Темата, свързана с достъпа до информация от държавните институции, бе един от основните акценти на Конференцията на Междуправителствената работна група за превенция на корупцията към Конвенцията на ООН срещу корупцията, която се проведе във Виена, Австрия, между 20 и 22 май 2026 г. В панела „Достъп до информация, добри практики и предизвикателства“ участваха говорители от четири държави – България, Нигерия, Филипините и Южна Африка. Опитът на България в областта на достъпа до обществена информация бе представен от директора на Програма достъп до информация Александър Кашъмов.
Делегациите на 192-те държави, ратифицирали Конвенцията срещу корупцията, изслушаха с интерес развитията, свързани с достъпа до информация в България през последните 26 години. От приемането на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) през 2000 г., когато едва 25 държави имаха подобен закон, броят на законите се увеличи в пъти и достигна 142 през 2026 г. Това означава, че още 50 държави, подписали Конвенцията, все още нямат такъв закон и трябва да положат усилия за запълване на тази законодателна празнота.
Над 18 000 заявления по ЗДОИ са били подадени в България през изминалата 2025 г., според официалния доклад за състоянието на администрацията, което е увеличение с около 30% в сравнение с предходната 2024 г. Тази промяна показва доверието към закона на българските граждани, журналисти, неправителствени организации и бизнес, още повече че броят на подадените жалби срещу откази и решения по ЗДОИ за 2024 г. и 2025 г. остава почти еднакъв – съответно 356 и 346. Достъпът до административните съдилища в тези случаи остава лесен и евтин, с държавна такса от 5,11€ и бързо решение в рамките на средно 2-6 месеца, което влиза ведната в сила.
Бяха представени и знакови казуси на получилите награди през последните няколко години заявители – съдия Цариградска, журналиста Десислава Николова от „Капитал“ и гражданина Неделчев. Ролята на ПДИ за активното използване и прилагане на ЗДОИ бе също подчертана.
В последвалата интензивна дискусия, на конкретен въпрос относно баланса между достъпа до информация и защитата на националната сигурност, адв. Кашъмов даде пример с решение на Върховния административен съд (ВАС) по известния казус от миналото „Петролгейт“, в който фирми от цял свят бяха уличени в заобикаляне на наложеното на Ирак ембарго чрез злоупотребяване с програмата „Петрол срещу храни“. Въпреки изминалите оттогава две десетилетия, стриктно ограничителното тълкуването на държавната тайна от съда е още актуално. Според него изготвени от службите за сигурност доклади относно участието на български фирми в аферата не попада в категориите информация, подлежаща на класифициране като държавна тайна.
Българският опит с препоръки бяха приети с интерес от широката аудитория.