 Гергана Жулева |
Преди 16 години екип на ПДИ създаде „Концепция за законодателно уреждане на правото на достъп до информация в България”. Тогава това право не беше получило още международно признание и се разглеждаше в рамките на право на свобода на убеждение и на изразяването му, постановено от чл. 19 на Всеобщата декларация за правата на човека и Международния пакт за политическите и гражданските права. Към 1998 година едва 22 държави имаха свои закони за достъп до информация/свобода на информацията.
Документите, създаващи стандарти в тази област, се брояха на пръсти. Една препоръка на Съвета на Европа за достъпа до информация от 1981 г.; Йоханесбургските принципи, изработени от група експерти на международната организация Артикъл 19; и решение на българския конституционен съд от 1996 година, формулиращо стандарти и подходи към бъдещо законодателство в областта на достъпа до информация.
Днес вече 100 държави имат закони за достъп до информация и развитието на практиките по прилагане на законодателството е изключително интензивно.
Българският Закон за достъп до обществена информация беше приет след почти двегодишно обсъждане през лятото на 2000 г.. Този закон уреди основните елементи на това право, а именно: кой има право на достъп до информация; кой е задължен да предоставя информация активно и при поискване; ограничената за достъп информация, разглеждана тогава като държавна и служебна тайна; процедурата за предоставяне на достъп до информация; задълженията за активно публикуване; формите на достъп; заплащането при предоставяне на информация; обжалването на решения за предоставяне на информация.
През 2003 година България ратифицира Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземане на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (Орхуската конвенция 1998 г.). Тази ратификация беше нова стъпка в регулирането на правото на достъп до информация, обществено участие и достъп до правосъдие в областта на околната среда.
ЗДОИ беше съществено изменян два пъти през 2007 и 2008. Първата промяна бе драматична. С привидната цел да се въведе Директива на ЕО за повторно използване на информация от обществения сектор (приета през 2003 г.) беше предложен законопроект, който влошаваше режима на достъпа до информация. Реакцията на обществеността бе забележителна – промените, водещи до влошаване на режима бяха отхвърлени, но се постигнаха позитивни изменения и допълнения като:
- Регламентиране на повторно използване на информация от обществения сектор чрез въвеждане на Директива 2003/98/ЕО;
- Определяне на длъжностните лица, които да отговарят пряко за предоставяне на обществена информация;
- Обособяване на подходящо място за четене на предоставената информация.
Измененията и допълненията на ЗДОИ от 05.12.2008 г. приведоха в съответствие българския закон със стандартите, заложени в приетата през 2008 година Конвенция на Съвета на Европа за достъп до официални документи.
- Разширен бе кръгът на задължените по закона субекти, като се включиха и териториалните звена на държавните органи, физически и юридически лица относно дейността им, финансирана от държавния бюджет и от фондове и програми на ЕС и публично правните организации;
- Създадено бе задължение за онлайн публикуване на категориите информация по чл.15 от закона и регламентирани допълнителни публикации в интернет, включително и създаването на улесняваща заявителите секция „Достъп до информация”;
- Въведен бе принципът (тестът) за надделяващия обществен интерес при прилагане на ограниченията, свързани с търговската тайна, подготвителните материали и преговори;
- Беше въведено задължение за предоставяне на частичен достъп.
Тези промени отразяваха проблемите в практиката и намираха разрешение за тях. Благодарение на активното използване на правата по закона от граждани, журналисти и неправителствени организации практиките са развиваха, знанията за тези права се увеличаваха.
Програма достъп до информация спомогна много за подпомагането на упражняването на правото на достъп през годините и за дебата за необходими промени в законодателството и неговото прилагане, като в годишни доклади формулираше проблеми и препоръки за тяхното разрешаване.
Много от нашите препоръки се осъществиха или чрез законодателството, или чрез налагащи се като преобладаващи добри практики в администрацията.
Такива бяха организирането на читални; обучения за служителите; надделяващ обществен интерес при прилагане на ограниченията; задължителен частичен достъп; приемане на вътрешни правила; онлайн публикуването; подпомагането на заявителите; преразглеждане на цените за предоставяне на достъп до информация и други.
Други наши препоръки не бяха взети предвид. Като например, законодателно уреждане на контрола за прилагане на ЗДОИ, различен от съдебния контрол.
В началото на 2013 година в хода на подготовката на доклада за състоянието на достъпа до информация и обсъжданията в рамките на инициативата „Партньорство за открито управление” ставаше все по-ясно, че липсата на контролен орган по прилагането на ЗДОИ е сериозна пречка пред развитието на открито управление и създаването на неговата инфраструктура. По това време ПДИ реши да стартира обществени обсъждания с различни участници в процеса на търсене и предлагане на обществена информация за промени в законодателството за достъп.
Междувременно в ЕС течаха обсъждания за промяна на Директивата за повторно използване на информация от обществения сектор. Тя беше изменена през лятото на 2013 година със срок за въвеждане от държавите членки до лятото на 2015 година.
Във втория национален план по инициативата „Партньорство за открито управление” бяха заложени мерки за въвеждане на изменената Директива, изменения на ЗДОИ относно активното публикуване и стартиране на процеса на присъединяване и ратификация на Конвенцията за достъп до официални документи на Съвета на Европа.
През лятото на 2014 година към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията беше формирана работна група за изменение и допълнение на ЗДОИ с цел въвеждане на изменената Директива. Проектът на ЗИД на ЗДОИ беше представен за обществено обсъждане през есента на 2014 г. в едномесечен срок.
Целта на нашата концепция е да представи в по-широк план проблеми, които се наблюдават в практиката на прилагане на ЗДОИ и възможните разрешения на тези проблеми, а не само свързаните с повторното използване на информация от обществения сектор. Още повече, че практиката по тази част от закона не е особено богата. За разлика от систематизацията по прилагане на достъпа до информация, която намираме в годишните доклади на МС, такава по повторното използване там липсва. В концепцията сме представили и резултатите от петте обсъждания, проведени през 2014 година и постъпилите предложения.
Втората концепция, която ПДИ представя 16 години след първата, се базира на повече знания, на развити международни стандарти, изключително богата и разнообразна практика по предоставяне на безплатна правна помощ на заявители при търсене на информация от публични институции, на съдебната практика, на опита от обучения на администрация, журналисти, НПО, на различни кампании. Надяваме се тази концепция да стане основа на дебатите дали са необходими още промени в ЗДОИ и да спомогне най-вече за подобряване на практиките на прозрачност на българските институции, съответстващи на световното движение за открито управление.
 |
Концепцията е изготвена в рамките на проект „Застъпническа кампания за цялостни промени в законодателството за достъп до информация”, финансиран в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009 – 2014.
Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация Програма Достъп до Информация и при никакви обстоятелства не може да се приема, че той отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.