15 април 2009 г.

Унгарският Съюз за граждански свободи, спечели дело за свобода на информацията срещу Република Унгария. Европейският съд за правата на човека (ЕСПЧ) за първи път официално призна правото на достъп до информация, съхранявана от държавата, като част от правото да се получава и разпространява информация, съгласно член 10 на Европейската конвенция за правата на човека. Според съда в Страсбург отказването на информация, необходима за участие в обществения дебат по въпроси от обществена важност, може да наруши свободата на изразяване.   


Това решение на ЕСПЧ бележи края на битката на Унгарския съюз за граждански свободи, водена срещу Унгарския конституционен съд почти 5 години. През 2004 г. Конституционният съд отказва достъп на неправителствената организация до жалба, внесена от член на парламента, с която той иска разследване на поправки в Наказателния кодекс, свързани с престъпления за наркотици.


Съюзът за граждански свободи е активен в застъпничеството за политиката срещу наркотиците, особено за намаляване на вредата от тях, затова НПО-то е искало да си изгради мнение за подробностите по жалбата преди произнасяне на решението. Конституционният съд отказва достъп по заявлението, с основанието, че жалба, по която Съдът предстои да се произнесе, не може да бъде предоставена на лица, които не страни по делото, без съгласието на автора на жалбата. Конституционният съд никога не е потърсил съгласието на депутата. В отговор, неправителствената организация обжалва пред Унгарския върховен съд, който отхвърля жалбата, с мотива, че исканата информация съдържа „лични данни”.    



Според Член 10 на Европейската конвенция за правата на човека свободата на изразяване включва правото да се получава и разпространява информация, без намеса на държавните власти. Според решението на Съда да се получава и разпространява  информация е предпоставка за свобода на изразяване, тъй като човек не може изгради обосновано мнение, без да знае съответните факти. Съдът приема настоящия случай за намеса в правото на НПОто, упражняващо функциите на „обществен страж”. Тази намеса представлява цензура, наложена чрез монопол на информацията. Според Съда внесеното искане за абстрактна реформа на законодателството, особено от член на парламента, без съмнение представлява въпрос от обществен интерес и „би било фатално за свободата на изразяване в политиката, ако обществените личности могат да цензурират пресата и обществения дебат в името на техни лични права”. Монополът на Конституционния съд върху информацията е равнозначен на цензура. Резултатът от тази цензура е, че медиите и обществените наблюдатели не могат да изпълняват тяхната важна роля да предоставят точна и достоверна информация при обществен дебат по въпроси от легитимен/основателен обществен интерес.


AccessInfoEurope, неправителствена организация със седалище в Мадрид, приветства това решение. “Това решение постановява, че обществени органи, включително парламент и съд, трябва да правят обществено достъпна информацията, която съхраняват – особено когато тя е необходима за провеждането на дебат по обществено значими теми. Ако това не се прави, то се нарушава основно човешко право, правото да питаш и да знаеш”, заявик Хелън Дарбишър, изпълнителен директор на AccessInfoEurope.



“Решението потвърждава право, вече признато в Европа в почти 24 национални конституции и 40 национални закона, както и от национална съдебна практика”, добави Дарбишър. “Това е жизнено важно право за хора, които се нуждаят от информация от правителството, за да защитят други човешки права, да се борят с корупцията и да участват в процеса на вземане на решения”.   



За въпроси, свързани с решението, се обърнете към Тивадар Хютл, програмен директор "Защита на личните данни и свобода на информацията" в Съюза за граждански свободи, Унгария: +36-30/341-6927.


Анализът на Правна Инициатива на Отворено Общество на основните моменти в решението може да видите тук ( 87Kb). Организацията Правна Инициатива на Отворено Общество бе водеща в опитите на неправителствени организации и медийни компании, включително The Financial Times, да се включат като трети страти в настоящия процес.