Доротея Дачкова от в. „Сега” бе отличена със „Златен ключ” за най-добър журналистически материал/кампания, свързани с правото на достъп до информация

Ден на правото да знам 2013
Доротея Дачкова при връчването на наградата

Трудна или лесна е работата на журналиста със Закона за достъп до обществена информация ?

 

Лесно няма. Но, както казах при получаване на наградата, въпреки нервите и времето, абсолютно си струва. Институциите според мен най-малко ги е страх да отказват неправомерно. Знаят, че журналистите не се отказват, водят дела, печелят ги и рано или късно стигат до истината.

 

Не всички журналисти действат така… 

 

Можеш да избереш лесен начин, да се плъзнеш по повърхността. Журналистиката в голямата си част е от ден за ден. А законът отнема време, трябва да почетеш малко, понякога трябва да се свържеш и с юристите в ПДИ. Може би това е една от причините много колеги да не прибягват до ЗДОИ.

 

Защото отнема време?

 

И време, и нерви. Не всички редакции са благосклонни към това да търсиш информация. Всеки сам решава и съответно плаща цена.

 

Теб какво те мотивира да вървиш по този път?

 

Основната функция на журналистиката е писането на това, което някой  не иска да бъде написано. За неща, които остават на заден план, но имат голямо значение за обществото. Това ме мотивира.

 

Какво друго, освен ЗДОИ, е необходимо за един журналист, за да прави своите разследвания и публикации?

 

Средата е изключително важна. Имам предвид редакцията. След това, трябва да си освободен от автоцензура. Да не си казваш – по-добре да не се занимавам с това, защото то така или иначе няма да бъде публикувано. Не трябва да се отказваш, дори да трябва да водиш битки с редакторите си, убеждавайки ги с аргументи, че това си струва.

Кои са любимите ти теми?

 

Аз съм съдебен репортер. Последният случай, който с Александър Кашъмов преборихме на първа инстанция, е свързан с отказа на председателя на СГС Владимира Янева да ми предостави информация за забавените граждански и наказателни дела. Въпреки че преди 6 месеца тя реагира и то само след една моя молба до пресцентъра. Тогава исках само наказателните дела. Когато попитах за гражданските, оказа се че това е служебна информация, която според Янева не ползва обществото. А тъкмо обществото има право да знае кои съдии не си пишат делата по 3 месеца, по 3 години. Решението й не беше справедливо, заведох дело и го спечелих на първа инстанция. През ноември е заседанието на Върховния административен съд.


Но ти я интервюира по темата. Изненадах се, че тя обжалва, защото изглеждаше отворена към споразумение.

 

И аз така реших, когато тя ме потърси за разговор. Още по време на интервюто се разбрахме, че моята битка продължава и интервюто е само част от публикацията. Е, битката с градския съд продължава. Фактът, че със съд бориш съд, е странен. Най-малкото съдиите се познават помежду си, имат начини да влияят, дори чисто приятелски. Въпреки това вярвам , че има нещо добро в съдебната система и се надявам да получа справедливост и на втора инстанция.

 

Разговора води:

Диана Банчева, ПДИ  

© 2013 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.