Със заявление от 5 януари 2023 г. Десислава Николова (в. „Капитал“) иска от Университетска многопрофилна болница за активно лечение (УМБАЛ) „Д-р Георги Странски“ ЕАД – Плевен да й бъде предоставен достъп до следната информация:
1. В колко клинични пътеки, амбулаторни процедури, прегледи, консултации, операции или друг вид медицинска дейност, платена от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), са участвали всеки един от членовете на борда и заместник-изпълнителните директори?
2. В колко клинични пътеки, амбулаторни процедури, прегледи, консултации, операции или друг вид медицинска дейност, платена от Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК), е участвал ректорът на Медицински университет – Плевен?
3. Размерът на най-високото и най-ниското годишно възнаграждение с включен допълнителен материален стимул (ДМС) и без включен ДМС през 2021 година и в момента в лечебното заведение на лекарите и
4. Размерът на най-високото и най-ниското годишно възнаграждение (с включен ДМС и без с включен ДМС) през 2021 година и в момента в лечебното заведение на медицинските сестри.
С Решение № РД-16-54/19.01.2023 година Изпълнителният директор на УМБАЛ е отказал да предостави информация по точки 1, 3 и 4 от заявлението, тъй като същата представлява лични данни, третите лица били изразили изрично несъгласие и не бил налице надделяващ обществен интерес.
С подкрепата на адв. Кашъмов, изпълнителен директор на ПДИ, частичният отказ е обжалван пред Административен съд София-град (АССГ). В заседанието по делото на заявителката е осигурено процесуално представителство от юридическия екип на ПДИ.
С Решение № 3177/12.05.2023 г. на АССГ (Второ отделение, 72 състав по административно дело № 1476/2023 г., съдия Мария Стоева) отказът е отменен и заявлението е върнато на ответника за ново произнасяне с указания по тълкуване и прилагане на закона.
Съдът посочва, че независимо от посоченото по точка 1 от оспореното решение, че се предоставя информация при спазване разпоредбата на чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ, поради постъпил изричен отказ от третите лица, като са предоставени линкове към подадени от членовете на Съвета на директорите декларации по реда на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, в действителност поисканата информация е различна – направено е искане за предоставяне на информация по месеци в колко клинични пътеки, амбулаторни процедури, прегледи, консултации, операции или друг вид медицинска дейност, платена от НЗОК, са участвали всеки един от членовете на борда и заместник-изпълнителните директори, поради което се налага изводът, че по същество е налице постановен отказ по точка 1 от заявлението. В оспореното решение не е посочено правното основание, което е послужило за отказа, поради което направеното в тази връзка възражение от жалбоподателя се явява основателно. Фактическите основания, послужили за отказа, сочат на разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, която предвижда като основание за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация случаите, при които достъпът засяга интересите на трето лице и лицето изрично е отказало предоставянето на информацията, като изключение е предвидено при наличието на надделяващ обществен интерес. В случая административният орган е поискал съгласието на членовете на Борда на директорите, които са отказали достъпа, съответно в оспореното решение са изложени мотиви относно това, че търсената информация засяга интересите на трети лица. Същевременно обаче не е обсъдил налице ли е законовото изключение, съобразно принципите на чл. 31, ал. 5 от ЗДОИ за надделяващ обществен интерес, по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ, в изпълнение на която разпоредба задълженият субект по чл. 3 от ЗДОИ е длъжен да изложи съображения за оборване на тази презумпция. Когато е налице надделяващ обществен интерес, двете кумулативни предпоставки за ограничаване правото на достъп – засягане на интересите на третото лице и липсата на негово съгласие, не се прилагат и за органа е налице задължение да предостави исканата обществена информация. Наличието на надделяващ обществен интерес е дефинирано в § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ – когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 от ЗДОИ. В настоящия случай следва да се приеме, че чрез исканата информация заявителят може да си състави мнение относно дейността на лечебното дружество, което, макар и да е търговско дружество, разходва публични средства, тъй като здравните дейности се финансират от бюджета на НЗОК. С разкриване на исканата информация ще се осигури прозрачност в разходването на публичните средства. В тази връзка съдът счита, че не е налице пречка да бъде предоставена информация по точка 1 от заявлението по отношение членовете на Съвета на директорите, доколкото законът цели да улесни прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 от ЗДОИ относно вземаните от тях решения и да гарантира законосъобразното и целесъобразно изпълнение на законовите задължения от същите субекти.
Съдът приема, че исканата информация по точки 3 и 4 от заявлението също следва да се предостави, доколкото не се иска посочване на възнагражденията на конкретни физически лица. Действително лекарите и медицинските сестри не са лица, заемащи висши публични длъжности, но със заявлението не се иска информация за конкретни физически лица, а за най-високото и най-ниското получавано от тях възнаграждение като размер. Размерът на трудовите възнаграждения в лечебните заведения, финансирани от бюджета на НЗОК, безспорно има отношение към обществения живот на страната. Следователно в случая не се касае до лични данни, а исканата информация е единствено относно разходването на бюджетни средства и ще даде възможност на заявителя да си състави мнение за дейността на задължения субект.
Решението е окончателно.
Интервю с изп. директор на ПДИ – адв. Александър Кашъмов във в. „Капитал“ по темата с разходване на бюджетни средства от страна на болниците.
Подкрепи ни, за да продължим!
30 години защитаваме правото на гражданите да знаят. Необходимостта от независима защита на правото на информация обаче не е намаляла. Тъкмо обратното - атаките срещу демокрацията се усилват.
