05 май 2015 г.

До този извод стигна състав на Административен съд София-град (АССГ) по дело на Сдружение „Център на НПО в Разград“ срещу отказ на главния секретар на ВСС да предостави копие от План за кризисен ПР на ВСС,  приет през ноември 2013 от Комисия „Публична комуникация“ на ВСС.

 

Отказът на главния секретар бе с мотив, че исканият план по същество не е официален документ, има единствено препоръчителен характер при възникване на хипотетични ситуации и няма самостоятелно значение (основание за отказ по чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ).

 

С Решение № 2321 от 06.04.2015 по а.д. № 10332/2014 на АССГ, Второ отделение, 38 състав отмени отказа на главния секретар на ВСС и му върна заявлението за повторно произнасяне. В мотивите си съдът посочи, че не са налице предпоставките за отказ по чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, тъй като тази разпоредба въвежда изискване за кумулативно наличие на две предпоставки: 1) информацията да е свързана с оперативна подготовка на актове на органа и 2) информацията да няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации). В случая тези предпоставки не са налице, тъй като приетият план не е подготовка за друг окончателен акт на съвета. Както става ясно от отказа на главния секретар „препоръките“, дадени с плана, не са за приемане на окончателен акт от колективния орган - ВСС, а относно поведението на негови членове в определени ситуации т.е. препоръките са изготвени от органа и за него – следователно планът има самостоятелно значение като вътрешен акт, разписващ правилата за поведение на членовете на колективния орган. Съдът намира за неоснователни и доводите на главния секретар за нарушаване на независимостта на съдебната власт чрез публичното разкриване на плана за кризисен ПР. Съдът отбелязва, че независимостта на съдебната власт зависи от спазването на принципите и механизмите за разделение на властите, установени с Конституцията и доразвити със Закона за съдебната власт (ЗСВ). Оповестяването на вътрешните правила на ВСС за действия на членовете му при потенциална или реална комуникационна криза по никакъв начин не могат /и не би трябвало да могат/ да поставят съдебната власт в зависимост от законодателната или изпълнителната власт. Решението на съда подлежи на обжалване пред Върховния административен съд (ВАС).