Актуални новини

Начало

 

 

Архив новини 2006 г.

На 9 ноември 2006 г. Върховният административен съд гледа делото за законосъобразността на правителственото решение за строеж на ядрената централа. Според жалбата на Национално движение “Екогласност” решението на кабинета за изграждането на АЕЦ "Белене" не е обосновано с оценка на управлението на отработеното ядрено гориво (ОЯГ) и радиоактивните отпадъци (РАО). Петчленният състав на Върховния административен съд (ВАС) трябва да се произнесе в едномесечен срок. Прессъобщение на ПДИ.

Достъп до информация в съдебната система
На 3 ноември 2006 г. ПДИ организира втора работна среща, на която юристи обсъдиха състоянието на достъпа до информация в съдебната система. През август 2006 г., с финансовата подкрепа на USAID, чрез Българския център за нестопанско право, ПДИ изготви доклад “Достъп до информация в съдебната система”. В доклада е анализирана съществуващата нормативна уредба, отнасяща се до достъпа до информация в съдебната система. На работната среща бяха дискутирани констатираните в доклада проблеми, както и съпътстващите го препоръки за конкретни нормативни промени за подобряване на достъпа в областта. Първата среща бе проведена на 20 септември 2006 г., когато участници в дискусията бяха представители на една основна група търсещи информация, а именно, журналистите. Предложените промени се отнасят до Правилника за съдебната администрация в районните, окръжните, военните и апелативните съдилища, който обхваща значителна част от администрацията на съдебната система. Докладът, както и предложенията за изменения и допълнения на Правилника, са достъпни на страницата на ПДИ: http://www.aip-bg.org/rep_bg.htm. Вашите коментари и препоръки можете да изпратите до 30 ноември 2006 г. на адрес: office@aip-bg.org.

06.11.2006г.: Европейската комисия улеснява достъпа до информация в страните-членки за бенефициентите от плащанията по Общата земеделска политика
За да подобри откритостта и достъпа до информация, Европейската Комисия публикува на своята Интернет страница връзки към страниците на страните-членки, които информират за крайните ползватели на плащанията по линия на Общата земеделска политика. Тази стъпка е част от Европейската инициатива за прозрачност и в съответствие с предложенията на Комисията, представени във Финансовия Регламент. В момента текат обсъждания по въпроса. По този повод Мариан Фишер Боел, Комисар по въпросите на земеделието каза, че “Европейските граждани имат право да знаят за какво се харчат техните пари. Публикуването на тази информация в Интернет е важна стъпка към достъпността на информацията за всички”. Повече информация може да бъде намерена на адрес: http://ec.europa.eu/agriculture/funding/index_en.htm

06.11.2006г.: Заявления за политически чувствителна информация вероятно ще бъдат блокирани от новите ограничения на свободата на информация
Това съобщи Британската неправителствена организация “Кампания за свобода на информацията”.
Според британския Закон за свобода на информацията, който е в сила от януари 2005 г. заявленията за свобода на информацията могат да получат отказ, ако разходите за обработване на заявлението надвишават ?600 – в централната администрация; и £450 – в други институции. Министерството по конституционни дела предлага да се позволи на институциите да:
• включат времето на персонала за четене на материала, за консултации и за решаване дали да се съобщи информацията при изчисляването на разходите за отговор по заявление;
• отхвърлят всички заявления, направени от едно и също лице или организация, ако общо разходите за тях надхвърлят £600 или £450.
Резултатът от тези промени ще бъде сериозно връщане назад в обществения контрол върху решенията на правителството, коментираха от "Кампания за свобода на информацията". Предполага се, че над 4,400 заявления на година, които в момента трябва да бъдат разгледани в съответствие със Закона могат да бъдат отхвърлени в бъдеще поради разходите.
Новите предложения на правителството на Великобритания могат да бъдат прочетени на адрес:
http://www.dca.gov.uk/foi/reference/constitutionalAffairsCommittee.htm

На 12 октомври петчленен състав на Върховния административен съд гледа дело, по жалба на Кирил Караиванов. Той обжалва решение на тричленен състав на същия съд, с което бе потвърден отказа на Българската народна банка да предостави информация за това с какви суми БНБ е ре-финансирала държавните търговски банки през кризисната 1996 г. Според БНБ информацията била банкова тайна. Караиванов е поискал информацията от БНБ, за да разбере какви са били механизмите за рефинансиране на банки, довели до хиперинфлацията. Според тричленния състав търговските банки са били клиенти на БНБ и се ползват със защита на информацията. Според ПДИ, с чиято правна помощ се води делото, информацията е от изключителен обществен интерес, тъй като с нейна помощ би се обяснила държавната политика по време на банковата криза през 1996 г. Банковата тайна пък е предназначена да брани интересите на клиентите, а не на банките, смятат експертите от ПДИ.

Програма Достъп до Информация организира двудневно обучение на тема "Достъп до обществена информация - норми и практики" за обучители. На 12 и 13 октомври 2005 г. в София се събраха представители на четири неправителствени организации - ФПП – ИГА, Пазарджик, Фондация „Съпричастие“ - гр. Варна, Регионален съюз на НПО – Пловдив, Фондация „Инициатива равни възможности“. Проведеното обучение е второ от поредица обучения за обучители по достъпа до информация. Работната среща се осъществи в рамките на проект “Прилагане на Закона за свобода на информацията”, изпълняван от VVMZ East European Investment Services B.V., Холандия и Фондация ПДИ с финансовата подкрепа по програма МАТРА на Министерството на външните работи на Холандия.

Интерамериканският съд по правата на човека е първият международен съд, който определи правото на достъп до информация, съхранявана от правителствени институции, за основно човешко право. Според решението на Интерамериканския съд от 11 октомври 2006 г. правителството на Чили е нарушило правото на достъп до информация на жалбоподателя. Делото е свързано с отказа на правителството на Чили да предостави информация на неправитествени организации относно проект за изсичане на дървета по реката Кондор. Съдът взе делото за разглеждане, след като Комисията по човешки права в Латинска Америка реши през април 2004 г., че отказът е в нарушение на чл. 13 от Американската конвенция за човешки права, която гарантира правото на достъп до информация. След като правителството не се съобрази с препоръките на Комисията, а последвалите жалби от страна на НПО-то бяха отхвърлени от националните съдилища, Комисията отнесе случая до Съда за човешки права. Според решението на Интерамериканския съд от 11 октомври 2006 г. държавите трябва да приемат правни и други норми, за да гарантират ефективното упражняване на правото на достъп до информация, както и да дефинират изключенията към това право по начин, по който то да бъде минимално ограничавано. Съдът също така задължи чилийското правителство да обучи служителите в обществените институции в духа на международните стандарти регламентиращи достъпа до информация и неговите изключения.

На 29 септември "Инициатива за глобална прозрачност" разпространи доклада "Зад затворени врати: Секретността във финансовите институции". В него са обобщени резултатите от пилотно проучване, включващо подаване на заявления за достъп до информация до редица международни финансови институции (МФИ) и до национални институции в Аржентина, България, Мексико, Словакия, и Южна Африка. Целта бе да се установи степента на прозрачност при изпълнение на проектите, финансирани от международните финансови институции, сред които бяха Африканската банка за развитие, Европейска банка за реконструкция и развитие, Европейската инвестиционна банка, Интерамериканската банка за развитие, Международния валутен фонд и Световна банка. Голям брой заявления бе отхвърлен от МФИ. Пълен достъп до поисканата информация бе даден на 43 от подадените 120 заявления. В реализирането на проекта в България взеха участие Програма Достъп до Информация и представителите на CEE Bankwatch за България - Екологично сдружение "За земята" и “Информационен и учебен център по Екология”. Докладът е достъпен на адрес: http://www.ifitransparency.org/doc/behindcloseddoors_secrecyinifis.pdf

На 4 октомври 2006 г. Петчленен състав на Върховния административен съд отмени мълчалив отказ на Министъра на образованието и го задължи да предостави имената, образованието и квалификационната степен на заместник-министрите, главния секретар, както и на членовете на политическия кабинет на Министъра на образованието. През 2005 г. от Министерството отказаха поисканите от вестник "168 часа" данни, като се позоваха на Закона за защита на личните данни. Първата съдебна инстанция потвърди отказа, но медията обжалва с помощта на Програма Достъп до Информация. Петчленният състав отмени решението на първата инстанция в частта, с която се отказва достъп до данните на ръководния екип. Според магистратите имената на заместник-министрите, главния секретар и на членовете на политическия кабинет са бездруго достъпни в Регистъра за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности. Информацията за образованието и квалификацията им също е обществена, тъй като помага на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на управляващите образованието в България.

На 3 октомври 2006 г. състав на Софийския градски съд изиска от президентството да предостави на магистратите доклада за участието на фирми близки до БСП в аферата "Петролгейт" от времето на режима на Саддам Хюсеин. Докладът бе изготвен от Националната служба за сигурност и Националната разузнавателна служба по искане на президента Първанов. През 2004 г. от президентството отказаха достъп на журналистката Зоя Димитрова от в-к "Монитор" до доклада. "Решението на СГС е в съответствие с практиката и закона и изпълнява указанието на Върховния административен съд докладът да бъде изискан от съда", коментира настоящото решение адвокатът на жалбоподателката - Александър Кашъмов от Програма Достъп до Информация. През януари 2006 г. състав на Върховния административен съд задължи градските магистрати да прочетат оригиналния доклад, за да преценят, съгласно закона, дали в него се съдържа държавна тайна.

Въпреки че през януари Върховният административен съд върна делото на първата инстанция, с неговото решение се дава тълкуване на няколко въпроса, свързани с достъпа до информация, а именно: отказите на главния секретар на Президента подлежат на обжалване; позоваването на това, че търсената информация представлявала “държавна или друга защитена от закона тайна”, не прави отказа необжалваем; съдът трябва да изиска и прегледа доклада, с цел да осъществи контрол за законност на маркирането му с гриф като държавна тайна; свързването на информацията със службите за сигурност не я прави класифицирана; дори да се приеме, че чрез оповестяване на резултата би възникнала опасност от разкриване на защитена информация, този риск може да бъде предотвратен чрез предоставяне на частичен достъп.

На 4 октомври 2006 г. Петчленен състав на Върховния административен съд отмени мълчалив отказ на Министъра на образованието и го задължи да предостави имената, образованието и квалификационната степен на заместник-министрите, главния секретар, както и на членовете на политическия кабинет на Министъра на образованието. През 2005 г. от Министерството отказаха поисканите от вестник "168 часа" данни, като се позоваха на Закона за защита на личните данни. Първата съдебна инстанция потвърди отказа, но медията обжалва с помощта на Програма Достъп до Информация. Петчленният състав отмени решението на първата инстанция в частта, с която се отказва достъп до данните на ръководния екип. Според магистратите имената на заместник-министрите, главния секретар и на членовете на политическия кабинет са бездруго достъпни в Регистъра за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности. Информацията за образованието и квалификацията им също е обществена, тъй като помага на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на управляващите образованието в България.

На 17 октомври състав на Върховния административен съд ще гледа дело, образувано по жалба на в. “Труд” срещу отказ на министъра на земеделието и горите Нихат Кабил да предостави достъп до документите, с които на царското семейство бяха реституирани гори вРила. Основанието е, че бившият премиер, който получи най-голямата реституция в България, докато беше на този пост, не дава съгласие за това. Делото се води с правната помощ на Програма Достъп до Информация.

По случай 28 септември, Международният ден на правото да знам, организацията Freedominfo.org публикува на страницата си резюмета на публикации, свързани с достъпа до информация от целия свят. Описаните случаи са свързани с разкриването на информация за правителствени политики, изразходване на средства, здравето и сигурността, получена по силата на националните закони за достъп до информация.

В отговор на заявление за достъп до информация, подадено от Унгарския съюз за граждански свободи, Унгарската агенция за сигурност предостави документ, който описва политиката на сигурност, която НАТО следва и прилага спрямо страните членки на алианса. Документ C-M(2002)49 съдържа споразумението (Директива AC_35-D_2002-REV2), с което членовете на НАТО съвместно осигуряват защитата на класифицираната информация на алианса съгласно съответните режими за сигурност. Документът също определя "принципите и минималните стандарти, които трябва да се прилагат от членовете на Северноатлантическия алианс и от гражданските и военни органи на НАТО", за да се осигури съответната защита на подобна информация. Предоставянето на тази информация е от изключителна важност, поради факта, че правителствата на Канада, Великобритания и САЩ отказаха да предоставят този документ, както и други, отнасящи се до политиката на сигурност на информацията в НАТО.

Програма Достъп до Информация връчва годишните награди по повод 28 септември - Международен ден на правото да знам. На 28.09.2006 г. от 17.00 часа в Националния пресцентър на Българската телеграфна агенция Програма Достъп до Информация организира честването на Международния ден на правото да знам.

На 16.08.2006 г. Програма Достъп до информация представи становище по Проект на Закон за електронното управление, изготвен от Министерството на държавната администрация и административната реформа.

Достъпно: Acrobat PDF 134Кb

На 01.08. 2006 г. ще бъде стартирано подаването на заявления във връзка с кампанията "Чисти гласове". През м. юни Българската медийна коалиция изпрати писма до 297 журналисти, собственици и ръководители на медии, членовете на СЕМ и КРС, комисиите за саморегулация, политолози и социолози - всички, които имат обществено влияние, с идеята тези хора сами да поискат да си видят досиетата си и да оповестят имат или нямат такива. За да се постигне тази цел, е необходимо всеки да подаде заявление до МВР, Националната разузнавателна служба и Министерството на отбраната. Формулярите за заявления, изготвени от Програма Достъп до Информация и съгласувани с Христо Христов (в. Дневник) и Свилен Овчаров (Български Хелсинкски Комитет) можете да изтеглите тук:

Заявление до МВР (Adobe PDF 54Kb Download PDF);
Заявление до НРС (Adobe PDF 54Kb Download PDF);
Заявление до Министерството на отбраната(Adobe PDF 54Kb Download PDF).

На 20.07.2006 г. от 09.30-17.30 ч. в зала 6 на Националния Дворец на Културата се проведе международна конференция на тема "Отваряне на архивите на тоталитарните секретни служби в България - Паметта за миналото в името на бъдещето".

Международната конференцията се провежда в контекста на засиления обществен натиск за достъп до архивите на бившите тоталитални секретни служби в България. Тя е инициирана от Българска Медийна Коалиция, Център за подкрепа на лица преживели изтезание – АСЕТ, Федерация Зелени Балкани, Фондация Програма Достъп до информация, Български Хелзинкски Комитет и Сдружение Евроинтеграция и ще се осъществи в сътрудничество с Групата на Зелените/Европейски Свободен Алианс в Европейския Парламент. Повече информация четете тук: http://www.secretfilesbg.org/index.html

Състоянието на достъпа до информация в България 2005

Както всяка година от приемането на Закона за достъп до обществена информация през 2000г. насам, Програма Достъп до Информация прави анализ и оценка на състоянието на достъпа до информация. Докладът за 2005 г. съдържа становища и препоръки относно промените в законодателството и административните практики, свързани с достъпа до информация, както и описание на случаи на ограничаване правото на информация и случаи на откази, по които са заведени съдебни дела. В доклада:
• Разгледани са няколкото опита да се влоши законодателната уредба чрез промяна в свързаното с достъпа до информация законодателство, които бяха направени през изминалата 2005 година.
• Отправени са препоръки за подобряване на законодателството в областта на достъпа до информация, което предполага промени в Закона за достъп до обществена информация, Закона за защита на личните данни, Закона за защита на класифицираната информация, както и в други закони и в процедурите по тяхното прилагане.
• Представени са резултати от наблюдението на практиките по осигуряване на достъп до информация и най-вече схемата на активно публикуване на информация от страна на институциите на изпълнителната власт, във връзка с постоянно декларираните стратегии и програми за електронно правителство.
• Анализирани са случаите, постъпващи в ПДИ за правен анализ и коментар от граждани, партньорски неправителствени организации (НПО), журналисти и представители на бизнеса.
• Представени са съдебните дела, водени през годината, с кратко описание на 16 от водените с подкрепата на ПДИ дела.

Достъпен: Acrobat Reader (1,63Mb) PDF Download PDF

С подкрепата на ПДИ бе осъден директорът на Националната разузнавателна служба
Състав на Софийски градски съд (СГС) задължи директора на Националната разузнавателна служба (НРС) – ген. Кирчо Киров да предостави пълен достъп до архивни материали на бившето Първо главно управление на Държавна сигурност (ПГУ на ДС).
Делото срещу НРС беше заведено от журналиста от в. “Дневник” - Христо Христов, след като в края на 2004 г. ген. Киров не отговори на негово заявление за достъп до информация. Христов бе поискал достъп до информация за дейността на специализираните служби в НРБ в периода 1971-1979 г. във връзка с извършваните от него проучвания и подготовката на документална книга по повод убийството на българския писател Георги Марков в Лондон през 1978 г. Според журналиста исканите архивни материали представляват ключови документи за “неутрализирането” на писателя и взаимодействието по операцията между ДС и КГБ.
По делото адвокатите на разузнаването оспорваха жалбата с твърдението, че поисканата информация е маркирана с гриф за сигурност като държавна тайна.
С решението си съдебният състав отмени мълчаливия отказ на директора на НРС и го задължи да предостави достъп до поисканата информация. Магистратите приемат, че НРС като “служба за сигурност” не е изключена от категорията държавни органи, задължени да предоставят достъп до информация по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Освен това съдебният състав констатира, че директорът на НРС не е изпълнил задълженията си по Закона за за защита на класифицираната информация, приет през 2002 г. - да декласифицира информацията с изтекъл срок на защита и да предостави същата на Държавния архивен фонд.

В края на м. февруари и началото на м. март 2006 г. Програма Достъп до Информация проведе проучване на тема: "Достъп до информация на Интернет страниците на публичните институции в България". Анализ на резултатите ще бъде публикуван в годишния доклад на ПДИ за състоянието на достъпа до информация. Вижте описание на проучването и първичните резултати (Adobe PDF 70Kb Download PDF).

В началото на 2006 г. от печат излезе новата книга на ПДИ “Съдебни дела по Закона за достъп до обществена информация. Сборник. Трета част”.

В ЗДОИ не е предвидено създаването на независима институция, която да осъществява контрол по прилагането му. Поради това у нас съдът продължава да бъде единственият гарант за защитата на правото на гражданите на достъп до информация. Чрез съдебните решения не само биват разрешавани спорове за достъп до информация, но получават тълкуване и редица неясни разпоредби от закона. Именно по тази причина практиката по делата за достъп до информация представлява интерес и за тези, които прилагат закона, и за тези, които упражняват правата си по него. Настоящият сборник, както и предходните два, е разделен на две части - коментарен текст, разглеждащ въпросите, възникнали в съдебната практика през последната година и половина и публикация на документите по 10 съдебни дела. Както в предишните две книги, и тук е налице стремежът чрез публикуване на по-голям брой документи по конкретните дела (писмени защити, протоколи от съдебни заседания и т.н.) да бъдат представени в цялост становищата на страните и мотивите на магистратите за крайните съдебни актове.

Книгата “Съдебни дела по Закона за достъп до обществена информация. Сборник. Трета част" ще бъде официално представена на 24 март 2006 г. от 15.00 ч. в Евро-българския културен център, бул. „Ал. Стамболийски“ 17, София.

На 26.02.06 г. започна съвместното предаване на ПДИ и радио “Нова Европа” Правото да знам. Предаването ще се излъчва всяка неделя от 17 ч. по радио “Нова Европа” с водещ Васил Чобанов. В предаването на 05.03.06 г. слушайте за прозрачността на концесията за магистрала “Тракия”. Всяка неделя в 17 ч. ще чуете новините на ПДИ, рубриката “От ъгъла на юриста” и разговор по актуални теми, свързани с достъпа до информация, защитата на личните данни и тайните.

На 25.01.2006 г. от 9.00 ч. Софийският градски съд, ІІІ-Б състав, разгледа дело по жалба на журналистката от Дарик радио Богдана Лазарова срещу Националната разузнавателна служба. Жалбата е срещу отказ на НРС да предостави достъп до съхраняваните архивни материали, свързани с атентата срещу папа Йоан Павел Втори, с мотивите, че информацията е класифицирана като държавна тайна с гриф “Строго секретно”. Делото се води с юридическата подкрепа на Програма Достъп до Информация.

На 6 януари 2006 г. Програма Достъп до Информация внесе в Министерството на правосъдието становище по Проект за Закон за търговския регистър. Текстът на становището четете тук.

На 3 януари Върховният административен съд се произнесе с решение, което е с изключителна важност за прилагането на закона за достъп до информация. Върховният съд върна на Софийския градски съд /СГС/ за ново произнасяне делото за достъп до доклада на службите за сигурност по аферата “Иракгейт”. още...


НАЧАЛО | ПДИ | ЗДОИ | НОРМАТИВНА УРЕДБА | ПРАВНА ПОМОЩ | ОБУЧЕНИЯ | ПУБЛИКАЦИИ | ВЪПРОСИ | ВРЪЗКИ | ТЪРСИ
Българска версия • Последно обновяване: 10.02.2007 • © 1999 Copyright by Interia & AIP