 снимка: National Endowment for Democracy |
Новите технологии създават рискове за неприкосновеността на личния живот в дигитална среда, които могат да подкопаят демократичните ценности и практики. Например, инструментите на генеративния изкуствен интелект[1] едновременно стимулират събирането на данни и увеличават възможностите за оказване на влияние; 5G мрежите позволяват на все повече устройства да се присъединят към интернет на нещата (IoT)[2]; а технологии като добавената и виртуалната реалност събират безпрецедентни видове информация за потребителите.
На фона на тази динамика Китай изнася технологии за наблюдение, позволяващи масово събиране и обработване на данни, което е рисково за организациите и обикновените граждани.
Все още липсва разбиране за това как прилагането на защита на личния живот в дигитална среда ще се отрази на демократичните процеси, особено в различните политически и правни контексти.
Общият регламент за защита на данните на ЕС (GDPR) дава правен критерий за неприкосновеността на данните, но прилагането и развитието на самите цифрови технологии оставят много проблеми без решение.
Международният форум за демократични изследвания помоли петима водещи експерти да отговорят на следния въпрос:
Какъв е смисълът на неприкосновеността на личния живот в цифровите технологии за демокрацията и нейните застъпници? По какъв начин събирането на цифрови данни създава рискове за вашата собствена работа или тази на други демократични активисти?
Ейдриън Шахбаз, вицепрезидент "Изследвания и анализи" във Freedom House
Всеки ден ние създаваме огромен обем информация за нашето движение, навици и социални връзки – всички те се събират от търговски фирми. Напредъкът на изкуствения интелект (ИИ) увеличава скоростта и мащаба, с който тези огромни масиви от данни могат да бъдат наблюдавани и анализирани. По целия свят правителствата си партнират с частния сектор, за да използват изкуствения интелект за контролиране на населението и въвеждане на различни форми на дигитална репресия. Рискът е най-голям в държави със слаби институционални гаранции и ниско зачитане правата на човека, тъй като правителствата все повече осланят на изкуствения интелект, за да потушат несъгласието.
Например, полицията в Москва е използвала средства за лицево разпознаване, за да идентифицира и предварително да задържи дeсетки журналисти и активисти по опасения, че са се отправили към протест.
Иранските власти предупреждават, че системите за лицево разпознаване могат да се използват, за да наказват жени, които „не спазват закона за хиджаб“.
ИИ може да задълбочи дискриминацията срещу хората на база пол, сексуалност, убеждения и етническа принадлежност. В редица държави агенциите за сигурност са използвали средства за наблюдение, за да определят "сексуалните наклонности" на хората според техните профили във Facebook при репресии срещу ЛГБТ+ общността.
На полицейска конференция в Дубай няколко компании се опитват да продадат на служители от репресивни правителства технологията за "разпознаване на емоции" – която е подложена на критики заради липсата на научна основа и високия риск за правата на човека.
Тъй като цифровото наблюдение се разпространява от онлайн към офлайн пространството и в крайна сметка към физическото тяло, цифровата неприкосновеност на личния живот се явява основополагаща за запазване на разбирането за свобода, автономия и човешко достойнство – ценностите, на които се основава демокрацията.
Андрей Петровски, фондация SHARE
В условията на бърз технологичен напредък защитата на личния живот е от решаващо значение за оцеляване на демокрацията. Понастоящем технологиите, събиращи данни, действат на принципа на стремеж към власт и печалба. Неконтролираното използване на цифрови инструменти застрашава гражданското пространство, свободата на изразяване и други човешки права, особено в нестабилните демокрации.
Например, за да насочват посланията си онлайн, политическите кампании разчитат на лична информация, събирана от технологични компании и брокери на данни, които не зачитат неприкосновеността на личния живот. Така партиите заобикалят правилата за прозрачност и разходване на средства, приложими в традиционната реклама.
Събирането на лични данни в голям мащаб и развитието на ИИ засилват и възможностите за държавното наблюдение. Технологиите за масова обработка на данни, – например, камерите за разпознаване на лица на Huawei, използвани от властите в Белград, могат да послужат срещу граждански активисти, като се компрометира тяхната работа и безопасност. Така наблюдението може да доведе и до намаляване на гражданската активност. Пресечната точка на цифровата неприкосновеност на личния живот и отстъплението от демокрацията е особено ясно изразена в "колебаещите се държави", на границата между демокрацията и автокрацията, където авторитарните играчи са готови да се възползват от личните данни.
Ефективните предпазни мерки следва не само да регулират събирането и използването на данни, но и да гарантират прозрачност и отчетност, както от страна на правителствата, така и от страна на частните субекти, използващи съвременни технологии за работа с данни.
Линдзи Горман, старши експерт и ръководител на отдел "Технологии и геополитика“, German Marshall Fund
Все по-широкото навлизане на ИИ излага на риск неприкосновеността на личния живот – основа за човешкото достойнство и самоопределяне и защита на от член 12 на Всеобщата декларация за правата на човека. Неприкосновеността на личния живот установява граница между политическото и личното пространство на хората. Тя укрепва свободата на изразяване и свободата на събиране, като полага основите на демократичната активност без следене, сплашване и цензура. Поради тези причини правото на неприкосновеност на личния живот често се счита за „входно“право в либералните демократични институции, залегнало в основата на упражняването на всяко друго право. В автократичните общества сливането на личната и политическата сфера насърчава държавния контрол, лишавайки индивидите от пространство, в което могат безопасно да изразяват несъгласие.
Например, през 2019 г. продемократичните протестиращи в Хонконг носеха чадъри, за да скрият лицата си, пръскаха боя по камерите и се опитваха да избягат от нарастващото техническо наблюдение.
В унисон с усъвършенствания си режим на онлайн цензура, Китай е пионер в интегрираните системи за наблюдение, управлявани от ИИ, които използват разпознаване на лица, ДНК, кибернетично наблюдение и мониторинг на местоположението.
В световен мащаб разпространението на техно-авторитарния подход заплашва да задълбочи отстъплението от демокрацията, като предоставя на автократичните лидери и правителства готови инструменти за потушаване на несъгласието.
За да започнат да обръщат тази тенденции, демокрациите трябва да въвеждат иновации наред с правото и политиките.
Тобекиле Матимбе, Paradigm Initiative
Цифровото наблюдение и незаконното събиране на данни от страна на правителствата все повече застрашава пространството, в което правозащитници и журналисти извършват критичната си работа. Властите са склонни да третират смартфоните и лаптопите като оръжия, а не като средства за свободен обмен на информация, защитен от международни споразумения за правата на човека. Посегателствата върху дигиталния личен живот застрашават самата демокрация.
Този проблем е особено актуален в Африка, където притежаването на основните цифрови инструменти, необходими за споделяне и достъп до информация, може да представлява риск за гражданските активисти и журналистите. Държавните органи произволно конфискуват лични устройства и се възползват от широкото им използване за достъп до лична комуникация. Например, на 5 април 2022 г. полицията задържа малавийския журналист Грегъри Гондве, иззе устройствата му и получи достъп до лични съобщения. В Зимбабве правителството конфискува устройствата на около 40 представители на гражданското общество, арестувани през август 2023 г. във връзка с наблюдението на президентските избори, проведени по-рано същия месец.
На други места правителствата въвеждат репресивни закони и практики, които подкопават анонимността онлайн.
В този контекст смислената защита на цифровата неприкосновеност на личния живот е от решаващо значение, за да са гарантирани свободата на изразяване и достъпът до информация.
Елизабет Донкерворт, директор на новосъздадения Китайски институт за стратегически рискове
Неприкосновеността на личния живот е право, което е в основата на правата на човека.
Скандалът с Cambridge Analytica показа, че неприкосновеността на личния живот също се отнася и до интернет: Поверителността ни може да бъде изложена на риск поради данни, събрани и споделени от други лица за нас (напр. компания, която споделя наша снимка на страницата си във Facebook), а не поради информация, която сами сме избирали да споделим.
В по-широк план бизнес моделът на технологичните компании, фокусиран върху събирането, анализирането и продажбата на огромни потребителски данни, е в противоречие с нуждите на защитниците на правата на човека от гледна точка на безопасността. Понастоящем активистите са изправени пред дилема: Те трябва да използват система, основана на нарушаването на правата на неприкосновеност на личния живот, за да комуникират със света за същата тази злоупотреба.
Много пречки възпрепятстват участието на гражданското общество в разработването на норми за неприкосновеност на личния живот, включително липсата на технически опит и достъп до ключови лица, вземащи решения.
Въпреки това е от съществено значение заинтересованите страни да разработват закони и политики, които да създават благоприятни условия за неприкосновеност на личния живот и да признават мрежовия характер на обмена на информация.
Пълния текст на английски четете ТУК.
[1] Генеративен изкуствен интелект - Създава оригинално съдържание като тест, аудио, видео или изображение. Моделите на генеративния изкуствен интелект се фокусират върху създаването на нови или творчески резултати въз основа на получени инструкции. Примери за генеративен ИИ са ChatGPT и Bard AI на Google.
[2]Интернет на нещата/ Internet of things - Концепция за компютърна мрежа от физически обекти (устройства, превозни средства, сгради, вещи), притежаващи вградени електронни устройства за взаимодействие помежду си или с външна среда. Това са всички средства за автоматична идентификация.