17 септември 2016 г.
Александър Кашъмов
Александър Кашъмов

Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на ПДИ

 

Факти


Калина Грънчарова, координатор на ПДИ за Силистра, пита дали може да публикува получена от общински съветник информация относно неплатените задължения на 10-тина фирми към общинския бюджет, без да попадне под ударите на закона. Уточнено е, че сред длъжниците няма физически лица. 


Въпроси:


Възникват въпросите дали информацията представлява или може да представлява:

Данъчна и осигурителна тайна


Определението на понятието „данъчна и осигурителна информация” е дадено в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Това е информация, която обхваща:

Задължението за опазване на посочената информация (наричана тук „данъчна и осигурителна тайна”) е за съответните органи, посочени в ДОПК. Според закона, не се смята за нарушение на задълженията за опазване на данъчната и осигурителна тайна предоставянето на информация, съдържаща се в публичните регистри, и оповестяването на информация по реда на закона.[2] Не се смята за нарушение и предоставянето на такава информация „при съдебен процес”, като от законовата разпоредба не става ясно дали се има предвид предоставянето на информация на съда, или на обществото в рамките на съдебно дело, чието разглеждане съгласно Конституцията и процесуалните закони е публично.

 

По реда на чл.182, ал.3 от ДОПК, данъчна и осигурителна тайна може да се оповести по следния начин: органът, установил вземането, може да постави на видно място в съответната администрация съобщение за длъжниците, неплатили в срок задълженията си и/ или да разгласява чрез бюлетин или чрез средствата за масово осведомяване списъци на длъжници с неуредени публични задължения, включително техния размер, когато общото задължение надвишава 5000 лв. Ако задължението не съществува или е в по-малък размер, органът е длъжен да публикува опровержение.[3]

 

Списъци на длъжниците (първи и втори списък на длъжниците) могат да се открият на интернет страницата на НАП. Публикуван е първи списък с 14 655 фирми длъжници към 31 юли 2016 г. и втори списък с 3512 фирми длъжници, актуален към същата дата.

 

Тъй като не се сочат имена на физически лица, не е приложим законът за защита на личните данни.


Търговска тайна


Според закона, "Производствена или търговска тайна" са факти, информация, решения и данни, свързани със стопанска дейност, чието запазване в тайна е в интерес на правоимащите, за което те са взели необходимите мерки.[4]

Същевременно, за "стопанска дейност" се смята дейността на предприятия, резултатите от която са предназначени за размяна на пазара.[5]

 

В разпоредбите на ЗДОИ е предвидена още по-стеснена приложимост на института на т.нар. „търговска тайна”. Достъпът до такава информация може да се ограничи само ако тя представлява „търговска тайна” по смисъла на Закона за защита на конкуренцията и същевременно нейното предоставяне или разпространяване би довело до нелоялна конкуренция между търговци. Дори в случаите, когато би възникнал риск от нелоялна конкуренция, информацията подлежи на предоставяне в случаите на надделяващ обществен интерес. Задължението да посочат обстоятелствата, които водят до нелоялна конкуренция между търговците, е върху административния орган. 

 

Изводи относно приложимостта на защитата на „търговската тайна”


От изложеното следва извод, че информацията за неплатени публични задължения не представлява и не може да представлява търговска тайна. Правоимащите, т.е. съответните търговци, трябва да са предприели мерки за защитата на тази информация. Същевременно тя трябва да е свързана със стопанска дейност, а не с констатацията на публични институции, че не се плащат дължимите данъци върху печалбата от такава дейност. Информацията не е създадена в резултат на стопанска дейност на търговци, а в резултат на дейността на органите на власт. В този смисъл и в съдебната практика по сходен случай се приема, че:

Неоснователни са наведените доводи, че исканата информация ще разкрие дейността на трети лица, тъй като в случая информацията, която се иска не представлява такава, свързана с търговска тайна или с дейността на третите лица. Исканата информация е такава, която се създава от задължения субект по чл.3, по силата на нормативен акт, поради което не е необходимо съгласието на третите лица.[6]

От изложеното следва, че за случая е неприложима „търговската тайна”.


Изводи относно приложимостта на защитата на „данъчната и осигурителна тайна”


Поначало дължимите, начислени и установени публични задължения попадат в обхвата на понятието „данъчна и осигурителна тайна”. Същевременно защитата й не е абсолютна. Оповестяване е допустимо в случаите на длъжници с размер на задължението над 5000 лв., както бе посочено по-горе. Решението за това е въпрос на преценка на съответната публична институция.

 

Същевременно за медиите и въобще трети лица, получили такава информация, оповестяването й по тяхна преценка е въпрос на упражняването на свободата на изразяване и правото да търсят, получават и разпространяват информация.[7] Това право може да бъде ограничено само при основанията, предвидени в Конституцията и ЕКПЧ, и само ако е спазено изискването за необходимост в демократичното общество.

Съгласно ЗДОИ, ограничаването на правото на информация с цел защитата на правата на трети лица подлежи на преценка за надделяващ обществен интерес.[8] В този смисъл е и съдебната практика, според която липсата на такава преценка обосновава незаконосъобразност на евентуален отказ.[9]

 

От изложеното следва, че информация за неплатени публични задължения на стойност над 5000 лв. може да се предостави на заявител при надделяващ обществен интерес.


Относно публикуването на такава информация


Следователно информация за публични задължения на фирми в голям размер може и да се публикува. Всеки има право да публикува информация, която е получил по законосъобразен път. В отделни случаи публикуването на подобна информация е предвидено от закон да се осъществява и от публични институции.[10]

 

От скорошната практика на Европейския съд по правата на човека се вижда, че може да има проблем при препубликуване от частно лице или медия на големи масиви лични данни, достъпът до които е публичен.[11] Тя обаче се отнася само до информация, съдържаща лични данни, каквато в случая не е налице.

 



[1] Чл.72, ал.1 от ДОПК.

[2] Чл.182, ал.3 от ДОПК.

[3] Чл.182, ал.5 от ДОПК.

[4] § 1, т.9 от ПЗР на ЗЗК.

[5] § 1, т.13 от ПЗР на ЗЗК.

[6] Решение № 5915/26.04.2013 г. по а.д. № 7650/2012 г. на ВАС, V о.

[7] Гарантирано с чл.39 – 41 от Конституцията и чл.10, § 1 от Европейската конвенция за правата на човека.

[8] Вж. чл.31, ал.5 и чл.37, ал.1, т.2 от ЗДОИ.

[9] Вж. Решение № 2045/16.02.2010 г. по а.д. № 9995/2009 г. на ВАС V о.

[10] Срв. публикуването на списъците по чл.182, ал.3 от ДОПК, на списъците на лица с влогове и цесии след поставяне на банката под специален надзор - по чл.62, ал.12 от Закона за кредитните институции, както и публикуването на докладите на Агенцията за държавна финансова инспекция на енергийните предприятия – чл.81а, ал.15 от Закона за енергетиката.

[11] Решение по делото Satakunnan Markkinapörssi Oy and Satamedia Oy срещу Финландия от 21 юли 2015 г., жалба № 931/13. Решението на Четвърта секция на ЕСПЧ е обжалвано пред Голямата камара на Съда, където делото е висящо. По делото е представено становище (amucis curiae) на три неправителствени организации, сред които ПДИ.