Стефан Ангелов, ПДИ

Стефан Ангелов

Не, правото на достъп до информация се упражнява и върху обществената информация, съдържана в международни информационни системи. Важно развитие в съдебната практика хвърля повече светлина върху достъпа до обществена информация, която българските органи създават и контролират чрез международни интернет системи за споделяне на информация между контролни органи в различни държави.

Законът за достъп до обществена информация (ЗДОИ) определя: „Обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти“ (чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ). Въпросът обаче остава: всеки държавен орган всяка обществена информация ли е длъжен да предоставя? Съдебната практика приема, че отговорът на този въпрос е: „Този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България“ (чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ). Иначе казано, обществената информация, която държавен орган дължи да предостави, е тази обществена информация, която той „създава или съхранява“. 

Като любопитна подробност единствено за юристи, стояли прекалено дълго в социална изолация, изглежда фактът, че ЗДОИ използва няколко различни версии на израза: „създава или се съхранява“ в чл. 3, ал. 1; „се създава и съхранява“ в чл. 3, ал. 2; „създавана и съхранявана“ в чл. 9, ал. 1; „събира, създава и съхранява“ в чл. 11. Единствено същите вероятно биха се запитали: „и“ или „или“? Условието за създаване, съхранение и евентуално събиране алтернативно или кумулативно е? Въпросът не е съвсем шеговит и безпроблемен, тъй като ако условието е кумулативно, би трябвало да се удовлетворят всичките му изисквания, т.е. кръгът на достъп до обществената информация би се ограничил. Отговорът от разглежданото решение на Административен съд София – град е различен.

Всичко започна със заявление за достъп до информация, изпратено от Фондация „Четири лапи“ до Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ). От фондацията поискаха информация относно транзита и продължителните превози на живи животни през и от България за определен период. Такава информация се съдържа в системата TRACES (система за трансевропейска мрежа, която нотифицира, сертифицира и проследява вноса, износа и търговията с животни и животински продукти). Достъп до информацията, с изключение на броя издадени разрешителни за износ в същия период, им бе отказан. Съдебният спор включи доста различни аспекти, които за краткост на изложението ще спестим, за да обърнем внимание на съдебното решение в най-интересната му част: въобще дължи ли се предоставянето на информация от тази трансевропейска информационна система, която явно не е изцяло под контрола на БАБХ?

С Решение № 1076 от 22.02.2021 по административно дело 1933 от 2020 на Административен съд София – град, Второ отделение, 39 състав, съдия Миглена Николова установи следните важни за нашето изложение факти (б. а. – някои корекции и замествания на съкращения са наши, но смисълът на текста не е променян). 

„Видно от представен от ответника официален превод на български език на официалния уебсайт на системата TRACES, системата е многоезична онлайн платформа на ЕК (Европейската комисия) за санитарно и фитосанитарно сертифициране на вноса на животни, животински продукти, храни и фуражи от неживотински произход и растения в ЕС (Европейския съюз), както и търговията вътре в ЕС и износа на ЕС на животни и определени животински продукти; като има повече от 42 000 потребители от около 85 страни по света, на 34 езика, безплатна и работеща денонощно; целта на системата е улесняване на обмена на данни, информация и документи между всички включени търговски страни и контролни органи; като засилва сътрудничеството и координацията между компетентните органи от страните-членки на ЕС и страните извън ЕС и между самите търговци и техните компетентни органи; представлява статистически инструмент, позволяващ извличането на ценни данни относно внасяните и изнасяните стоки от ЕС и търговията вътре в ЕС; системата работи, като националните компетентни органи и икономическите оператори попълват официални удостоверения онлайн, а контролните органи на границата на ЕС или на финалната дестинация проверяват пратките и документите им, за да позволят влизането и/или движението им в ЕС, като обратната информация за взетото решение е достъпна на засегнатите от пратката страни; системата се управлява и поддържа от ЕК, като предоставя инструмент за събиране на информация и за проследяване и докладване на изпълнението на официалните контроли и резултатите от тях, улеснява международния обмен на информация между компетентните органи, засилва сътрудничеството между компетентните органи и операторите, подпомага проследяването на архивите на операторите и откриване на нарушения по отношение на животните, подпомага предотвратяване или намаляване до минимум забавянето между натоварване и заминаване и по време на транспортирането, което води до засилване на грижите за условията на живот и здравето на животните… Видно от изявленията на ответника пред съда, БАБХ има права на достъп до данните в системата, по-голям от достъпа на всеки друг регистриран ползвател на системата в рамките на Република България (РБ) /има максималния достъп в РБ/, като БАБХ не е администратор на системата, правото му на достъп е предоставено от ЕК, но БАБХ качва информация в системата. (…) 

И тъй като търсената информация се съдържа най-вече във ветеринарните сертификати, издавани за всеки превоз от официалните ветеринарни лекари – служители на БАБХ или на контролен орган от друга страна-членка на ЕС – съдът поясни: „БАБХ от своя страна има достъп до цялата информация в системата относно номер на сертификат, брой животни, държава на тръгване и на пристигане, почивка на животните, като такава обобщена справка може да се направи - на изхода на българската граница, за даден период“.

По-нататък съдът прие: „От доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че БАБХ създава, обработва и качва информация в международната онлайн платформа TRACES, като на територията на РБ притежава максимално възможния достъп до данните, налични в системата /системата се администрира от ЕК – неин притежател/. БАБХ не съхранява, но може да достъпи всички налични данни в системата /видно от описанието на системата на официалния й уебсайт/“. И допълни: „Не е била поискана специално изработена обобщена справка, но дори и да беше поискана такава, ответникът потвърждава, че може да я изработи. След като никой друг субект в рамките на РБ не може да достъпи до заявените по т.1 и т.3 от заявлението данни, налични в системата /защото всеки частен субект има достъп само до собствените си данни, а БАБХ има максималния възможен достъп за РБ/, то следва именно БАБХ да предостави тези данни на заявителите, по реда на ЗДОИ. Видно от описанието на самата система, целта на създаването и функционирането ѝ е именно повишаване на прозрачността и улесняването обмена на данни, като за целта предоставя инструмент за събиране на информация и за проследяване и докладване на изпълнението на официалните контроли и резултатите от тях. Няма по какъв друг ред и от кой друг субект на територията на РБ заявителят да поиска отказаната му информация /обществена по смисъла на ЗДОИ, както твърди и самият ответник/, която информация се създава и обработва от БАБХ /не се съхранява от нея, но се достъпва в пълен обем само от нея - чрез единна международна онлайн платформа/. Информацията се съхранява на сървъра на системата /в чужбина/, няма паралелно съхранение в БАБХ /било на хартиен или електронен носител/, но само БАБХ има достъп, като БАБХ създава и обработва тази информация (…).

По изложените съображения Решението в частта относно т.1 и т.3 от заявлението следва да се отмени като материално незаконосъобразно и противоречащо с целта на закона, и преписката да се върне на ответника за постановяване на изричен административен акт /решение/ за предоставяне на достъп до информацията по т.1 и т.3 от заявлението – в удобен за ответника формат, и без да обработва допълнително информацията до постигане на обобщена справка /такава не му е искана/. Отделно от това обаче става ясно /от одобрените процедури за работа със системата/, че данните се въвеждат в системата в електронен вид /в одобрени електронни таблици/, което означава, че допълнителна обработка на налични електронни данни/таблици не би отнело много време, а още по-малко – средства“.

Изходът на делото става ясен от горните редове. 

Нарочно подчертахме термините, които съдът използва относно „владението“ на търсената обществена информация от БАБХ. Интересен елемент от делото бе, че всъщност между страните нямаше спор дали контролният орган създава или съхранява исканата информация. От една страна БАБХ не твърдяха обратното и дори признаваха, че имат достъп до исканата информация, а от друга – жалбоподателят основно демонстрираше, че държавният орган е длъжен да извършва контрол над нея. Съдът обаче не е допуснал този елемент да му убегне и служебно, по своя инициатива, е провел преценката за наличността на исканата обществена информация. В случая излиза, че не е важно дали държавният орган създава или съхранява информацията. Съдът не се е впуснал в тълкуване на понятията от закона, а е приел изрично, че БАБХ не съхранява търсените данни. В същото време обаче набляга на декларираните цели на информационната платформа TRACES – прозрачност и улесняването обмена на данни, събиране на информация, проследяване и докладване на изпълнението на официалните контроли и резултатите от тях. Към този елемент добавя и фактите, че единствено БАБХ има достъп до исканите данни от платформата в България, както и че създава и обработва тази информация, откъдето и произтича задължението да я предостави съобразно ЗДОИ.

Този прочит на закона е в интерес на заявителите и на тяхното право на информация. В същото време обаче не може да се твърди, че е прекалено разширителен, тъй като в крайна сметка признава правото на достъп до информация, която по естеството си е безспорно обществена – това е информация създадена от държавни органи в изпълнението на техните законови задължения за упражняване на контрол и показваща резултатите от контрола. Ако тази информация не се споделяше в обща интернет платформа между контролните органи в единния пазар на ЕС, тя би се съхранявала в цялост в хартиените папки на БАБХ и нейните звена. Тогава нямаше да се чудим кой и дали съхранява исканите данни. С решението си съдът съобразява съществуването на реалностите на „информационното общество“ и електронното управление в ЕС и постига опазването на основното право на достъп до информация на заявителите без да нарушава принципа, че държавните органи дължат достъп само до информация, която е в обхвата на техните компетентности.

Не е за пренебрегване в този смисъл и бележката на съда, че ако заявителите бяха поискали справка от информационната платформа TRACES, допълнителна обработка на налични електронни данни/таблици не би отнело много време, а още по-малко – средства.

_______________________________________________________

 




Проектът Форум „Достъп до информация“ се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проект Форум „Достъп до информация“ е подобрена прозрачност и отчетност на публичните институции. За прехвърляне към страницата, посветена на проекта, натиснете тук.

© 2021 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.