09 ноември 2026 г.

До този извод стигна състав на Административен съд София-град (АССГ) по второ дело на Десислава Николова (в. „Капитал“) срещу отговор на гл. секретар на Министерство на труда и социалната политика (МТСП).

 

Развоят на първото дело и решението на АССГ, с което е отменен първият отговор на гл. секретар на МТСП са отразени в рубриката „От съдебната зала“ на бюлетина на ПДИ за м. декември 2025.

 

При ново си произнасяне по заявлението, с решение от 16.12.2026, гл. секретар на МТСП предоставя част от исканата информация, по не и тази по т. 2 и 3 от заявлението:

 

2. Списък с най-големите като брой членове 20 синдикални организации на КНСБ и КТ “Подкрепа” с посочени предприятия и брой членове по предприятия за всяка от синдикалните организации.

3. Списък с най-големите като брой членове 10 отраслови организации на КНСБ и КТ “Подкрепа” с най-големите синдикални организации като бройка и отрасъл за всяка от синдикалните организации.

 

В решението на гл. секретар липсват мотиви, защо не е предоставена информация по т. 2 и 3 от заявлението.

 

С подкрепата на ПДИ отговорът е обжалван пред АССГ.

 

С Решение № 38148/02.10.2026 г. на АССГ, Второ отделение, 23 състав по а.д. № 219/2026 г., съдия Антоанета Аргирова отменя решението на гл. секретар на МТСП и му връща преписката за ново произнасяне по заявлението в съответствие с влязлото в сила съдебно решение по първото дело, с което органът е задължен да предостави копия от документите по т. 2 и 3 от заявлението.

 

Съдията посочва, че в приложената към оспореното решение справка е посочен броят членове на КНСБ и на КТ “Подкрепа", установени в производството по издаване на Решение № 46 от 29 януари 2025 година на Министерския съвет за признаване на КТ „Подкрепа“ за представителна организация на работниците и служителите на национално равнище и Решение № 47 от 29 януари 2025 година на Министерския съвет за признаване на КНСБ за представителна организация на работниците и служителите на национално равнище - 263 385 за КНСБ и 78 906 за КТ „Подкрепа“. Що се отнася обаче до постановеното с влязлото в сила съдебно решение предоставяне на копия от документите, въз основа на които двете решения са издадени, решението е само привидно благоприятен за жалбоподателя акт, както се твърди и в жалбата. В решението е посочено как се е развила процедурата, нормативните изисквания, които е следвало да бъдат спазени, назначената за целта комисия, която е следвало да провери спазването им, но няма разпоредително волеизявление нито за предоставяне, нито за непредоставяне на “копия от документите, въз основа на които двете решения са издадени“, което административният орган е бил задължен да направи с влязлото в сила съдебно решение.

 

В случая с влязлото в сила съдебно решение със сила на присъдено нещо се установява, че органът дължи по реда на ЗДОИ поисканата информация, изразяваща се в предоставянето на копия от документите, въз основа на които са издадени двете решения, посочени в диспозитива на същото съдебно решение. Този спор не може да бъде пререшаван по настоящото дело, след като ответникът не се позовава на нови факти, възникнали след формирането на силата на присъдено нещо. По делото безспорно се установи, че посочената по-горе информация не е предоставена. В този смисъл обективираната разпоредителна воля на органа в оспореното административно решение за предоставяне на „пълен достъп“ е само привидна и поради това – незаконосъобразна. Външно, формално се предоставя цялата информация, но съдържателно част от информацията не е предоставена, без да са изложени мотиви за това, а още по-малко настъпили нови факти след формиране на силата не присъдено нещо.

 

Решението е окончателно.

 

Подкрепи ни, за да продължим!

30 години защитаваме правото на гражданите да знаят. Необходимостта от независима защита на правото на информация обаче не е намаляла. Тъкмо обратното - атаките срещу демокрацията се усилват.