Публичността, кампаниите, подаването на заявления, воденето на дела все още не са ни присъщи, казва носителят на „Златен ключ“ в категорията „Гражданин, най-активно използвал правата си по ЗДOИ“
![]() Димитър Пецов |
Откога използваш Закона за достъп до обществена информация?
От две години. Смятам, че е изключително полезен, тъй като на гражданите не им е дадена възможност да следят за законността в държавата и как работят институциите. Обикновено това го прави прокуратурата. Но като ни дава възможност да се информираме, като задължава институциите активно да публикуват информация, ЗДОИ на практика ни помага да влияем върху работата на самите институции и да следим за законността.
Какво те подтикна да използваш ЗДОИ?
Исках да узная как се формират стипендиите в едно училище в Силистра. Беше по идея на ученици. Почти едновременно пуснах заявление и за разходите, които е направила община Силистра, по представянето на книга на местна писателка. Получих отговор и видях, че законът работи. Това ме насърчи за нещо по-голямо.
Зная, че си журналист.
Да, на свободна практика. Кореспондент съм на едно списание за младежи и за образование – HUMANUS. Организирам и клуб по дебати за ученици от 4-и до 12-и клас. Това възпитава гражданската активност от ранна възраст. От това имаме нужда – от гражданска активност. От знания как да се аргументираме и да отстояваме гражданска позиция. Моят водещ принцип е „Използвай въображението си“. Оригиналността, начинът по който правиш нещата има огромно значение за постигане на резултат. Не е достатъчно само да подадеш правилно заявлението за достъп до информация. Има много други начини, които въздействат в публичното пространство и които натискат институциите да си свършат работата.
Кои са те?
В рамките на случая, за който бях номиниран, аз не само подадох заявление и не само водих дело. Паралелно организирах кампанията „Кмете докога“, която впечатли хората. Пускахме коментари и въпроси в социалните мрежи, като „Кмете, докога ще се правят некачествени ремонти?“. Това допринася за формиране на общественото мнение и натиска институцията. Отделно беше и делото, след като не ми отговориха. Всичко действа комплексно. Ако нещо трябва да се прекърши, това е нерешителността. Публичността, кампаниите, подаването на заявления, ходенето в съда все още не са ни присъщи.
Как да се преодолее такъв тип стеснение?
Махатма Ганди казва: „Първо те игнорират, после ти се подиграват, после се борят с теб, накрая побеждаваш“. Пътят, който преминах, беше горе-долу същият. Пренебрегваш това, което говорят и продължаваш напред. Необходима е решимост. Трябва да можеш ясно и уверено да изразиш позиция. Трябва ти самият да дадеш алтернатива. Това е начинът. Трябва действие. Затова работя с младежи.
Поставихте ли вече темата за правото на информация в младежките клубове?
Все още не сме я дебатирали. Обсъждали сме проблема със стипендиите, защото учениците това ги вълнува. Не стига, че стипендията за отличен успех е 25 лв., но и учениците остават с усещането, че критериите, по които се формира една стипендия, не са прозрачни. Проблемът е с комуникацията. Не винаги се върши нещо незаконно, но самото съмнение, че това е възможно оказва влияние. Ако всичко е прозрачно, няма да има съмнения.
Накъде сега със статуетката?
Подал съм заявление за достъп до информация за едно назначение за обществен възпитател на съпруга на председателката на Общинския съвет. Интересувам се как е назначен, с какво възнаграждение и дали не ползва привилегии. Хората остават с впечатление, че се ползват някакви привилегии, а това не винаги е така. Колкото си по-високо във властта, трябва да си с по-високи критерии какво правиш и да си прозрачен, за да не се създават съмнения.
Какво си пожелаваш за следващия 28 септември?
Много отворени врати, разбулени тайни и повече прозрачност, която да доведе до по-малко корумпираност. Корупцията е морален проблем. Нашият манталитет е това, което ни корумпира.
Разговора води
Диана Банчева