Фондация Програма Достъп до Информация
Начало > Случаи и дела > Съдебни дела
Анотации на дела 2016 г.
Тук ще намерите информация за дела, водени с подкрепата на ПДИ, по които има произнасяне от страна на съда през 2016 г. в полза на жалбоподателите. Делата са представени под формата на съвсем кратко описание на подаденото заявление, получения отговор и решението на съда. Приложени са и копия от конкретни документи. 
Информация за делата, водени с подкрепата на ПДИ за 2016 може да намерите в секцията Новини: http://www.aip-bg.org/cases/Новини/. 
 
Представяме всички съдебни актове, постановени по дела, водени с подкрепата на ПДИ през 2016 г. Делата са подредени в хронологичен ред по датата на съдебния акт и са систематизирани според вида на търсената информация, която е отбелязана в скоби.

 
1. ПДИ срещу директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“
 
През м. март 2015 г., в рамките на ежегодно проучване, изпълнителният директор на ПДИ подава заявление до директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ (БД ЗБР), с което иска достъп до копие от заповедта за определяне на служител по ЗДОИ в рамките на институцията, както и копие от длъжностната характеристика на този служител. Директорът на БД ЗБР отказва да предостави информацията с мотив, че по реда на ЗДОИ може да се иска достъп до информация, но не и копия от конкретни документи. С решение от м. декември 2015 г. Административен съд – Благоевград отменя отказа на директора на БД ЗБР и го задължава да предостави достъп до исканите документи. В мотивите си съдебният състав посочва, че обществената информация може да се съдържа в документи или други материални носители, създавани, получавани или съхранявани от задължените субекти. Решението не е обжалвано и е влязло в сила. През м. февруари 2016 г. директорът на БД ЗБР предоставя пълен достъп до исканата информация.
  1. Решение № 1988/16.12.2015 г. на Административен съд – Благоевград по а.д. № 297/2015 г.


2. Мартин Димитров и Петър Славов срещу Българска народна банка
 
През м. юли 2015 г. народните представители Мартин Димитров и Петър Славов подават заявление до управителя на Българска народна банка (БНБ), с което искат информация за методиката за определяне на възнагражденията в БНБ и за конкретно получените основно възнаграждение и бонуси от членовете на Управителния съвет (УС) и управителя на БНБ за 2014 и 2015.  Управителят на БНБ уведомява заявителите, че на заседание, проведено на 30 юли 2015 г. УС на БНБ е приел политика за определяне и оповестяване на възнагражденията на управителя, подуправителите и членовете на УС на БНБ, като те са публикувани на страницата на БНБ в интернет. Достъп до информация за размера на възнагражденията, изплатени преди 30 юни 2015, на членовете на УС на БНБ, в това число и на управителя, е отказан по съображения, че касае лични данни, както и че за посочения период исканата информация е била класифицирана като служебна тайна. С решение от м. януари 2016 г. Върховният административен съд (ВАС)  отменя частичния отказ на управителя на БНБ и го задължава да представи исканата информация. Съдебният състав приема, че тогава, когато е налице надделяващ обществен интерес, наличието на двете кумулативни предпоставки - засягане на интересите на третото лице и липсата на негово съгласие, губят своето прекратяващо правото на достъп до обществена информация действие и за органа е налице задължение да предостави поисканата обществена информация. Именно тази хипотеза е била налице в конкретния случай и управителят на БНБ като задължен субект е следвало да приеме наличието на „преобладаващ обществен интерес“ и да предостави информацията относно получените възнаграждения за посочените периоди в заявлението за всеки членовете на УС на БНБ. Отделно, съдът посочва, че трудовите възнаграждения на членовете на УС на БНБ и на ръководните длъжности в БНБ не могат да бъдат класифицирани като служебна тайна, тъй като не попадат в категориите информация по чл. 23 от ЗБНБ, който дефинира „служебната тайна“ за целите на БНБ.  Решението не е обжалвано и е влязло в сила.
  1. Решение № 652/20.01.2016 г. на ВАС, Пето отделение по а.д. № 9103/2015 г.


3. Красен Николов срещу Прокуратурата на РБ
 
През м. август 2015 г. Красен Николов (Mediapool) подава заявление до Прокуратурата на РБ, с което иска информация за създаването и състава на специализирано звено „Антикорупция“. Главният прокурор не се произнася по заявлението, поради което е обжалван мълчалив отказ пред Административен съд София-град (АССГ). С решение от м. февруари 2016 г. съдът отменя отказа и връща преписката на главния прокурор за изрично произнасяне по заявлението. В мотивите си съдът посочва, че единствената призната от закона възможност за процедиране по заявление за достъп до информация е задълженият субект да постанови изричен акт. Решението не е обжалвано и е влязло в сила. След влизането му в сила Прокуратурата предоставя достъп до исканата информация за създаването и състава на специализираното звено за борба с корупция
  1. Решение № 851/15.02.2016 г. на АССГ, Второ отделение, 36 състав по а.д. № 9569/2015 г.


4. Александър Дунчев срещу Министерство на земеделието и храните
 
През м. септември 2014 г. Александър Дунчев (София) подава заявление до Министерство на земеделието и храните, с което иска копия от пазарните оценки на държавни имоти, с които Министерство на земеделието и храните (МЗХ) е извършило разпоредителни сделки в периода 2008 – 2012 г. МЗХ отказва  с мотив, че оценките не са обществена информация и предоставянето им би нарушило авторското право на независимите оценители, които са ги изготвили. С решение  от м. декември 2014 г. АССГ отменя отказа. Съдът приема, че пазарните оценки позволяват от една страна да се разбере дали министерството се е съобразило с оценката на независимия оценител и от друга - дали оценката е била изготвена в съответствие с изискванията на Закона за държавната собственост (ЗДС). Според съда, правата на авторите върху изготвените оценки не могат да са пречка за предоставянето им по ЗДОИ, тъй като освен за авторските права следва да се държи сметка и за обществения интерес от узнаването на тази информация. Решението на АССГ е атакувано от МЗХ с касационна жалба пред ВАС. С решение от м. март 2016 г. ВАС оставя в сила решението на първата инстанция. Върховните съдии приемат, че в случая е налице надделяващ обществен интерес за предоставяне на исканата информация, тъй като ЗДОИ въвежда презумпция на наличие на такъв интерес, когато сведенията и данните са свързани със стопанската дейност и засягат условията, правата, задълженията, санкциите, сроковете, определени в договор, по които едната страна, както е в случая, е задължен субект по ЗДОИ. Решението на съда е окончателно. През м. април 2016 исканата информация е предоставена на заявителя.
  1. Решение № 7309/01.12.2014 г. на АССГ, Второ отделение, 32 състав по а.д. № 10032/2014 г.
  2. Решение № 2573/09.03.2016 г. на ВАС, Пето отделение по а.д. № 1386/2015 г.



5. Мариета Сивкова срещу Община Ямбол
 
През м. февруари 2014 г. Мариета Сивкова (Ямбол) подава заявление до Община Ямбол, с което иска копие от извънсъдебна спогодба между общината и строителна фирма. Секретарят на общината отказва с мотив, че заявлението не съдържа валидно описание на исканата информация, а само претенция за предоставяне на документ, което е недопустимо по ЗДОИ. С решение от м. януари 2015 г. Административен съд – Ямбол отменя отказа. Съдът приема, че законът поставя знак на равенство между информацията, съдържаща се в даден документ и самия документ като неин материален носител. В този смисъл искането на копие от документ е равносилно на искането за достъп до съдържащата се в него информация. Решението на първата инстанция е атакувано от секретаря на общината с касационна жалба пред ВАС. С решение от м. март 2016 г. ВАС оставя в сила решението на първата инстанция. Върховните съдии посочват, че исканата информация е обществена, тъй като при получаването й заявителят ще може да си състави мнение за дейността на задължения субект, доколкото в случая се касае до информация, свързана с разходване на бюджетни средства. Решението е окончателно. През м. април 2016 г. исканата информация е предоставена на заявителката.
  1. Решение № 9/22.01.2015 г. на Административен съд – Ямбол по а.д. № 256/2014 г.
  2. Решение № 3541/29.03.2016 г. на ВАС, Пето отделение по а.д. № 3046/2015 г.


6. Виктор Иванов срещу Правителствена информационна служба
 
През м. септември 2014 г. Виктор Иванов (в. „24 часа“) подава заявление до Правителствена информационна служба (ПИС), с което иска достъп до три доклада на Главния инспекторат на Министерски съвет (МС) от извършени проверки. Отказът на ПИС е с мотив, че информацията съдържа имената и длъжностите на служители от администрацията на МС и от комплекс „Бояна“, тоест представлява лични данни по смисъла на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). С решение от м. април 2015 г. АССГ отменя отказа. Съдът приема, че е налице неоснователно позоваване на лични данни, тъй като предмет на подаденото заявление не са личните данни на служителите, трите имена и длъжностите им, а докладите от извършените проверки на Главния инспекторат към МС. Обстоятелството, че в тези доклади могат да се съдържат и лични данни, предоставянето на които не може да стане без съгласие на лицата, не означава, че цялата информация, съдържаща се в тях, не може да бъде предоставена. Решението на първата инстанция е атакувано от ПИС с касационна жалба пред ВАС. С решение от м. февруари 2016 г. ВАС оставя в сила решението на първата инстанция.  Върховните съдии посочват, че разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ изрично предвижда предоставяне на информацията в случаите на надделяващ обществен интерес. По смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ "надделяващ обществен интерес" е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на задължените субекти. От предмета на искането е видно, че заявителят цели именно да си състави мнение за отчетността на задължените субекти. Решението на съда е окончателно.
  1. Решение № 3007/29.04.2015 г. на АССГ, Второ отделение, 35 състав по а.д. № 10101/2014 г.
  2. Решение № 1167/04.02.2016 г. на ВАС, Пето отделение по а.д. № 8434/2015 г.


7. Ралица Петрова срещу Софийска градска прокуратура
 
През м. май 2014 г. Ралица Петрова (сп. „Правен свят“) подава заявление до Софийска градска прокуратура (СГП), с което иска информация за това кой е е наблюдаващият прокурор, разпоредил на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) да извърши проверка на сигнала на Николай Бареков срещу президента Росен Плевнелиев във връзка с негова среща във Виена с представител на ЕVN.  Градският прокурор на София отказва информацията с мотив, че тя не е обществена по смисъла на закона, а представлява защитени лични данни. Решението на ръководителя на СГП е обжалвано пред АССГ. С решение от м. януари 2015 г. съдът отхвърля жалбата като приема, че исканата със заявлението информация се отнася до данни, засягащи личността на трето лице, и те не покриват понятието за обществена информация, а е от категорията на лични данни по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), достъпът до които е изключен по реда на чл. 2, ал. 4 от ЗДОИ. Според съдебния състав тази информация не е свързана с преценка на дейността на органите СГП поради което искането на журналистката не е във връзка с целта на закона и не е свързано с обществения живот в страната. Решението на първата инстанция е обжалвано пред ВАС. С решение от  април 2016 г. ВАС отменя първоинстанционното решение с мотив, че търсената информация съставлява обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ като покрива критериите за официална обществена информация. В решението се посочва още, че обратно на приетото от решаващия съд, защитата на личните данни на публичните длъжности, сред които са и прокурорите, е много по-занижена в сравнение със защитата на останалите граждани и в разглеждания случай независимо, че се касае за лични данни по смисъла на ЗЗЛД, няма законова пречка да бъде получена информация за името на съответния прокурор от Градска прокуратура по реда и условията на ЗДОИ. По този начин ще бъде постигната и целта на закона за изграждане на собствено мнение на гражданите относно дейността на задължените по закон субекти. С решението си съдът отменя решението на АССГ, както и отказа на административния ръководител на СГП. Решението на съда е окончателно.
  1. Решение № 154/12.01.2015 г. на АССГ, Второ отделение, 24 състав по а.д. № 6552/2014 г.;
  2. Решение № 4555/18.04.2016 г. на ВАС, Пето отделение по а.д. № 3215/2015 г.


8. арх. Весела Тончева срещу Столична община
 
През м. август 2013 г. арх. Весела Тончева (София) подава заявление до Столична община (СО), с което иска копия от заповед и доклад на главния архитект на столицата за проверка на преместваемите обекти в парк „Борисова градина“. Отказът на СО е с мотив, че тази информация има служебен характер и няма самостоятелно значение, тъй като не представлява краен административен акт. С решение  от м. октомври 2014 г. състав на АССГ отменя отказа и задължава СО да предостави исканата информация. В мотивите си съдът посочва, че основанието за отказ по чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ е неприложимо, тъй като касае достъп до служебна обществена информация, а в случая се иска достъп до официална обществена информация, която се съдържа в актове на кмета и главния архитект, издадени при осъществяването на правомощията им и свързана с резултати от приключила административна проверка. Съдът отбеляза още, че дори чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ да беше приложим, отказът отново би бил незаконосъобразен, тъй като целта на разпоредбата е да ограничи достъпа до информация, която има подготвителен характер и няма самостоятелно значение, тъй като обществеността би могла да се запознае с информацията от крайния акт на съответния орган. При липса на краен акт обаче, заявителите ще бъдат лишени от информация изобщо, което е недопустимо. Решението на съда е обжалвано с касационна жалба пред ВАС. С решение от м. април 2016 г. състав на ВАС оставя в сила първоинстанционното решение като приема, че същото е правилно, законосъобразно, обосновано и постановено без да са допуснати процесуални нарушения. Според съдебния състав правилно е заключението на решаващия съд, че исканата информация е официална обществена информация по смисъла на чл. 10 от ЗДОИ. Тя се съдържа в актове на кмета и гл. архитект на СО, издадени по повод на изпълнение на нормативно възложени им правомощия и е свързана с резултати от приключила административна проверка, респективно с основанието за нейното извършване. Решението на съда е окончателно.
  1. Решение № 6363/27.10.2014 г. на АССГ, Второ отделение, 34 състав по а.д. № 9073/2013 г.
  2. Решение № 4897/25.04.2016 г. на ВАС, Пето отделение по а.д. № 3220/2015 г.


9. Иван Петров срещу Столична община
 
През м. октомври 2014 г. Иван Петров (София) подава заявление до Столична община (СО), с което иска  отговор на два въпроса:
 
-        Има ли общински наематели на имоти, общинска собственост, които да са изискали от СО съгласие застраховател да им изплати обезщетение по застрахователен договор и общината да се е произнесла: а) не е съгласна; б) е съгласна и в) частично;
-        Колко броя са се отнасяли до: а) общински нежилищни имоти; б) общински жилищни имоти и в) общински ателиета.
 
Отказът на секретаря на СО е с мотив, че исканата информация не е обществена по смисъла на ЗДОИ и на първа инстанция е потвърден от АССГ. С решение от м. май 2016 ВАС отменя както решението на първата инстанция, така и отказа на секретаря на СО и задължава административния орган да предостави достъп до исканата информация. В мотивите си магистратите посочват, че в случая заявителят търси обществена информация, свързана с управлението на общински имоти, като предоставянето й ще му даде възможност да си състави собствено мнение за дейността на СО по управлението на общинско имущество и в частност по даване на съгласие от общината за изплащане на застрахователни обезщетения на наематели на общински имоти. Решението е окончателно.
  1. Решение № 1836/20.03.2015 г. на АССГ, Второ отделение, 24 състав по а.д. № 10941/2014 г.
  2. Решение № 5898/17.05.2016 г. на ВАС, Пето отделение по а.д. № 5305/2015 г.


10. Сдружение „ВВФ – Световен фонд за дивата природа“ срещу Дирекция Национален парк „Пирин“
 
През м. ноември 2015 г. Сдружение „ВВФ – Световен фонд за дивата природа“ подава заявление до Дирекция Национален парк „Пирин“ (ДНП), с което иска следната информация, свързана с актуализацията на плана за управление на парка:
 
-        Установени ли са от ДНП Пирин пропуски в тримесечните междинни доклади по изпълнението на договора за „Разработване  на Плана за управление на НП Пирин за периода 2014-2023“?;
-        Допуснато ли е от ДНП Пирин спиране изпълнението на договора за „Разработване  на Плана за управление на НП Пирин за периода 2014-2023“ или удължаване на неговия срок? Ако да, поради какви причини и в какви срокове;
-        Има ли задействани от ДНП Пирин договорни клаузи за неустойки при забавяне и/или некачествено изпълнение на договора за „Разработване  на Плана за управление на НП Пирин за периода 2014-2023“? Ако да, кои клаузи и в какъв размер са неустойките;
-        Извършено ли е от ДНП Пирин към 17.11.2015 окончателното плащане по договора за „Разработване  на Плана за управление на НП Пирин за периода 2014-2023“? Ако да, на коя дата?
 
Директорът на парка отказва с мотив, че не е получено съгласие от третото лице - „Пролес инженеринг“ ООД. Посочва още, че ЗДОИ е неприложим, тъй като Законът за обществените поръчки (ЗОП) предвижда специален ред за достъп до подобна информация. На последно място в отказа е посочено, че на сайта на проекта е публикувана необходимата информация за разработване на актуализация на плана на управление съгласно Закона за опазване на околната среда (ЗООС). С Решение от м. май 2016 Административен съд – Благоевград отменя отказа и връща преписката на административния орган с указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдът приема, че не е посочен засегнатия интерес на третото лице, че не са изложени мотиви за липса или наличие на надделяващ обществен интерес, че публикуването на информация по ЗОП не изключва приложението на ЗДОИ, както и че сред публикуваните на сайта на проекта за управление на парка документи липсва информацията, търсена от заявителя. Решението на съда не е обжалвано и влиза в сила. Впоследствие, директорът на ДНП Пирин, с решение от м. май 2016 г., предоставя на ВВФ исканата информация. На сдружението-заявител е изпратена по електронен път една страница справка в jpeg формат, от която става ясно, че не е извършено окончателното плащане по договора за разработване на плана за управление на парка, няма задействани клаузи за неустойки от ДНП и не е допуснато спиране на изпълнението на договора. Отделно са изпратени и шест тримесечни доклада по изпълнението на договора (в pdf формат, архивирани).
  1. Решение № 639/03.05.2016 г.на Административен съд – Благоевград по а.д. № 8/2016 г.