Българските журналисти са все по-критични, но разчитат на новините, които генерират управляващите, твърди холандският експерт
През ноември 2010 приключи проектът „Местни медии и свобода на информацията в България”. Той стартира декември 2007 и бе изпълняван от Програма Достъп до Информация в сътрудничество с холандската организация The Management & Media Academy/Free Voice с финансовата помощ на Програма Матра на холандското външно министерство. Холандският експерт Роже Флюгелс бе част от екипа правни експерти по проекта и заедно с експертите на ПДИ Александър Кашъмов и Кирил Терзийски представи тактики за успешното използване на закона за достъп до информация пред журналисти от местни медии в 26-те областни града. Своите изводи за постигнатото Роже Флюгелс сподели на работна среща с координаторите на ПДИ от страната и журналисти от местни и регионални медии на 26 ноември 2010 в София.
Г-н Флюгелс, споменахте, че благодарение на този проект сте научили много за България.
Преди тези пътувания имах общи познания за политиката, за състоянието на медиите, за работата на журналистите в България. Сега вече зная колко труден е преходът към демокрацията във вашата страна. Това пролича по нагласата на част от журналистите, с които се срещахме. Те стават все по-критични, но въпреки това разчитат на новините, които генерират управляващите. Около една трета от репортерите са в състояние, което аз наричам режим на реакция. Това е остатък от комунистическия период. Независимият журналист използва управлението само като един от източниците си на информация, и работи по своя програма, подбрани теми и проблеми. Освен това редакциите на местните медии в България са много малки, което ги прави и нестабилни. Някои медии, с чиито представители се срещнахме в началото на проекта, вече не съществуват. Тиражът на един малък регионален вестник в Холандия е 50 000. Докато в България, в местни и дори регионални медии работят по двама–трима–четирима журналисти. Това е проблем и от гледна точка на активното използване на закона за достъп до информация.
Видях и част от техническата страна на прехода към демокрация. Много репортери, с които общувах, имат еднопространствена перспектива за това как да подават заявления за достъп. Пример: ако искат достъп до информация, която знаят, че се съхранява от дадена институция, те внасят заявление там. А това не винаги е най-ефективният подход. По време на тези срещи представих редица тактики за успешното подаване на заявления - до няколко институции, или искане за частичен достъп и т.н. За голяма част от тези журналисти това вероятно бе първият път, когато мислеха тактически как да получат информация.
Три години са достатъчни, за да се появят признаци на промяна. Забелязахте ли такива следи?
От днешната среща и представените данни разбрах, че заявленията за достъп от журналисти са нараснали, и че практиките в институциите се развиват. В рамките на този проект аз пътувах 9 пъти до България, прекарах тук 44 дни, срещнах се с журналисти от 26-те области, но не забелязах промяна в нагласата им. Понякога опитите ни да ангажираме участниците в тези срещи в открита дискусия не постигаха резултат.
Какво е необходимо, за да се промени тази нагласа?
Поколения. Това е част от режима на реакция. Изнасял съм лекции в редица балкански държави. Има забележителна разлика между Източна и Западна Европа по отношение на културата на открит дебат. Демокрацията не е статут, тя трябва да се постига, да се работи за нея. България е в началните й фази. Както вече съм казвал неведнъж, Холандия също се опитва да бъде демокрация. Малко по-напред сме от вас, но ни предстои много работа. Вие сте в началото и това бе видно от поведението на участниците в работните срещи. Те все още не са заели тази активна роля, характерна за една демокрация.
Тоест, проектът се нуждае от продължение?
Със сигурност. Форматът на днешната среща с координаторите на ПДИ и журналисти, които наистина се интересуват от подаването на заявления за достъп, е много подходящ. Една от възможностите е провеждането на т.нар. тактически клиники. Въпреки че проектът бе достатъчно практичен, клиниките са с още по-практична насоченост. В този случай, участниците изпращат предварително темите, от които се интересуват, или идеи за подаване на заявления. На тези семинари се формулират и подават заявления. Този проект имаше регионален фокус, но аз смятам, че проект с национална насоченост също е необходим. Възможно продължение на проекта, е нещо, което често правя в Холандия, а именно организирането на подобни клиники в редакциите на самите медии. Редакциите на големите национални медии са така или иначе в София. Преимуществото в този случай е, че може да се работи в по-голяма дълбочина, тъй като журналистите искат да публикуват разкритията си и обсъждането на някои теми с колеги от конкурентни медии може да е нежелано.
Казахте, че сте научил много и за Холандия. Какво узнахте за собствената си държава?
Всичко това, за което вече говорихме, но на обратно. Например, какви са привилегиите на една държава, която от четири столетия опитва да бъде демократична. Държава, в чиято образователна система се отделя специално внимание на културата на открит дебат и в която хората са се научили да дебатират. Държава, която има привилегията да има по-богати медии с голям брой работещи журналисти, което създава повече възможности. Всичко това досега приемах за даденост. Сега имам друга перспектива.
Какви съществени промени в достъпа до информация настъпиха в Холандия последните три години?
Появиха се няколко интересни съдебни решения. Спечелихме дела за достъп до информация. Законът също бе променен. Удвои се срокът за отговор по заявленията – сега той е два пъти по 28 дни. Това е сериозен проблем за журналистите, холандският закон е много по-бавен от българския. Последните 8 - 9 години бяха период на нарастване на империалистичния стил на управление от страна на правителството и на отрицателни промени в областта на достъпа. Той се изразяваше в контрол над потоците информация, включително тази, подавана от служителите за връзки с обществеността. Имаше инструкции за по-малко предоставяне на информация и при заявленията за достъп. Пример за влошаването на достъпа до информация в Холандия бе позицията на страната по отношение на Конвенцията за достъп до официални документи. Преди около осем години именно Холандия пое инициативата в Съвета на Европа за изготвяне на такава конвенция. При подготовката на документа настъпи промяната в стила на управление в Холандия. Позицията на Холандия отстъпи от големи амбиции за прозрачност към просто техническо председателстване на процеса. Дванадесет държави подписаха Конвенцията миналата година в Тромсо, а Холандия не бе сред тях.
Каква е причината?
Причината е проста. Имахме четири поредни кабинета с един и същ премиер от християндемократическата партия. Тя е важна в Холандия и управляваше почти винаги през последното столетие. Но загуби 60% от електората си и сега се разпада. По време на този процес партията зае отбранителна позиция и казваше „не” на всичко. Един от резултатите от тази позиция бе намалената комуникация и ограничаването на достъпа до информация. Съдът обаче не толерираше това поведение и отменяше всеки отказ. За съжаление, доста журналисти се отказваха преди този етап, тъй като отнема време. Практиката обаче показа, че разделението на властите работи в Холандия. След последните избори имаме правителство, в което християндемократите не играят толкова значима роля. Много хора виждат, че настъпва промяна в практиката. За пръв път от години, високопоставени служители са назначени да отговарят за достъпа до информация. Зная със сигурност, че работна група подготвя присъединяването на Холандия към Конвенцията за достъп до официални документи.
Днес (26.11) бяха приети на първо четене промени в Закона за търговския регистър, ограничаващи неговата публичност. Каква е степента на достъпност на тази информация в Холандия?
Цялата налична информация за търговските фирми, която се намира в Търговската камара, е част от публичен регистър, достъпен онлайн. Това включва учредителните актове, документите за регистрация, имената на учредителите и на акционерите, годишни финансови отчети. Прозрачността се гарантира лесно, тъй като за разлика от много държави в Холандия няма търговска тайна, а ограничението, свързано със защитата на личните данни има много тясно приложение. В Холандия ограничението за защита на лични данни не може да се прилага за данни, свързани със служебни задължения. В 90 - 95% от поисканите със заявления от журналисти документи се съдържат лични данни. Но в същия процент от случаите те са свързани с изпълнението на служебни задължения и тогава ограничението за защита на личните данни е неприложимо.
Въпросите зададе
Диана Банчева, ПДИ