Фондация Програма Достъп до Информация
ОЩЕ ОТ БРОЯ:
Календар
Интервю с изпълнителния директор на ПДИ по повод 50- годишнината от приемането на американския Закон за свобода на информацията
Гергана Жулева
Гергана Жулева

На 4 юли се навършиха 50 години от приемането на американския Закон за свобода на информацията. С какво тази годишнина заслужава да бъде отбелязвана?

 

Всяка кръгла годишнина е повод да се осмисли практиката по закона, да се направи равносметка на постигнатото и да се формулират предизвикателствата. Подписът на президента на САЩ под законопроекта за изменение на Закона за свобода на информацията носи символиката на 50-годишнината. Петдесет години са доста време за прилагането на един закон. Още повече, че те са обозрими. Тази година се навършват и 250 години от приемането на първия закон, който прогласява правото на достъп до официални документи, този на Кралство Швеция.    

 

Хронологията по приемането на законодателството в САЩ показва, че най-големият противник на закона е била изпълнителната власт и администрацията на президента, а най-големите застъпници за закона са били редакторите на големи медии. В България, когато се приемаше ЗДОИ, кои бяха най-активните застъпници за приемането на закона и на какво се дължи това?

 

В България именно изпълнителната власт включи законопроект за достъпа до информация като част от законодателната административна реформа. Законопроектът беше обсъждан две години. Най-активните застъпници бяха представители на различни влиятелни групи, но не бихме могли да определим група, която изцяло подкрепяше идеята за такъв закон. Имаше съдии, подкрепящи проектозакона, но имаше и такива, които смятаха, че това е непонятно законодателство. Все пак трябва да си спомним, че благодарение на тълкувателно решение на Конституционния съд на чл.41, стана ясно, че правото на достъп до информация е принцип, а ограниченията на това право са изключения и че задълженията на администрацията трябва да се уредят със закон. Имаше журналисти, които през 1997 с радост поеха координирането по региони на застъпничеството за закон  и други, които смятаха, че този закон е излишен. Такива бяха нагласите и в администрацията. Така, че имаше застъпници от всички обществени слоеве и групи.      

Програма достъп до информация беше водеща в кампанията за приемане на закона. За една година от внасянето на Законопроекта в Народното събрание и неговото приемане ние, от ПДИ, представяхме стандартите и българския законопроект, организирахме обсъждания в страната, кръгли маси и конференции, на които участваха експерти от други страни и международни организации с опит в тази област. Мисля, че направихме много правото на достъп до информация да стане разпознаваемо и неслучайно само седмица след като Законът за достъп до обществена информация влезе в сила беше подадено и първото заявление.         

 

Българският Закон за достъп до обществена информация бе приет преди 16 години. В какво отношение американският опит изигра роля в застъпничеството за законодателство и последващите практики по прилагането на ЗДОИ в България?

 

Сътрудничеството с експерти от САЩ беше от голямо значение за нас като организация и за развитието на практиките по достъп до информация в България. Още на ниво обсъждане на проектозакона наше предложение за разяснителна кампания в страната беше подкрепено от Демократичната комисия към посолството на САЩ с изключителното експертно сътрудничество с аташето Джейм Хатчъсън. Особено важно беше сътрудничеството и с Американската асоциация на юристите. През 2001 година заедно с Кийт Томас, представител на Американската асоциация на юристите, обиколихме цялата страна, за да разясняваме току-що приетия български закон за достъп до обществена информация и за да се сподели американския опит за прилагане на закона за свобода на информацията с представители на българската администрация.      

Както е известно, според федералния закон за свобода на информация по това време не беше предвиден институтът на информационния комисар, но според някои щатски закони такава институция беше създадена. През ноември 2001 година на обучение, организирано от ПДИ, гост беше  Робърт Фриймън, изпълнителен директор на Нюйоркската държавна комисия за откритост на управлението, който сподели изключително интересния си опит. По-късно получихме и обучителни материали от Комисията по достъп до информация на щата Кънектикът с любезното съдействие на тогавашния и директор Мичъл Пърлмън.

С колеги от неправителствени организации, занимаващи се с достъпа до информация и прозрачност на управлението в САЩ, сме в постоянен диалог и размяна на информация от 2002 година насам, след като беше създадена мрежата на застъпниците за свобода на информацията.

Фондация Америка за България подкрепя финансово нашите усилия за повече прозрачност, отчетност на управлението.  

 

Американският закон и българският ЗДОИ са с близки точки в световния Рейтинг на законодателството за достъп до/свобода на информацията (https://www.rti-rating.org/). На какво се дължи подобно сходство предвид голямата разлика в периода на приемането на двата закона?

 

На това, че и двата закона не предвиждат институцията „информационен комисар”. Обжалването на решенията за достъп до информация става пред съдилищата. Подписаният от президента на САЩ проектозакон за свобода на информацията обаче увеличава ролята на информационния омбудсман и на асоциацията на служителите по свобода на информацията. Авторите на методологията на оценка на законодателството по достъп до информация дават висока оценка на законите, които създават институцията на информационен комисар със силни функции. Ето защо в рейтинга нашите закони са близки по точки. Когато в оценката се включи и прилагането на закона, тогава предполагам картината ще е друга. Въпросът е в сложността на тази методология, а и в самото изпълнение.      

 

В каква степен България „стигна американците“ по отношение на прозрачност, откритост и отчетност на управлението?

 

Засега бавно вървим в правилната посока, но много бавно. Въпросът е в това, че трябва да има гаранции за това, че няма връщане назад, а тези гаранции са и в промяна на манталитета на управляващите и в самото общество. Не си представям нещата като безпроблемно вървене напред, напротив - възможно е и връщане. Много от нещата коренно се промениха към по голяма прозрачност и отчетност, но както казват заявителите и търсещите информация – ТЕ продължават да крият информация. С това казвам, че достъпът до информация е процес, а не състояние.    

 

Благодарение на препоръките и участието на ПДИ България се присъедини към глобалната инициатива Партньорство за открито управление в най-ранния й етап още през 2011. Каква е ползата за България от участието в ПОУ?

 

Инициативата Партньорство за открито управление предполага достъп до информация, обществено участие в откритото управление и използването на новите технологии за открито управление и общественото участие и партньорството.

В този процес са интересни партньорството между правителството, гражданските организации и бизнеса за цел, която ще подобри живота на всички. Засега ние в България сме в самото начало, макар да приемаме вече Трети план по инициативата. Трябва да се извърви дълъг път към партньорството.         

 

Въпросите подготви

Диана Банчева, ПДИ



© 2016 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.