До този извод стигна състав на Административен съд - Търговище по дело на Магдалена Славова (гражданско обединение „Вода за Омуртаг“) срещу отказ на директора на Дирекция „Правна“ в Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ).
На 18 ноември 2024 г. Магдалена Славова подава заявление до МРРБ, с което иска да й бъде предоставена информация за Регионално прединвестиционно проучване (РПИП) на МРРБ за обособената територия, обслужвана от „ВиК -Търговище“ ООД, в частта, която засяга населените места в общините Омуртаг и Антоново и конкретно:
- Във връзка възложеното и извършеното от МРРБ, приключило през 2023 г., РПИП за обособената територия, обслужвана от „ВиК -Търговище“ ООД , моля да ми бъде предоставено копие на тези части от РПИП за обособената територия, които се отнасят за всички населени места в Община Омуртаг и
- Във връзка възложеното и извършеното от МРРБ, приключило през 2023 г., РПИП за обособената територия, обслужвана от „ВиК – Търговище“ ООД , моля да ми бъде предоставено копие на тези части от РПИП за обособената територия, които се отнасят за всички населени места в Община Антоново.
С писмо с изх. № Към 94-00-125-[1]/03.12.2024 директорът на Дирекция „Правна“ в МРРБ отказва достъп с мотив, че исканата информация представлявала подготвителни документи – чл. 13, ал. 2, т. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).
С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред Административен съд - Търговище.
С Решение № 293/19.03.2025 г. на Административен съд – Търговище, I състав по а.д. № 683/2024 г., съдия Красимира Тодорова отменя отказа и връща преписката на директора на Дирекция „Правна“ в МРРБ за ново произнасяне с указания по тълкуване и прилагане на закона.
Съдът намира за неприложима в случая хипотезата на чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ за ограничаване на достъпа до служебна обществена информация, на каквото правно основание е постановен оспорения отказ. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ може да бъде отказан достъп до обществена служебна информация, когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение и представлява мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации. Смисълът на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ е, че той ограничава достъпа до служебна обществена информация, когато тя е свързана с подготовката на актове на органите и няма самостоятелно значение, защото обществото може да си я набави от издадения акт от органа. В случая обаче обществената информация, достъп до която е заявен от жалбоподателката, не може да бъде набавена от издадения въз основа на нея акт.
Посоченото ограничение на достъпа не е абсолютно, тъй като същото се преодолява при наличие на визираното в чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ условие, според което достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес.
Основанията за отказ за предоставяне на обществена информация са посочени в чл. 37 от ЗДОИ, като са предвидени и изключения, при които задължението за предоставяне остава, ако е налице надделяващ обществен интерес от разкриването й.
С тази нормите на § 1, т. 5 и 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ законодателят е създал оборима презумпция, че в определени случаи е налице надделяващ обществен интерес. Посочената презумпция има тази правна последица, че обръща тежестта на доказване – не заявителят, а органът следа да установи, че в конкретния случай не е налице надделяващ обществен интерес.
В случая органът не е изложил мотиви. Поради това липсата на мотиви на органа и съответно отсъствието на доводи, че не е налице хипотезата на надделяващ обществен интерес, водят до извод за незаконосъобразност на индивидуалния административен акт. За да е оборена презумпцията на надделяващ обществен интерес, е необходимо органът да е доказал, че общественият интерес от разкриването не е убедителен. Поради липсата на мотиви в акта не може да се прецени спазването на материалния закон. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му, като наличието им в акта дава възможност на адресата да разбере волята на органа и да защити правата и интересите си пред съда, ако счита, че същите са нарушени.
По изложените съображения акта на органа следва да се отмени и преписката на основание чл. 173, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс да се върне на същия орган за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. При новото произнасяне по заявлението на жалбоподателката, органът следва да се съобрази като издаде мотивиран административен акт, с който да: предостави достъп или да изложи мотиви защо не е налице обществен интерес или да обоснове мотивиран отказ, ако се касае за служебна информация.
Решението е окончателно.
При новото произнасяне по заявлението в края на месец март 2025 г. от МРРБ предоставят пълен достъп до исканата информация.
Подкрепи ни, за да продължим!
30 години защитаваме правото на гражданите да знаят. Необходимостта от независима защита на правото на информация обаче не е намаляла. Тъкмо обратното - атаките срещу демокрацията се усилват.
