Със заявлението си журналистът от в. „Капитал“, бе поискал да му бъдат предоставени имената на лицата, консултирали изготвянето на два законопроекта (за изменение на Закона за министерство на вътрешните работи и за приемане на Закон за резерва на силите от системата на националната сигурност на РБ), както и полученото от тях възнаграждение.
С писмо на Главния секретар на НС, заявителят е уведомен, че исканата информация може да бъде получена от вносителя на законопроектите, т.е. Министерски съвет. Въпреки това писмо, журналистът подава жалба срещу мълчалив отказ на председателя на НС, по която е образувано дело в АССГ. По делото са представени деловодните регистрации и придружителните писма до Председателя на НС, от които се установява, че вносители на въпросните законопроекти са отделни народни представители, а не Министерски съвет, каквото е твърдението на Главния секретар на НС.
В тази връзка съдебният състав отбелязва, че съгласно Правилника за дейността на НС, на народните представители се предоставят допълнителни средства за разходи, които те използват за заплащане на сътрудници, консултации, експертизи и други дейности, свързани с работата им на народни представители. Следователно информацията, касаеща законодателната инициатива на народните представители, вносители на посочените законопроекти и свързаните с нея дейности – финансови и консултантски, се намира в архивите на НС. След този извод съдът развива доводът, че при редовно подадено заявление за достъп до информация задълженият субект винаги дължи отговор в мотивирана писмена форма, поради което с Решение от 8 януари 2010 г. на АССГ, ІІ отделение, 36 състав, постановено по а.д. № 1584/2009 г., отменя мълчаливия отказ на Председателя на НС и му връща преписката за произнасяне по заявлението за достъп до информация.