Здравеопазването, финансовата политика на болниците и заплатите на медицинския персонал са актуални теми, радващи се на широк обществен интерес. Тази чувствителна информация се търси с помощта на ЗДОИ, а правният екип на ПДИ оказва помощ в случаите на откази и когато правото на информация е потърсено в съда.

 

Десислава Николова, журналист във в. „Капитал“, задава едни и същи въпроси, касаещи политиката на плащане на заплати, в 10 големи болници в България:

 

1. В колко клинични пътеки, амбулаторни процедури, прегледи, консултации, операции или друг вид медицинска дейност, платена от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е участвал всеки от членовете на борда и заместник изпълнителните директори на болниците?
2. В колко клинични пътеки, амбулаторни процедури, прегледи, консултации, операции или друг вид медицинска дейност, платена от НЗОК, е участвал ректорът на съответния медицинския университет, към който е болницата?
3. Какъв е размерът на най-високото и най-ниското годишно възнаграждение на лекарите?
4. Какъв е размерът на най-високото и най-ниското годишно възнаграждение на медицинските сестри?

 

От всичките 10 големи болнични заведения в страната само 3 предоставят пълна информация: УМБАЛ „Свети Георги“ Пловдив, УМБАЛ „Свети Иван Рилски София и Националната хематологична болница.

 

Срещу отказите на 4 от запитаните болници, а именно МБАЛ „Пирогов“, УМБАЛ „Александровска“, УМБАЛ „Света Марина – Варна“ и УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ Плевен, журналистката завежда дела, водени с подкрепата на ПДИ.

 

• В отказа на УМБАЛ „Света Марина“ се казва, че информацията за участието на ръководните лица в медицински дейности представлява лични данни, а за средните брутни заплати на лекарите и сестрите лечебното заведение не е събирало данни, защото дейността му не налагала това. Срещу отказа в решението си съдът постулира, че: „трудовите възнаграждения в структури, опериращи с бюджетни средства, безспорно са елемент от обществения живот на страната и в случая не се касае за лични данни, а за достъп до обществена информация, даваща възможност на заявителя да си състави мнение за дейността на задължения субект и конкретно разходването на бюджетните средства. А определянето на трудовите възнаграждения за посочените длъжности е част от дейността на публичното дружество".
• В отказа на МБАЛ „Пирогов“ се посочват доводи, че поисканата информация не е обществена, защото въз основа на нея журналистите и обществото не биха могли да си съставят мнение за дейността на задължените субекти. Съдът не уважава жалбата по точка първа поради техническа грешка в заявлението, но отменя отказа в частта, в която "Пирогов" твърди, че средните брутни заплати за лекари и за медицински сестри не са обществена информация. Включително съдът ясно се произнася и по въпроса, че това не могат да бъдат защитени лични данни.
• УМБАЛ „Александровска“, предоставя информация за възнагражденията само на членовете на съвета на директорите, които са се съгласили писмено да я огласят, а най-ниските и най-високите заплати на лекарите и сестрите не са предоставени с мотив, че "те не заемат публични длъжности". В решението на съда се, казва, че размерът на трудовите възнаграждения в лечебните заведения, финансирани от бюджета на НЗОК, безспорно има отношение към обществения живот на страната и следователно исканата информация, касаейки единствено разходването на бюджетните средства ще даде възможност на заявителя да си състави мнение за дейността на задължения субект.
• От УМБАЛ "Д-р Георги Странски" - Плевен, заявяват, че няма надделяващ обществен интерес от разкриването на информацията за заетостта с медицински дейности на членовете на борда, тъй като с нея не се цели разкриване на корупция и злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността. Данните за заплатите пък не са предоставени, защото това противоречало на интересите на болницата и Закона за защита на конкуренцията, тъй като болницата работела в много конкурентна среда. Съдът отменя и това решение, връщайки преписката на болницата за произнасяне, защото „размерът на трудовите възнаграждения в лечебните заведения, финансирани от бюджета на НЗОК, безспорно има отношение към обществения живот на страната“.

 

Четирите спечелени дела за достъп до информация в сектора здравеопазване създават прецедент, който сочи, че публичност и прозрачност са необходими и в тази сфера на обществения живот. Създавайки изискването за отчетност, се дава възможност за подобряване на работата на администрацията на болниците и в крайна сметка – на самата здравна услуга.

 

 

 

==============================================  

 

 

 

 

Публикацията е по проект "Правна помощ по случаи за достъп до информация", изпълняван от Програма Достъп до Информация, подкрепен с грант от the German Marshall Fund of the Unted States (GMF). Мненията, изразени тук, не представят непременно възгледите на German Marshal Fund или техните партньори.