Интервю с посланика на САЩ в България по повод 50 години от приемането на Закона за свобода на информацията
 Ерик Рубин Снимка: Посолство на САЩ, България |
Господин Рубин, американският Закон за свобода на информацията навърши 50 години. Каква според Вас е ползата от такъв закон за обществото?
Ползата за американското общество от Закона за свобода на информацията е голяма, тъй като информацията, която сега е публична благодарение на този закон, хвърля светлина върху това как работи нашето правителство и, което е по-важно, спомага за отчетността на управляващите пред тези, на които служат. Както уважаваният американски юрист Луис Брандайс е казал „Слънчевата светлината е най-добрият дезинфектант“. Това се оказва точно така. Прозрачността, за която Законът за свобода на информацията спомага, наистина допринася за по-добрата работа на правителството. По същността си той е страж, но вместо правителството да наблюдава само себе си, законът овластява обществото да държи правителството отговорно. Това води до по-добро управление.
Освен, че допринасят за отварянето на прозорец към това как се взимат определени решения или как работи определена програма, законите за свобода на информацията възпитават в култура на откритост. Отне ни десетилетия, но такава култура започна да се утвърждава в моята държава, благодарение на не малката роля на Закона за свобода на информацията. Стремили сме се да усъвършенстваме закона, като измененията в него са над десет, тъй като се учехме от опита си и търсехме правилния баланс между прозрачността и нуждата някои правителствени дела да се запазят в тайна. Гордея се, че преминахме, въпреки някои забавяния, към култура, която все повече насърчава откритостта. Това се изрази и в директивата, която президентът Обама отправи към ръководителите на агенциите в изпълнителната власт още в първия ден от встъпването си в длъжност; Законът за свобода на информацията „трябва да се прилага с ясна презумпция: в случай на съмнение, откритостта надделява“, написа Президентът, имайки предвид, че при нужда от решение дали поискана информация да се предостави или откаже, когато законът позволява прилагане на ограничение, предоставянето трябва да има приоритет по принцип. Този подход представлява истинска промяна в модела от миналото, когато откритостта на правителствената информация бе изключение, а не норма.
Освен добро законодателство, какви други фактори са необходими според Вас, за да се постигне открито и прозрачно управление?
Първо, обществеността следва да изисква откритост и прозрачност от правителството. Това трябва да доведе до стабилно законодателство, което е необходимото средство, за да се осъществи каквато и да е значителна програма, срещу която може да има съпротива, включително Закона за свобода на информацията. Както е казал друг уважаван американски юрист Лърнид Хенд, „Свободата живее в сърцата на мъжете и жените. Когато умре там, няма конституция, закон, или съд, който може да я спаси“. Така е и с достъпа до информация. Трябва силна воля, за да се утвърди смислена система от правила, тъй като законите са безсмислени, ако няма воля за прилагането им. Важността на прозрачността трябва да се разбира от тези, които са на власт, и те трябва да са ангажирани с нея. Както споменах, президентът Обама зададе тона в това отношение от самото начало и ръководителите на държавните агенции демонстрираха постоянство при предоставяне на отговори на заявления по Закона за свобода на информацията, което намери проявление в устойчиво увеличение на броя на заявленията, по които е предоставена информация в срок през последните години.
На 30 юни 2016 президентът Обама подписа Законопроект за изменение на Закона за свобода на информацията. Какви промени се въвеждат за подобряването на закона?
Законопроектът за изменениe на Закона за свобода на информацията от 2016 адресира процедурни въпроси с цел да направи процеса по-справедлив и по-ефективен. Освен всичко друго, законопроектът изисква институциите да осигуряват услуги за разрешаване на спорове, възникнали по време на различни етапи от процедурата по закона. Измененията въвеждат стандарта на Департамента по правосъдие „предвидима вреда“ по отношение на отказа от предоставяне на определена информация, създава се нов „Съвет на директорите на офисите за достъп до информация в институциите“, който ще служи като форум за сътрудничество между правителствените органи и обществеността в намирането на начини за по-доброто прилагане на закона. Повече информация за приетия законопроект е публикувана на страницата на Департамента по правосъдие.
Президентът на САЩ инициира Партньорство за открито управление (ПОУ) през 2011 по време на Общото събрание на ООН заедно с още седем държавни глави и същият брой представители на гражданското общество. Какво е въздействието на ПОУ в глобален план?
ПОУ е ефективно средство за поемане на ангажименти от правителствата да насърчават прозрачност, да овластяват гражданите, да се борят с корупцията и да използват новите технологии за по-добро управление. Като приеха на високо равнище Декларация за открито управление, предложиха конкретни планове за действие, разработени с обществено участие, ангажираха се с независима оценка на напредъка по изпълнението, правителства по целия свят решиха да дадат приоритет на прозрачността. Това е значително постижение.
Радвам се, че България е активен член на ПОУ. Нашето посолство сътрудничи с администрацията на заместник министър-председателя Румяна Бъчварова в търсенето на начини да се подкрепят тези идеали на практика и да се оформят елементите на българския план за действие. Така например, двустранната работна група на нашите държави по върховенството на закона подпомогна приемането от българското правителство – координирано с гражданското общество – на цел в новия план за действие по ПОУ, която се отнася до установяване на реалния краен бенефициент при участниците в търгове за някои държавни поръчки. Това са точно тези мерки за прозрачност, които, ако са приложени усърдно, могат да променят нещата в борбата с корупцията.
Бихте ли споделил интересен случай или пример за добра практика, когато в резултат на подадено заявление е предоставена информация от особена важност за обществеността.
Информацията, получена по Закона за свобода на информацията, е била особено ценна за обществеността по редица важни въпроси. Например, информация за дисциплинирането на травматизирани и ранени войници доведе в последните години до промени в начина на формиране и действие на комисиите по освобождаване от служба, като позволиха на професионалисти по ментално здраве да участват в определянето на начина, по който да бъдат третирани войници в определени случаи. Информацията, получена по Закона за свобода на информацията, всъщност може да е и вълнуващо четиво. Такава информация разкри ролята на американското правителство при запознаването на гражданите на Съветския съюз с известния роман на Борис Пастернак „Доктор Живаго“, като публикува забранената книга на руски език и я разпространява от другата страна на Желязната завеса.
Програма Достъп до Информация ползва за пример американския Закон за свобода на информацията от началото на своята застъпническа дейност преди 20 години. Българският закон навърши 16 години. Какво бихте пожелали по повод тази годишнина за постигането на открито и отчетно управление?
Моето правителство не държи монопола върху експертизата или най-добрите практики за открито управление. Много можем да се научим от други държави в различни области, включително от България. Но мога да кажа, че с времето ставаме все по-добри в разбирането и прилагането на идеалите на Закона за свобода на информацията. Моят съвет е да не се спира с усъвършенстването на българския закон. Запознаването с добри практики посредством форуми като Партньорство за открито управление е чудесен начин да се види какво правят другите в този сектор. И, разбира се, близкото сътрудничество между правителството и гражданското общество е съществено за създаването на работеща рамка, която допринася за открито и отчетно управление.
Въпросите подготви
Диана Банчева, ПДИ