05 август 2014 г.

Със заявление от 17 юли 2013 Росен Босев (в. „Капитал“) поиска МВР да му предостави информация на кои дати г-н Делян Славчев Пеевски е влизал в МВР за периода юли 2009 – юни 2013, при кого е бил на посещение, какво е било посещението (така както е записано в регистъра на постовия служител). Отказът на МВР бе с мотив, че исканата информация засяга трето лице (Пеевски), което е заявило категоричен отказ информацията да бъде предоставена.

 

С Решение № 7522/02.12.2013 Административен съд София-град (АССГ) отмени отказа и върна преписката на МВР с указания по тълкуването и прилагането на закона. В мотивите си съдът посочи, че информацията, която се иска касае публичен субект – народен представител, и не е свързана с лични данни на народния представител, тъй като разкриването на броя и целта на посещенията му в МВР не би довело до разкриване на лична информация. Решението на АССГ бе атакувано с касационна жалба от МВР пред ВАС. В жалбата бе изложен довод, че информацията за посещенията на Пеевски в МВР представлява негови защитени лични данни, тъй като засяга неговата социална и икономическа идентичност.

 

В резултат, с Решение № 8987 от 27 юни 2014 ВАС остави в сила решението на АССГ като прие, че касационната жалба на МВР е неоснователна. В мотивите си съдът посочи, че информацията за посещенията на Делян Пеевски в МВР е служебна обществена информация. Тя е създадена и се съхранява от субекта, до който е отправено заявлението за предоставянето й. Пеевски, като народен представител в периода юли 2009 – юни 2013 е лице, изпълняващо публична държавна длъжност в постоянно действащия орган на законодателната власт – Народното събрание. Видно от чл. 68, ал. 1 от Конституцията на РБългария, народните представители не могат да изпълняват друга държавна служба или да извършват дейност, която според закона е несъвместима с положението на народен представител. От посочената разпоредба следва, че посещенията на Пеевски в МВР биха могли да са свързани единствено с неговата служебна дейност, в качеството му на народен представител, както и във връзка с дейността на органите и длъжностните лица в МВР. Поради това ВАС намира за правилни изводите на АССГ, че разкриването на исканата информация би повишило прозрачността на дейността на държавните органи и по отношение на нея е налице надделяващ обществен интерес. На последно място съдебният състав отбелязва, че исканата информация не представлява лични данни, тъй като не е свързана с неприкосновеността на личността и личния живот на третото лице, а касае публичната му дейност като народен представител, както и дейността на органи и длъжностни лица в МВР, в това им качество.