Информационен бюлетин на Фондация Програма Достъп до Информация
Брой 11(59), ноември, 2008 г.

Коментар на не-юриста: За достъпа, за органите, за съда и за още нещо
Гергана Жулева, изпълнителен директор на ПДИ

Гергана Жулева, изпълнителен директор на ПДИ

Дали медиите са трети лица? Те не бяха ли коректив на властта?

Този коментар е по повод на Решение № 10962, София, 22.10.2008, на Върховния административен съд (ВАС) по дело № 1660/2008 на сдружение „Център на неправителствените организации в Разград” срещу решението на Административния съд в Разград.

Върховният административен съд отсъди в полза на НПО по повод искане, идентично на журналист от Ловеч за достъп до информация за изплатените от общинския бюджет средства на медии за публикуване на обществена информация.
Съдът правилно е решил, че след като и средствата за масова информация са задължени да предоставят информация по ЗДОИ, тяхното съгласие като трети лица не би трябвало да бъде искано.

Ако оставим настрана радостта от победата и се вгледаме в решението на съда, възникват няколко въпроса:
1.Ако медиите не бяха задължени да предоставят информация, както е във всички нормални закони за достъп до информация в света (чети – закони, съответстващи на стандартите), тогава какво?
2.Има данни, че Община Разград има своя интернет страница и спокойно може да качва в нея цялата обществена информация, която трябва да съобщи и обнародва, за да „изпълни конституционните си задължения за управление в интерес на гражданите на самоуправляващата се общност (чл. 140 от Конституцията на Република България)”. Тогава и медиите ще са равнопоставени, за да изпълняват техните пък обществени функции.
3.Не беше ли по-просто да се каже, че когато се използват пари на данъкоплатците и става въпрос за пари от бюджета, третите лица нямат кой знае какви права да претендират да им се пазят тайни.
4.Не беше ли по-просто да се каже, че с това решение съдът задължава кмета на Разград да предостави исканата информация, вместо да върне на кмета преписката, за да „приложи материалния и процесуалния закон в съответствие на указанията на съда”.

Нали за никого не е тайна, че има фаворизирани медии и на местно и централно равнище и някои от тези медии, особено на местно равнище, са свързани по един или друг начин с управляващите или техните партийни централи. Защо да не вземат някой лев, след като това ще бъде тяхната добре пазена от същите управляващи тайна.

Да се чудим ли след това, защо тази година България се нареди на 59 място в Индекса на свобода на медиите на „Репортери без граници” (173 страни) и се споменава в доклада като най-лошия пример на страна в Европа, в която корупцията влияе на свободата на изразяване и мнение, нищо че те са гарантирани от Конституцията?

Дали кметът на Разград ще изпълни решението на ВАС?

Решение на ВАС № 12621, София, 24.11.2008 г. ( 68 Kb)

Отново Разградският административен съд. Моите уважения към съда като институция, но не мога да се изпълня с уважение специално към Административния съд в Разград. Систематично и последователно този съд защитава кмета, изпълнителната власт в общината, медии и фирми, близки до тази власт.
Сега става въпрос отново за обществени пари, но предоставени на фирми за извършване на определена дейност, т.н. публично-частно партньорство. Пак кметът се е позовал на третите лица и пак не иска да предостави информация, макар от него да се иска нещо, което е в задълженията на администрацията, избирала фирмите: „формулярите за кандидатстване с приложенията за всеки проект” и „решенията на комисията по разглеждане на всеки един проект”.
Вие виждате ли някъде някакви трети лица?- очевидно обаче кметът ги е видял.

Съставът на ВАС, разглеждал жалбата на НПО „Център на неправителствените организации в гр. Разград”, се е подразнил от упоритата защита на „третите лица” и се е произнесъл по-определено – макар че пак основният аргумент е формален или пък изразява уважение към аргументите на кмета:

„В хода на делото не са представени каквито и да е било доказателства, обосноваващи извод, че предоставянето на търсената от заявителя обществена информация, която се отнася до трети лица засяга интересите им по-начин, който да обоснове необходимост от изричното им съгласие – наличие на търговска, производствена тайна или друго законово защитено от публичен достъп обстоятелство.”

Този път обаче съдът в решението си се произнася много ясно:

„ЗАДЪЛЖАВА кмета на Община Разград в 14-дневен срок от влизане в сила на настоящото съдебно решение да предостави достъп до търсената обществена информация.”
А да го видим сега КМЕТА на Разград дали ще изпълни решението на Върховния съд. Дали и той ще прояви уважение към съда. Ако – не, да се чудим ли защо спират парите от ЕС?

Дали ще действа ЗДОИ в условията на възлагане на обществени поръчки?

Много би било лесно да се прилага Закона за достъп до обществена информация, когато обществото е равно на държавата, но пък тогава няма да има любопитни граждани, които искат да знаят и да си формират мнение как ги управляват и как се харчат парите им, а и медиите няма да са свободни. Може би затова в този тип държави няма и закони за достъп до информация – гражданите, които искат много да знаят, обикновено са или в нелегалност, или живеят легално в други страни.

Тези размишления се породиха като четях следващото решение по дело на гражданин, обжалвал решение за отказ на информация от Министерството на извънредните ситуации (Министерството на държавната политика при бедствия и аварии). И друго предложение ми хрумна: държавните органи трябва да включат в своите функции и пазенето на тайните на „третите лица, с които общуват по повод работата си и харченето на чужди пари”. Това „задължение” трябва да бъде включено като отделна категория в списъка на класифицираната информация. Това не е шега. Тогава това стриктно пазене ще бъде най-после законно и всички ще си отдъхнем. Нищо че в някои страни дори фактурите на „третите лица” при изпълнение на обществени поръчки са достъпни. За тези, които се интересуват.

РЕШЕНИЕ на ВАС № 12582 от 21.11.2008 ( 78 Kb), показва, че когато иска да разгледа нещата по същество и да внесе ред в порочните практики, съдът го прави добре.

Подал любопитният гражданин Вилям Попов заявление през август 2007 година, с което искал информация по осем точки, свързани с Центъра за аерокосмическо наблюдение (ЦАКН), създаден по поръчка на Министерството на извънредните ситуации (МИС). След месец министърът на извънредните ситуации му отговорил, че няма да му предостави информация по пет от точките. Любопитният Вилям Попов обжалвал това решение. Призовал съда да се произнесе.

В този случай съдът е подходил внимателно, разглеждайки искането и отказите по всяка една от точки на това искане.
Гражданинът иска като информация „списък на всички фирми, участвали в проекта – проектант, изпълнител, доставчик на апаратура, производител на апаратура и др.”, а му отказват поради изричен отказ на третото лице, създадено в резултат на проекта. Само че забележете за какво са питали третото лице - за - „списък на участвалите в търга (процедура за възлагане на обществена поръчка). То, че лицето отказало - отказало, но за друго. А заявителят си е получил списъка на участвалите в търга още преди да обжалва, само че по точка втора от заявлението си. На това, ако не му се казва безхаберие в работата на юрисконсулта на МИС, здраве му кажи. Като в театър на абсурда.

Голяма забава ще да е било да се решава по отношение на решението да се откажат исканите „копия от спътниковите снимки за времето от 16 юли до 16 август 2007 г. – всички с честота 1 сн./40 ден и по 5 снимки за всеки ден от канала с честота 1 сн./40 мин. (според съобщението в НЕТИНФО от 16.07.2007 г.)”, поради това че „са свързани с оперативната подготовка на актовете на органа и нямат самостоятелно значение, според чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ”. Какъв ли акт е щял да издаде или е издал органът по повод тези „подготвителни документи”? Съдът, както е редно, просто е казал, че:

„по делото не са представени доказателства тази информация да е свързана с конкретната оперативната подготовка на акт/ове на министъра на извънредните ситуации, от които заявителят би могъл да получи търсената информация, за да може да бъде прието, че е налице хипотезата на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ - налагаща ограничаване правото на достъп.”

Гражданинът се е интересувал също, след като е изграден такъв център и след като са похарчени обществени пари (дали на българския или на немския данъкоплатец вече няма значение), има ли някакъв резултат от дейността на ЦАКН „по разкриване, предупреждаване и управление на възникналите за едномесечния период горски пожари и тежки наводнения”.
От МИС помислили, че тази „информация би съдържала оценъчни елементи и критерии и не е обективирана в официален документ, изходящ от МДПБА, поради което същата не представлява към „този етап” обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ.” С една дума не следим за ефективността на учреждения, създадени с бюджетни пари. И тъй като не следим, няма и „обществена информация”.

Съдът е казал по този повод, че:
„По пункт седми от заявлението постановеният отказ е необоснован и постановен в противоречие с предмета на търсената информация. Това е така, тъй като заявителят, използвайки думата „приносът”, не е търсил оценката на административния орган за ефективността на центъра за определен период от време, в което той е функционирал, а конкретна информация по какъв начин ЦАКН е допринесъл за разкриване, предупреждение и управлението на възникналите горски пожари и наводнения.”

Накрая съдът е отменил отказа по почти всички точки, върнал е по част от заявлението топката на органа отново да решава в съответствие с указанията и го е задължил да предостави в 14-дневен срок исканите копия от спътникови снимки.
Ура! Вилям Попов ще си има спътникови снимки, ако му ги дадат. Нали не сте забравили началната дата на Вилямовото любопитство – август 2007 г .?

П.П. За всеки, който иска да види решенията на ВАС, е лесно - влиза в страницата на съда регистрира се, пише номера на решенията в деловодната система и чете. Няма защо да търси определена медия, където са публикувани тези решения. Лесно, нали?

Ноември 2008 г.