Групата за достъп до информация към Съвета на Европа публикува становище относно това какво е „официален документ“ съгласно Конвенцията от Тромсьо
Конвенцията на Съвета на Европа за достъп до официални документи (CETS 205), известна още като Конвенцията от Тромсьо, влезе в сила на 1 декември 2020 година. Към момента е ратифицирана от 17 страни.
Това е първият обвързващ международен правен инструмент, който признава на всеки правото на достъп до официални документи, съхранявани от публичните власти, без дискриминация и независимо от статута или мотивите на заявителя за достъп.
Системата за мониторинг на Конвенцията от Тромсьо се състои от два отделни, но взаимодействащи си органа:
- Групата за достъп до информация на Съвета на Европа, която е независим експертен орган
- Консултативният съвет на страните, който се състои от представители на страните по Конвенцията от Тромсьо и е политически орган.
На 3-5 ноември 2025 г. се проведе 10-та среща на Групата за достъп до информация на Съвета на Европа.
Становището на Групата за достъп до информация тълкува определението за „официални документи“, съдържащо се в член 1, параграф 2, буква б) от Конвенцията от Тромсьо. То се фокусира върху следните понятия: „всяка информация, записана под каквато и да е форма“, „съставена“ и „съхранявана“ от публичните органи.
Като се има предвид, че определението за „официални документи“ е много широко, Групата подчертава, че то обхваща всяка информация, независимо от съдържанието или материала, в който е записана. Включени са както изброяване на факти, така и изразяване на мнения. Информацията се приема за „записана“, ако е представена в някаква постоянна форма.
Документ, който е в процес на изготвяне или изменение – например проект – не се смята за изготвен по смисъла на Конвенцията. Документите, изготвени в процеса на вземане на решение по даден въпрос – като меморандуми, становища, съвети, информационни бележки, доклади за оценка на въздействието или други работни документи – се считат за „изготвени“, след като бъдат завършени. Фактът, че компетентният публичен орган все още не е взел решение по въпроса, за който се отнася документът, не е определящ за това дали документът е официален документ.
Конвенцията от Тромсьо се прилага за документи, които са в притежание на публични органи. Регистрирането на документ в системата за управление, съхранение или архивиране на документи на публичен орган може да се счита за доказателство, че този документ е изготвен или се съхранява от публичен орган. Такова регистриране обаче не може да се счита за условие за прилагането на член 1, параграф 2, буква б) от Конвенцията. От друга страна, ако документът е регистриран и съхраняван, той трябва да се счита за „съхраняван“ от публичен орган.
Становището на Групата за достъп до информация разглежда и въпроса дали документ, съхраняван от публичен орган, трябва да се отнася до областите на отговорност, компетентност или дейности на този орган или други публични институции, за да попада в обхвата на Конвенцията. Според Групата за достъп до информация такова условие не е в съответствие с определението за „официални документи“ в член 1, параграф 2, буква б) от Конвенцията от Тромсьо. Документите, получени от държавни служители в качеството им на частни лица и които не са свързани с техните задължения, не попадат в обхвата на приложение на Конвенцията.
Пълния текст на становището четете ТУК.
Неофициален превод на Конвенцията на ПДИ
Източник: Съвет на Европа
***
Емили О'Райли, бивш европейски омбудсман, е назначена за посланик на инициативата „Партньорство за открито управление“
 Източник: OGP |
Посланиците на OGP (Open Government Partnership – инициатива „Партньорство за открито управление“) са висши фигури, които повишават популярността на партньорството, защитават неговата надеждност и насърчават устойчивостта му. Тяхната роля е да допълват работата и съществуващите отговорности на членовете на Управителния комитет и правителствата, участващи в инициативата „Партньорство за открито управление“, и организациите на гражданското общество.
На 18 ноември 2025 г. беше съобщено, че бившият европейски омбудсман Емили О'Райли е назначена за посланик на OGP. Тя ще работи с Управителния комитет на OGP и колегите си посланици, за да защитава принципите на прозрачност, отчетност и участие, и ще сътрудничи в борбата срещу нарастващия авторитаризъм, недоверието на гражданите и затвореното управление.
Другите посланици на OGP са:
Хелън Кларк, министър председател на Нова Зеландия през 1999-2008 г. и световен лидер в устойчивото развитие, равенството между половете и международното сътрудничество.
Мо Ибрахим, роден в Судан и със забележителна кариера в бизнеса. През 2006 г. основава фондация „Мо Ибрахим“, която подкрепя доброто управление и лидерството в Африка.
Санджай Прадхан, от юни 2025 г. е президент на Световния форум за етика в бизнеса. Осем години е бил вицепрезидент на Световната банка.
Международната инициатива „Партньорство за открито управление” стартира на 20 септември 2011 г. на среща на 46 държави (включително и България) в Ню Йорк. Програма достъп до информация се включи в глобалната инициатива още в първоначалните етапи, през февруари 2011 г., когато препоръча българското правителство за участие в зараждащата се инициатива.
Източник: Open Government Partnership (OGP)
***
Популизъм, свобода на печата и прозрачност
На 5 ноември 2025 г. The International Journal of Press/Politics (интердисциплинарно списание за анализ и дискусия на ролята на пресата и политиката в глобализирания свят) публикува статията „Популизъм, свобода на печата и прозрачност: оценка на опита на латиноамериканските журналисти със законите за достъп до информация“ с автори Грегъри Мичънър, Самър Харлоу и Силвия Дел Бен Фуртадо.
Авторите анализират резултатите от проучване сред журналисти в Латинска Америка, които показват, че „популисткото лидерство има значително отрицателно въздействие върху използването и опита със законите за достъп до информация“. Въпреки това има и някои „неочаквани резултати“, които са положителни.
През последните три десетилетия близо 140 държави по света – включително 18 в Латинска Америка – са приели закони за достъп до информация. Напоследък обаче нарастването на популизма, авторитаризма и тормоза над медиите е съпътствано от отстъпки в публичната прозрачност и правото на достъп до информация, което повдига въпроси относно факторите, които определят използването и възприемането от журналистите на законите за достъп до информация и прозрачността на управлението като цяло.
В едно от най-големите междунационални проучвания за достъп до информация до момента, авторите на статията се основават на отговорите на 678 журналисти от цяла Латинска Америка, за да проучат влиянието на фактори на макро ниво – включително популисткото лидерство, свободата на пресата и характеристиките на законите за достъп до информация – върху опита на журналистите с достъпа до информация.
Констатира се, че популисткото лидерство има значително отрицателно въздействие върху използването и опитностите с достъпа до информация.
Авторите разкриват няколко неочаквани резултата, включително кога са приети и правната сила на законите за достъп до информация върху използването им и статистически значимата връзка между ограничената свобода на печата и увеличеното използване на достъпа до информация.
Източник: International Journal of Press/Politics (IJPP)
***
Mеждународно обучително събитие на тема „Основни права, климат и околна среда“
Опитът на Програма достъп до информация по дела в обществен интерес бе част от съдържанието на международно обучително събитие на тема „Основни права, климат и околна среда“, организирано от БЛУЛИНК в Будапеща, Унгария на 25-27 ноември 2025 г.
Участници бяха журналисти и активисти в областта на защитата на околната среда от 12 държави-членки на Европейския съюз.
Александър Кашъмов, ПДИ, представи различни аспекти на делата-шамари срещу журналисти и граждански активисти в България, становищата amicus curiae на ПДИ пред Европейския съд по правата на човека по делата за достъп до информация по делата MAGYAR HELSINKI BIZOTTSÁG, решено през 2016, и Vouliwatch Non-Governmental Organization v. Greece от 2015 г., което чака решение. Интерес предизвика и знаковото дело Екимджиев и други срешу България относно съответствието на системата за тайно следене с Европейската конвенция за правата на човека, в което жалбоподател е и ПДИ. Отбелязан бе и успехът в Страсбург по делото Национално движение Екогласност срещу България.
В работната среща бяха представени и актуални казуси от Унгария, Чехия, Гърция и Австрия пред националните съдилища, Конституционния съд на Унгария и Европейскя съд по правата на човека. Сред лекторите бяха директорът на Агенцията за основните права на Европейския съюз, член на Конституционния съд на Унгария, унгарският омбудсман по защита правата на бъдещите поколения, изтъкнати адвокати по дела в областта на околната среда и правата на човека от Австрия, Гърция, България, САЩ и др.
Събитието обхвана аудитория и теми от Австрия, България, Гърция, Естония, Испания, Полша, Румъния, Словения, Украйна, Унгария, Хърватска и Чехия.
***
Два нови епизода на подкаста „Дела и демокрация“
През месец ноември бяха излъчени два епизода на подкаста „Дела и демокрация“.
Епизод 25: „Отворено икономика – затворени данни“ е разговор на адв. Александър Кашъмов с Лъчезар Богданов, главен икономист на Института за пазарна икономика (ИПИ).
Събеседниците търсят отговор на следните въпроси:
- По-прозрачни ли са публичните институции, по-богати ли сме и има ли връзка между двете?
- „Как наличието на публични регистри и отворените данни подпомагат анализите, които подготвя Институтът за пазарна икономика?
- Дали и доколко разчитаме на отворени бази данни и доколко активно питаме за информация, която е от обществен интерес?
Епизод 26: „Нуждае ли се от прозрачност пазарната икономика“ адв. Александър Кашъмов разговаря със Светла Костадинова, изпълнителен директор на Института за пазарна икономика (ИПИ) за:
- Информацията като един от най-ценните активи за администрацията и за бизнеса.
- Каква част от информацията, която администрацията събира се публикува.
- Реформите които се осъществяват чрез бюджета и какво знаме за бюджета на съдебната власт.
"Дела и демокрация" e видеоподкаст, посветен на съдебните дела, които съпътстват демократичните процеси в България. Епизодите са резултат от партньорство между „Програма достъп до информация“ и КАЯ ПРО ООД.