До този извод стигна състав на Административен съд София-град (АССГ) по дело на Закари Скот Кембъл (САЩ) срещу отказ на Министерство на икономиката и индустрията (МИИ).
На 5 ноември 2025 г. Закари Кембъл иска, като част от негово разследване за международна неправителствена организация, да му бъде предоставена обществена информация относно разрешаването на износа на изделия с двойна употреба за кибернаблюдение. Конкретно е поискано предоставянето на:
„Всички индивидуални разрешения за износ, глобални разрешения за износ и национални генерални разрешения за износ, с конкретна подробна информация за техния номер, вид разрешение, количество на изделията и тяхната стойност, местоназначение – държава, наименованието / името на износителя, вида и произхода на продуктите или изделията, крайната употреба и крайния потребител, както и цялата друга налична информация в разрешенията, издадени от Междуведомствената комисия за всички категоризирани като „изделия за кибернаблюдение“ съгласно определенията, посочени в Регламент 2021/821, от 1 януари 2019 г. до настоящата дата.“
С Решение № РД-11-38/12.11.2025 г. на министъра на икономиката и индустрията е отказана изцяло исканата информация, а заявителят е насочен към вече публикувана информация, до която достъп не е искан с това заявление.
С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ.
С Решение № 7405/23.02.2026 г. на АССГ, Второ отделение, 48 състав по а.д. № 12867/2025 г., съдия Калина Пецова е отменя отказа и изпраща преписката на министъра за ново произнасяне с указания по тълкуване и прилагане на закона.
Съдията отбелязва, че не е спорно, че заявителят е направил предходно запитване със заявление от 29.05.2025 г., с което е изискал сходна информация спрямо тази в искането от ноември същата година. На база на това е постановено решение от 09.06.2025 г. на министъра на икономиката и индустрията, с което привидно се предоставя достъп до потърсената информация. Във въпросното решение се предоставя информацията във вида, в който държавите членки на Европейския съюз (ЕС) са задължени да я предоставят на Европейската комисия (ЕК) - по години от 2019 г. до 2023 г. В предоставената такава са включени брой на издадените разрешения за съответната година, брой на отказите, вида на системите, държавите, за които са предназначени и стойността им. За годините 2024 г. и 2025 г. министърът правилно изтъква, че тъй като искането е направено на 29.05.2025 г., а компетентните органи са задължени да изготвят докладите за предходната година до 30 юни на следващата календарна година – чл. 74, ал 1 от Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба (ЗЕКПСОИТДУ), към момента на постъпилото заявление исканата информация за двете години не е била събрана и обработена, което съобразно правилата на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) е основание за правомерен отказ.
Несъмнено, макар и настоящото производство да не е с предмет - обжалване на първото решение на министъра, с което с предоставя информация за периода от 2019 - 2023, следва да се извърши преценка дали с решението си министърът предоставя исканата информация, за да може впоследствие да претендира правото на отказ по чл. 37, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ във второто си решение – предмет на производството.
След анализ на предоставената информация и приложената мотивация, става ясно, че министърът не предоставя цялата искана информация, като я заменя с обобщена нейна версия, която дори не включва поисканите от заявителя номер на изделията, количество на самите изделия, както и информация за крайната употреба и крайния потребител.
Нито в първото решение на министъра, нито във второто тези данни са предоставени или изобщо коментирани. От фактическа страна, съдът приема като основание за непредоставянето на исканите данни съображения за търговска тайна, национален интерес и лични данни, но за да не бъде нарушено правото на защита на жалбоподателя, тези мотиви следва да бъдат развити в решението, с което конкретно се отказва въпросната информация.
В настоящия случай, министърът не е предоставил исканата информация, но и не е отказал изрично, излагайки подробна аргументация каквото следва да се приложи по смисъла на чл. 59 АПК. Мълчаливият отказ, по отношение на детайлната информация, изискана в казуса е недопустим на основание чл. 28 от ЗДОИ.
В така развилата се ситуация, съдът намира отказа за ненадлежно мотивиран в частта за изисканите данни за периода от 2019 -2024. Към момента на второто запитване от 05.11.2025 г., датата 30.06.2025 г. е минала, следователно данните за 2024 г. следва да са събрани и обработени от компетентната комисия. Относно данните за 2025 г. – органът не е длъжен да изготвя информация, която все още не събрал и обработил, за целите на конкретното искане.
В заключение, съдията приема, че липсата на подробни мотиви, както и липсата на изрично формиран отказ, относно част от заявената информация, се явява съществен порок на обжалвания акт.
Решението е окончателно.