 |
Програма Достъп до информация (ПДИ) работи по проект, в рамките на който ще направи оценка на интернет страниците на 28-те административни съдилища в страната и Върховния административен съд (ВАС). За целта правният екип разработва уеб базирана методология за оценка на интернет страниците на тези съдилища. Методологията е подобна на тази, която използваме при ежегодното проучване на активната прозрачност чрез оценяване на интернет страниците на административните структури от изпълнителната власт. Към момента екипът е подготвил списък с индикатори за оценка на страниците на съдилищата. Индикаторите отразяват категориите информация, задължителни за публикуване от съдилищата според нормативната уредба. Предстои тези индикатори да бъдат систематизирани, а впоследствие и обсъдени със заинтересовани страни. Във връзка със систематизацията на категориите информация, която е задължителна за публикуване от съдилищата, ПДИ подготви кратък анализ на съдебната практика (по дела, подкрепени от ПДИ) срещу откази на съдилищата да предоставят достъп до информация.
През годините правният екип на ПДИ е оказвал правна помощ по шест дела срещу откази на съдилища да предоставят достъп до обществена информация. Въпреки че броят на делата не е голям, прегледът на съдебните решения по тях дава възможност да се придобие представа за това какви според съдебната практика са видовете информация, създавана и съхранявана от съдилищата, и какъв е редът за достъп до нея.
През 2008 г. ПДИ подкрепи дело на Българския хелзинкски комитет (БКХ) срещу отказ на председателя на Софийски градски съд (СГС). През октомври 2007 г. от БХК подават заявление до СГС, с което искат достъп до съдебните актове по дела по Закона за защита от дискриминация (ЗЗоД), както и информация за висящите дела по този закон, изпратените на горна инстанция и архивираните. Председателят на СГС отказва с мотив, че справки по съдебните дела могат да се правят само от страните по делата.
В решението[1] си по делото АССГ посочва, че без съмнение съдилищата са задължени субекти по ЗДОИ в качеството си на държавни органи. Съдът приема за безспорно, че исканата информация е обществена информация, тъй като осъществяването и реализирането на правата на гражданите, гарантирано от Конституцията и от действащите нормативни актове, сред които и ЗЗоД, е свързано с обществения живот в страната. В съответствие с тези изводи АССГ отменя[2] отказа.
През 2009 г. ПДИ подкрепи дело на Крум Благов (журналист) срещу отказ на Софийски районен съд (СРС) да предостави информация за работата на съдебните заседатели. Със заявлението е поискана информация описана в 6 точки:
1. В колко дни през 2008 г. е участвал в съдебни заседания всеки от определените за СРС съдебни заседатели?
2. Какъв е размерът /бруто/ на възнаграждението на съдебен заседател в СРС за участие в съдебно заседание?
3. Има ли случаи на участие на съдебен заседател в повече от едно съдебно заседание на ден и ако е така, колко са тези случаи?
4. Колко и кои съдебни заседатели членуват в Съвета на съдебните заседатели към СРС?
5. Колко заседания е провел Съветът на съдебните заседатели от началото на мандата му?
6. Приети ли са вътрешни правила за организацията на работата и правилата за поведение на съдебните заседатели?
В решението[3] по делото АССГ отбелязва, че на първо място трябва да се прави разлика от една страна между дейността на съдилищата, свързана с правораздаването като част от дейността на съдебната система, която дейност съгласно чл. 117 от Конституцията е независима и подчинена само на закона. От друга страна е административно-организационната дейност, свързана със съдебната администрация и общото ръководство на съда. Вярно е, че съгласно чл. 5 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) гражданите и юридическите лица имат право на информация за работата на съдебната власт, но това право се осъществява по реда на ЗСВ и процесуалните закони – чл. 5, ал. 2 от ЗСВ. Ето защо по отношение на правораздавателната власт на съдилищата е неприложим редът за предоставяне на информация по ЗДОИ. Този ред може да бъде приложим само по отношение на общоорганизационното и административно ръководство на съда.
След като прави това разделение на видовете информация, съдът стига до извод, че информацията по т. 1 до 3 от заявлението е свързана с правораздавателната дейност на съда, поради което не може да бъде получена по ЗДОИ, докато информацията по т. 4 до 6 от заявлението е свързана с административно-организационната дейност и с общото ръководство на съда и може да бъде получена по реда на ЗДОИ. В съответствие с тези изводи, съдът потвърждава отказа по т. 1 – 3 от заявлението и го отменя по т. 4 – 6 от заявлението.
Решението на АССГ е оставено в сила от ВАС[4].
През 2010 г. ПДИ подкрепи дело на Иван Петров (София) срещу отказ на Административен съд – София град (АССГ). На 29.01.2010 г. във в. „24 часа“ е публикувано интервю с председателя на АССГ, в което той прави изявление, че има граждани, които атакуват почти всички решения на Столична община. В тази връзка Иван Петров подава заявление, с което иска да му бъде предоставена информация колко на брой са тези граждани, които атакуват почти всички решения на Общината, и колко от тях са жени. Зам.-председателят на АССГ отказва информацията, тъй като в случая по отношение на същата е налице хипотезата на чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ и редът за предоставяне на подобна информация е по ЗСВ.
В решението[5] по делото АССГ приема, че ЗДОИ действително не е приложим за достъп до исканата информация относно броя граждани, които атакуват почти всички решения на Общината. Съдът стига до извод, че тази информация не следва да се предоставя и по реда на ЗСВ, тъй като не попада в обхвата на информацията, която съдилищата са длъжни регулярно да обобщават и оповестяват. Решението не е обжалвано пред ВАС и е влязло в сила.
През 2013 г. ПДИ подкрепи дело на Доротея Дачкова (в. „Сега“) срещу отказ на председателя на Софийски градски съд (СГС). В началото на 2013 г. Дачкова подава заявление до СГС, с което иска да й бъде предоставена информация за наказателните дела, по които към момента е обявена присъда, но все още не са депозирани мотиви, както и за гражданските дела към същия момент, които са обявени за решаване, но по които не е обявено решение. Председателят на СГС отказва с мотив, че исканите справки съдържат служебна информация, свързана с издаването на крайни административни актове от административния ръководител на СГС и от Инспектората на ВСС при упражняване на правомощията им, и няма самостоятелно значение.
В решението[6] по делото АССГ посочва, че принципно заседанията на съда са публични, респ. публично е достъпна информацията за номер на делото, съдия-докладчик по него, актовете на съда, постановени в открито съдебно заседание. Обобщаването на тази информация към един определен момент в отделна справка следва също да е публично достъпно при съответно искане по реда на ЗДОИ. Следователно съдът приема, че справките за номер на дело, съдия-докладчик, дата на заседанието, в което делото е обявено за решаване, или дата на произнасяне на присъдата, представляват служебна обществена информация, свързана с дейността на съответния съд и съдиите в него. Ответникът е задължен субект по чл. 3 от ЗДОИ и за него се поражда задължение да предостави исканата служебна обществена информация, доколкото не са налице посочените по-горе условия за ограничаване на достъпа до нея. Съдът приема, че ограничението по чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ е неприложимо в случая, тъй като исканата информация има самостоятелно значение. В съответствие с тези изводи съдът отменя отказа на председателя на СГС и го задължава да предостави достъп до исканата информация.
Решението на АССГ е оставено в сила от ВАС[7]. В решението си ВАС доразвива доводите на АССГ относно самостоятелния характер на исканата информация като посочва, че тя отразява изпълнението на задълженията на съдията по постановяването на съдебните актове в разумен срок, което, заедно с постановяването на законосъобразни актове, е гаранция за добро правосъдие, т.е. за качествено изпълнение на предоставената му от държавата правораздавателна власт. Информацията отразява и факти, които в своята съвкупност предпоставят това качествено изпълнение, и които са функция на администрирането на правораздавателната дейност на съда, като например разпределението на делата, натовареността на съдиите, начина на упражняване на дисциплинарната власт от дисциплинарно наказващите органи.
През 2014 г. ПДИ подкрепи дело на Доротея Дачкова (в. „Сега“) срещу отказ на председателя на Пловдивски районен съд (ПРС). През юли 2014 г. Дачкова подава заявление до ПРС, с което иска информация колко пъти през 2013 и 2014 е искано от ПРС разкриване на банкова тайна, от кои органи са подадени исканията и в колко случая съдът е постановил разкриване. Председателят на ПРС отказва с мотив, че заявлението е подадено по електронен път, но не е подписано с електронен подпис.
Административен съд – Пловдив[8] отменя отказа и връща преписката на ПРС за изрично произнасяне по заявлението, като приема, че изискването за електронен подпис не намира опора нито в ЗДОИ, нито във Вътрешните правила на ПРС.
Решението на административния съд е оставено в сила от ВАС[9]. Въпреки че нито в решението на административния съд, нито в решението на ВАС се обсъжда характерът на исканата информация, то става ясно, че съдът имплицитно приема, че исканата информация е такава, за която е приложим редът за достъп по ЗДОИ. Това се потвърждава и от факта, че след като преписката е върната на ПРС за ново произнасяне, исканата информация е предоставена на заявителката.
През 2016 г. ПДИ подкрепи дело на Галина Гиргинова (журналист) срещу отказ на Софийски градски съд (СГС) да предостави информация за мотивите на оправдателната присъда по дело срещу бившия министър на вътрешните работи.
В решението[10] по делото АССГ приема, че исканата информация – мотиви към присъда, постановена по наказателно дело – засяга пряко правораздавателната дейност на съда, и достъпът до нея не се осъществява по реда на ЗДОИ, а по реда на ЗСВ и процесуалните закони. В съответствие с тези мотиви съдът отхвърля жалбата.
Решението на АССГ е оставено в сила от ВАС[11].
* * *
Прегледът на съдебните решения по дела срещу откази на съдилища, подкрепени от ПДИ, показва, че според съдебната практика следната информация е свързана с административно-организационната дейност и ръководните функции на съда и съответно е достъпна за всеки по реда на ЗДОИ:
- информация за съдебните заседатели, които са членове на Съвета на съдебните заседатели;
- информация за проведените заседания от Съвета на съдебните заседатели;
- вътрешни правила за организацията на работата и правилата за поведение на съдебните заседатели;
- информация, свързана с постановяването на съдебните актове в разумен срок;
- информация за номер на дело, съдия-докладчик, дата на заседанието, в което делото е обявено за решаване или дата на произнасяне на присъдата;
- информация за издадените разрешения за разкриване на банкова тайна.
Прегледът на съдебните решения по подкрепени от ПДИ дела срещу откази на съдилища показва, че според съдебната практика следната информация е свързана с правораздавателната дейност на съда и съответно е достъпна само за страните по делата по реда на ЗСВ и процесуалните закони:
- мотиви към присъди по наказателни дела.
Съдебните решения, постановени по дела, подкрепени от ПДИ, срещу откази на съдилища да предоставят информация ясно показват, че е налице трайна съдебна практика, според която информацията за дейността на съдилищата се дели на два основни вида – такава, която е свързана с административно-организационната дейност и общото ръководство на съда и такава, която е свързана с правораздавателната дейност по конкретни дела. Първият вид информация е достъпна за всеки по реда на ЗДОИ, а вторият – само за страните по делата по реда на специалните закони.
В българското законодателство подобно разделение не е направено, включително и в ЗДОИ, който въвежда общо задължение за предоставяне на информация по реда на ЗДОИ за съдилищата в качеството им на държавни органи. Основания за подобно разделение обаче се откриват в някои международни актове, като например Конвенцията за достъп до официални документи на Съвета на Европа. В чл. 1 на Конвенцията е отбелязано, че за целите на Конвенцията понятието „публични институции“ включва и органите на съдебната власт дотолкова, доколкото те изпълняват административни функции съгласно националното законодателство. Съдебната практика извежда по тълкувателен път това разделение на видовете информация, създавана и съхранявана от съдилищата, като го мотивира с разпоредбите на ЗСВ, които предвиждат специален ред за достъп до информация за работата на съдебната власт.
Според описаната съдебна практика, съгласно българското национално законодателство достъпът до информация относно правораздавателната дейност на съдилищата е регламентиран в ЗСВ. Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗСВ гражданите и юридическите лица имат право на информация за съдебната власт, като в ал. 2 е предвидено задължение на органите на съдебната власт да осигуряват откритост, достъпност и прозрачност на действията си по реда на ЗСВ и процесуалните закони. Освен това за съдилищата съществува конкретно задължение по чл. 64, ал. 1 от ЗСВ да публикуват актовете си незабавно след постановяването им на интернет страницата на съответния съд при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) и Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ). По този начин принципът на откритост, достъпност и прозрачност е гарантиран и всеки, който има интерес, може да се запознае с тези актове. Относно предоставянето на информация, която не е свързана с правораздавателната дейност на съдилищата, а касае административно-организационната дейност, свързана със съдебната администрация и общото ръководство на съда, не е регламентиран специален ред в ЗСВ. Ето защо когато искането касае информация от този вид, приложим е общият режим по ЗДОИ.
Следва да се отбележи, че разделението на информацията, създавана и съхранявана от съдилищата, на два вида – на информация за административно-организационната дейност и ръководните функции на съда и на информация за правораздавателната дейност – намира приложение основно при търсене на информация, която не е публикувана, със заявления по ЗДОИ. Това разделение придобива условен характер, когато се изследва въпросът каква информация са длъжни да публикуват съдилищата. Причината е, че голяма част от информацията, която е свързана с правораздавателната дейност на съдилищата и според гореописаната съдебна практика е достъпна само за страните по делата по реда на специалните закони, всъщност се публикува на интернет страниците на съдилищата и на практика е достъпна за всеки. Това важи за насрочването на делата, протоколите от съдебните заседания и постановените съдебни актове. Разликата е, че докато страните по делата получават тази информация в пълен обем, то останалите потребители получават достъп до същата информация при публикуването й, но със заличени лични данни.
___________________________
[1] Решение № 255/04.04.2008 г. на АССГ, Първо отделение, 14 състав по а.д. № 6255/2007 г., съдия Пламен Горелски.
[2] Решението на АССГ е било атакувано от СГС с касационна жалба до ВАС, по която е било образувано а.д. № 8289/2008 г. на ВАС, Трето отделение, но ПДИ не разполага с информация за развитието на делото във ВАС
[3] Решение № 82/06.11.2009 г. на АССГ, Първо отделение, 2-ри състав по а.д. № 4111/2009 г., съдия Милена Славейкова
[4] Решение № 461/11.01.2011 г. на ВАС, Пето отделение по а.д. № 3879/2010 г., съдия-докладчик Виолета Главинова
[5] Решение № 2974/01.10.2010 г. на АССГ, Второ отделение, 17 състав по а.д. № 2597/2010 г., съдия Юлия Раева
[6] Решение № 4010/14.06.2013 г. на АССГ, Второ отделение, 41 състав по а.д. № 3156/2013 г., съдия Луиза Христова
[7] Решение № 132/07.01.2014 г. на ВАС, Седмо отделение по а.д. № 11045/2013 г., съди-докладчик Соня Янкулова
[8] Решение № 624/25.03.2015 г. на Административен съд – Пловдив, II отделение, XII състав по а.д. № 2311/2014 г., съдия Мариана Михайлова
[9] Решение № 5974/18.05.2016 г. на ВАС, Пето отделение по а.д. № 5809/2015 г., съдия-докладчик Донка Чакърова
[10] Решение № 718/09.02.2016 г. на АССГ, Второ отделение, 41 състав по а.д. № 12030/2015 г., съдия Луиза Христова
[11] Решение № 8849/06.07.2017 г. на ВАС, Пето отделение по а.д. № 3415/2016 г., съдия-докладчик Марина Михайлова
___________________________
Анализът е изготвен от ПДИ в изпълнение на проект "Прозрачност на административните съдилища" с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България“.