Информационен бюлетин на Фондация Програма Достъп до Информация
Брой 11(59), ноември, 2008 г.

Тази награда е не само лична - тя е директно признание за усилията на ПДИ
Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на ПДИ

Александър Кашъмов, ПДИ
Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на ПДИ

На 2 декември 2008 г., на церемония в хотел „Кемпински – Зографски“, ръководителят на правния екип на ПДИ Александър Кашъмов бе награден за „Адвокат на годината“ от сп. „Правен свят“. Номинациите са на база две социологически проучвания, направени по поръчка на "Правен свят" сред магистрати от цялата страна. Екипът на списанието анкетира и водещи журналисти, които отразяват работата на съдебната система и именно те номинират Александър Кашъмов. В тази категория журналистите номинираха още Марин Марковски и Лъчезар Таков..

Изненада ли беше за теб първо номинацията на „Правен свят“ и после самата награда?

Изненада беше. Нямаше голяма разлика между номинацията и наградата, поне в моето знание, тъй като научих непосредствено преди това. Разбира се, изненадата е приятна и бях много впечатлен от това признание. Още повече, че го намирам за признание на каузата, с която се занимаваме заедно всички колеги от Програма Достъп до Информация. Както казах и на самата церемония, моят относително кратък, в сравнение с другите присъстващи и номинирани, професионален опит, ме кара да мисля, че не е толкова професионална оценката, колкото оценка на дейност, както и на нейното значение за обществото и за хората.

Пред редица авторитетни имена на юристи, журналистите предпочетоха защитника на едно човешко право - правото на достъп до информация. Показателен ли е техният избор за тенденциите в развитието на демократичното общество в България?

Разбира се, изборът е показателен. Естествено, журналистите гласуват през призмата на своето виждане за това кое е най-важното за тяхната професия. Това е много важно, защото мисля, че покрай развиването на разследващата журналистика у нас, самите тези хора започнаха все по-ясно да се стремят към използването на правото като средство, в това число и правото на достъп до информация, а оттук и разпознаваемостта, на която сме свидетели. Може би другата страна е не чисто юридическият, а по-скоро основан на нравствени ценности, избор, защото когато правото е впрегнато в защита на лошите, тогава и хората го възприемат като „криво“. И не са склонни да оценяват положително дори един перфектен професионалист в тази област. Имам предвид човек, който защитава например хора в наказателни дела, които са с печална известност. Въпреки неоспоримото значение на правото на защита в едно демократично общество, моментът у нас е такъв, че хората търсят по-скоро средства, с които да защитим правото да се научи истината, а оттук и да живеем по-добре.

От каква защита имаха нужда журналистите, които се обръщаха към ПДИ през годините?

Първо към ПДИ се обръщат журналисти от самото начало на работата ни. Още през април 1997 г. беше създадена нашата мрежа от координатори в страната, която в ден днешен обхваща всички областни градове. Те подаваха от самото начало предимно журналистически случаи на отказ на информация. В тези години преди и около приемането на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), започнаха да търсят консултация и журналисти, които са подсъдими по дела за клевета и обида. Тези факти, както и доста ниската образованост на управляващите и хора с власт в България, което е традиционен факт, доведоха и до това, че като юрист на ПДИ коментирах в публичното пространство редица посегателства над свободата на словото. Тук министър бутнал камера на журналист, там президент изразил недоволство от освиркване, заради което е задържан човек. Докато се стигне до абсурдните случаи, в които прокуратурата преследваше журналисти за употреба на записващи устройства за разкриване на корупция.

Във всички тези събития през изминалите 10-12 години, ПДИ никога не изневеряваше на дълга си към журналистите. Ние коментирахме, съветвахме, изразявахме публични позиции, може би да припомня, че през 2003 г. една наша инициатива, заедно с други неправителствени организации и заедно с масовата подкрепа на медиите, в това число Съюза на издателите, доведе до спирането на много опасни промени в Наказателния кодекс, чрез които разгласяващите държавна тайна щяха да получават по-сериозно наказание „затвор”, а това беше един удар срещу разследващата журналистика.

Не бяха ли журналистите скептични по отношение на използването на закона в началото?

Да, в България журналистите бяха скептични и преди, и веднага след приемането на закона относно необходимостта от такъв закон. В това отношение зная от нашия опит, че и в други страни се е случвало същото. По-важното е, че нещата в България се промениха съществено. През 2001 г. журналистът Алексей Лазаров заведе с помощта на нашия екип първото дело на журналист за достъп до информация и така се откри голямата пътека, по която тръгнаха много негови колеги, които искаха било да изобличат публично виновниците за конкретен отказ, било да получат чрез справедлива преценка на съда исканата информация, било, за да помогнат да влезе светлина в традиционно тъмни стаи на управлението. Понякога се случват и трите наведнъж.

Към края на 2008 г. ние вече имаме една книга, написана почти изцяло с документи, получени чрез съда по ЗДОИ. Това е книгата на журналиста Христо Христов от в-к „Дневник” Двойният живот на Агент „Пикадили“, съставена главно от документи на Първо главно управление на бившата Държавна сигурност. Появиха се през годините множество публикации, основани на получени документи, разказващи историята на битките да се получат документи. Може би справедливо журналистът Росен Босев получи наградата „Златен ключ“ за най-много на брой такива публикации. Мисля, че през годините журналистите получиха сила, която с готовност и успешно използват в своята битка да информират по-добре обществото. А вече знаем, че знаят и към кого да се обърнат в случай на нужда.

Достатъчно активни ли са журналистите в търсенето на истината и информирането на обществото за нея?

За мен в момента има много активни журналисти, със сигурност са много повече тези, които знаят възможностите на ЗДОИ, но не ги ползват толкова често. Важното е, че в ден днешен водещите разследващи журналисти у нас са едни от малкото, които си вършат добре работата, в сравнение с други групи в обществото. Имаме разследвания, които стигат по-далеч, отколкото тези на прокуратурата и полицията, и са едно от малкото доказателства, че в България има истинска демокрация или нещо близко до нея.

Само клиенти ли са журналистите на правната помощ на ПДИ или са и партньори и съмишленици?

Александър Кашъмов, ПДИ
Презентация по време на обучителна среща с журналисти, Видин април 2008 г.

Журналистите винаги първо са получавали правна помощ от ПДИ, изразяваща се, както в писмени и устни консултации, за някои от които ние сме готови по всяко време и те го знаят добре, така и подкрепа по отделни дела. Още по-важно за тях е може би това, че екипът на ПДИ провежда обучения за журналисти по стандартите и законодателството, свързани с достъпа до информация, но и в практически план – как да се справят в конкретни казуси. През 2008 тези обучения зачестиха, като ние покрихме 14 областни центъра, които смятаме, че ще помогнат както за получаване на повече документи от публичните институции, така и за по-успешна защита от юридически атаки срещу публикациите на журналистите. Това ние го правим, благодарeние на проект по програма МАТРА, заедно с нашите холандски партньори FreeVoice, като особено ценно е участието на колегата Роже Флюгелс от Холандия, който също работи много с журналисти и медии, но има чувствително по-голям стаж от моя например. Тук е мястото още един път да кажа, че тази награда е не само лична, тя е директно признание за усилията на ПДИ и целия й екип и това се вижда дори във всички прес съобщения, които излязоха. И смятам, че това е една победа на всички нас.

Журналистите са и наши съмишленици, но работата им не спира само до достъпа до информация. Добрият журналист представя на гражданите откритите факти, а нашата роля все пак стига до тук – да помогнем за получаване на достъпа, за получаване на повече информация. Затова съм особено признателен, че тези хора, които имат, и то справедливо, самочувствието за добре свършена работа, в един момент се сещат и за пътя, който са минали, за да постигнат тези резултати. Но важното е, че в големите битки, в кампаниите за по-добро законодателство, за спиране на лошо законодателство журналистите, а в определени случаи и медиите, са били заедно с нас и са ни подкрепяли. Иначе, тези кампании нямаше да постигнат своя резултат. Последният успех в това отношение са измененията, които направиха по-добър ЗДОИ, които чакаме президентът да обнародва тези дни.

Кои са основните пунктове в измененията на ЗДОИ, които ще подобрят гаранцията за упражняването на правото на достъп до информация у нас?

С едно от измененията, което бе предложено от Комисията за борба с корупцията на Народното събрание, е задължаването и на организации, които разходват средства от европейските фондове, да предоставят информация. Друго изменение, предложено от депутата Мартин Димитров, бе въвеждането на задължение за публикуването в Интернет на информацията, която и сега администрацията трябваше да публикува. Най-важното изменение е, че институциите вече се задължават да дават частичен достъп, тъй като досега частичният достъп понякога се тълкуваше само като опция, но не и като задължение на администрацията. Простото несъгласие на фирмите да бъде давана информация, касаеща техните отношения с публични институции, не е основание за отказ според закона, а обратно – една фирма трябва да се обоснове, ако иска информацията да не бъде предоставяна и публичната институция трябва да вземе решение за предоставяне на информацията. Въвежда се също така хипотезата, в която дори информация, която представлява търговска тайна съгласно закона, трябва да бъде разкривана при надделяващ обществен интерес. Категорично смятам, че големите сделки на правителството попадат именно тук. Впрочем за пълнота трябва да кажем, че междувременно съдебната практика стига в тълкуването на сегашния закон почти до тези нови изменения.

По какъв начин журналистите могат да подпомагат подобни кампании за по-добро законодателство и практики, свързани с доброто управление?

Начините, по които те могат да помагат са чрез публикации по темата, разясняване на каузите в една такава битка, лично участие в кампанията. Пак искам да припомня, че срещу измененията на Наказателния кодекс през 2003 бяха застанали заедно десетки от най-мощните медии и неправителствени организации. Разбира се, те също така могат според принципите на демократичното общество да осветляват и дела от обществен интерес, които се водят – нещо, което те често и правят. И може би да припомня, че отново се води едно такова дело. Очакваме решението на съда по делото за законност на Наредба 40 относно събирането и достъпа до електронни данни. Макар че много е направено, има и какво да се желае. Ако имаше по-голяма подкрепа на делото срещу законността на правителственото решение за строеж на АЕЦ „Белене“ може би нямаше и сега да продължаваме да се въртим в кръг около тази тема.

Кои са най-често срещаните проблеми, с които журналистите се сблъскват при търсене на достъп до информация?

Проблем номер едно е достъп до държавни договори; до договори изобщо на публични институции с частни фирми. Тук причините да се иска този достъп са много, но обикновено по този начин се разбира честно ли е възложена една поръчка, сключен един договор, добре ли е гарантиран публичния интерес в него; има ли реални санкции за недобросъвестно изпълнение и много други неща. И журналистите, и ние смятаме, че достъпът е основно средство за превенция на корупцията. Друга търсена информация е за бюджетни и други разходи на публични средства, доклади по инциденти – например експлозията в Челопечене; определени данни, свързани с публични фигури, разходи на министри по командировки и т.н.

Каква е цената на подобно признание?

Да получиш такава награда е голямо признание и е нещо много приятно, но за мен едно отличие е предимно задължение. То показва какви са очакванията. Затова колкото зависи от мен, мога да кажа, че съзнавам това и ще се опитам да бъда на тяхното ниво. Може би отличието е знак, че достъпът до информация, прозрачността на управлението и защитата на личната сфера на обикновените граждани ще заменят като център на интерес историите за мутри и техния успех в борбата с институциите.

Интервюто взе Диана Банчева, ПДИ


НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПРЕДСТОЯЩО | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | ВРЪЗКИ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 04.12.2008 • © 1999 Copyright by Interia & AIP