Сметната палата получи „Златен ключ” за изключително добре поддържания си сайт според изискванията на ЗДОИ и по силата на други закони, гарантиращи прозрачността на институцията. С председателя на палатата проф. Валери Димитров, разговаря Диана Банчева
 Председателят на Сметната палата, проф. Валери Димитров |
Поздравления за наградата. През 2007 Сметната палата бе отличена с грамота за най-добра Интернет страница. Очаквахте ли „Златен ключ” тази година?
Бях приятно изненадан. Сметната палата става все по-открита институция. Публичност и прозрачност е един от принципите, на който държим. Винаги сме оповестявали резултатите от одитната дейност, като публикувахме резюмета на одитните доклади на нашата интернет страница. От тази година, след като вече работим по новия Закон за Сметната палата, публикуваме пълните одитни доклади. Не са публични само докладите, за които има законова забрана да се огласяват - съдържат класифицирана информация или са изпратени на прокуратурата. Предстои за първи път да публикуваме изцяло и становищата, и докладите по заверките на годишните финансови отчети на институциите в публичния сектор, т.нар. първостепенни разпоредители с бюджетни средства. Така че, всеки любопитен гражданин може да види в нашите доклади дали тези, които харчат парите на данъкоплатеца, правят това законосъобразно, ефективно, ефикасно, икономично. А във финансовите отчети на институциите не всичко е наред. Понякога има безпорядък, което е тревожен симптом за една институция.
Пример за прозрачност е и Регистърът на лицата, заемащи висши държавни длъжности, а също и новият Единен регистър по Изборния кодекс, който преди дни заработи.
Трудно ли се поддържа един регистър като тези, които Сметната палата поддържа?
Трудно е. Но искаме публичният сектор да стане максимално прозрачен и достъпен. За съжаление хората като че ли нямат нагласа да проверяват как се харчат публични средства. А всеки плаща данъци и е нормално да иска да знае къде отиват парите му.
ПДИ оцени това.
Вие вършите чудесна работа. Настоявате за разширяване на прозрачността, за откритост. Публичният сектор не е занимание на каста от жреци, която тайно управлява парите на другите - това е най-лошото възможно, което може да се случи на едно общество.
Как да се преодолее безпорядъка в отчетността, за който споменахте?
Институциите следва да сложат ред в своето счетоводство, финансовите им отчети да дават пълна, вярна и точна представа за състоянието на техните активи. Трябва да се спазва законът при изразходването на парите на данъкоплатеца. Понякога и самият закон е несъвършен. Има институции, които се разпореждат добре с тях. И други, харчещи по безобразен начин - некомпетентно, небрежно, макар и в рамките на закона. С такива лоши практики се борим. Това става, разбира се, с подкрепата на медии, парламент, обществото като цяло. Когато се приложат критериите за ефективност, ефикасност и икономичност – тези критерии ние проверяваме при т.нар. одит на изпълнението - нещата отиват на мястото си.
Около 10 месеца ни делят от влизането в сила на новия Изборен кодекс, вече стартира Единният регистър по Изборния кодекс. Достатъчно ли бе времето за подготовката му?
Имахме много малко време, защото кодексът изисква огромен обем разнообразна информация да влиза в регистъра, подавана от самите участници в изборите. Практически нямаше да се справим без компанията „Информационно обслужване“, чийто принципал е Министерството на финансите. С нейна помощ и с усилията на нашите одитори и IT специалисти успяхме да се справим. Този регистър е много важен, защото трябва да хвърли светлина върху партийните финанси по време на избори. Той е предизвикателство за нас, всеки ден контролирам как се въвеждат данните, какви затруднения се срещат. Всъщност сега тестваме Изборния кодекс. Надявам се, че за следващите избори регистърът ще бъде още по-добър.
Участвал сте в обсъжданията за концепция на законодателство за достъп до информация в България преди повече от 10 години.
Беше отдавна, да. Участвах в няколко обсъждания, но не искам да си приписвам заслуги. Не съм взел специално участие в подготовката на законодателството.
Но още тогава давате заявка за нагласа към прозрачност и свободен достъп до информация.
Бях впечатлен какво внимание се обръща на откритостта и прозрачността в развитите страни. Най-вече в англосаксонските държави, където има специални закони за достъп до публична информация. Всъщност там е започнала вълната на Sunshine laws, законите за слънчевата светлина, по отношение на правителството и публичния сектор. Идеята е, че който харчи пари на данъкоплатеца, може да злоупотреби, а прозрачността е форма за контрол.
Освен законодателна инициатива, какво е необходимо за пълната прозрачност и добрата отчетност в публичния сектор?
Публичният сектор има нужда от нов устройствен бюджетен закон. Правилата за бюджетиране трябва да се поставят на по-модерна основа, на т. нар. начислена основа. Това е модерното бюджетиране, въведено е само в няколко държави в света, но дава пълна картина не само на текущите разходи на правителството, но и на всички ангажименти, които е поело – дългосрочни и краткосрочни. Трябва да се въведат и други законодателни мерки, предвиждащи ориентирани към резултати публични разходи – това е т. нар програмно бюджетиране.
Важно е да има натиск и за публичен дебат всяка година какво става с бюджета. Учудващо е, че държавният бюджет се коментира в процеса на неговото приемане, но почти никой не се интересува от отчитането му. А тъкмо там са големите проблеми. Изпъкват абсолютно неефективни, излишно раздути разходи, които не е следвало да се правят, и никой не им обръща внимание. Отчетът за изпълнението на годишния държавен бюджет трябва да бъде анализиран внимателно, да се извлекат уроци. Необходимо е да се въведат и стандартите за отчетност в публичния сектор.
Работата на Сметната палата е много важна, но много важна е и дейността на неправителствените организации, които трябва да притискат правителството и другите длъжностни лица в публичния сектор да харчат парите на данъкоплатците разумно и спестовно.