Директорът на РИОСВ - Пловдив, отличени със "Златен ключ", разказва как се печели доверието на хората и кога едно заявление по ЗДОИ може да доведе до конкретни действия

Интервю на Искра Койчева, координатор на ПДИ в Пловдив

Ивайло Йотков, РИОСВ - Пловдив

Прозрачността не се изчерпва с публикуването на документи в интернет. Информацията трябва да бъде лесна за откриване, разбираема и предоставена навреме. Именно за този подход на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Пловдив получи наградата „Златен ключ“ тазгодишната церемония по случай Международния ден на правото да знам.

 

Отличието в категория „Институция, организирала най-добре предоставянето на информация за граждани,“ беше връчено на 28 септември – Международния ден на правото да знам. Сред добрите практики на инспекцията са активното публикуване на информация онлайн, достъпното съдържание на сайта и бързото разглеждане на заявленията по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

 

Какво стои зад наградата, какви данни търсят гражданите и как интересът към дадена тема може да предизвика конкретни действия?


Какво означава за Вас полученото отличие и кои практики на РИОСВ – Пловдив стоят зад него?

 

За нас това отличие е признание за труда на целия екип на РИОСВ - Пловдив. Радваме се и се гордеем, защото оценката идва от Програма достъп до информация – утвърдена и авторитетна организация с дългогодишен принос за насърчаването на прозрачността и достъпа до обществена информация, която е външна за държавната администрация и в частност за системата на Министерството на околната среда и водите. В същото време наградата е очаквана и съзнателно търсена – ние действително считаме, че я заслужаваме.

 

Достъпът до информация за нас не е само изпълнение на законово задължение, а част от начина, по който работим с гражданите. Стремим се да се поставяме на мястото на човека, който търси информация и да му я предоставяме възможно най-бързо, разбираемо и без излишно забавяне. В много случаи информацията се предоставя преди изтичането на законовия срок.

 

Това е екипна работа – ангажирани са всички служители – като се започне от деловодството при администрирането на заявленията за достъп до обществена информация, през експертите от различни направления, които работят по процедурите по ОВОС, оценката на състоянието на околната среда и контролната дейност, и се стигне до подготовката на решението за достъп до обществена информация, публикуването на информацията и изпращането ѝ на заявителите. Важно е това, че в инспекцията е създадена добра организация за обработване на заявленията по ЗДОИ и за своевременно публикуване на издадените документи. Като директор искам специално да благодаря на целия екип на РИОСВ – Пловдив за професионализма, отговорността и ежедневните усилия, с които допринася за тази оценка.

 

Стремим се и постоянно да подобряваме сайта си, така че информацията да бъде по-лесна за намиране и използване. През миналата година въведохме и мобилна версия, която улеснява достъпа до информация през телефон.

 

Показателно за нас е, че все повече представители на медиите вече се ориентират самостоятелно в сайта на инспекцията и намират необходимата им информация.


Каква информация търсят най-често гражданите от инспекцията? Има ли теми, към които интересът се е засилил?

 

Интересът е свързан с широкия кръг от дейности, за които РИОСВ – Пловдив отговаря – състоянието на различните компоненти на околната среда, извършваната контролна и превантивна дейност, дейностите с отпадъци, процедури и информация за конкретни обекти и инвестиционни предложения, които могат да окажат въздействие върху околната среда.

 

Важно е да отбележа, че не всеки гражданин или организация познава процедурите и нормативните изисквания, свързани с работата на инспекцията и това е напълно нормално. Затова считам, че предоставянето на информация има и образователна функция – помага на хората да разберат какво прави институцията, какви са нейните правомощия и как се прилага екологичното законодателство.

 

Ние не се притесняваме от интереса към работата ни – напротив, радваме му се. За нас това е знак, че дейността на инспекцията е важна за обществото. Затова се стремим и изпреварващо да предоставяме информация по теми, които считаме за значими за определени групи граждани.


Кой е най-интересният или необичаен казус по Закона за достъп до обществена информация, с който сте се сблъсквали, и как го разрешихте?

 

Интересен е един случай, който показва как достъпът до информация може да бъде повод за нещо повече от предоставяне на конкретен отговор.

 

Нашите експерти забелязаха, че различни граждани и организации регулярно проявяват интерес към информацията за регистрираните щети от кафява мечка на територията, за която отговаря РИОСВ - Пловдив, поисканите и изплатени компенсации, както и към мониторинга на вида. При всяко получено заявление предоставяхме исканата информация на заявителите – най-често граждани и представители на неправителствени организации.

 

Постоянният интерес обаче ни показа, че темата е важна за по-широк кръг хора. Затова решихме да не се ограничаваме само до отговорите на отделните заявления. На 23 март – Световния ден на мечката, организирахме открита лекция на тема „Кафявата мечка – предизвикателства и перспективи пред опазването на вида в България“.

 

Поканихме всички заинтересовани – граждани, представители на неправителствени организации, студенти, преподаватели, експерти, медии и широката общественост. В събитието се включиха водещи специалисти от научната общност и природозащитния сектор, сред които представители на БАН, Сдружение „Урсус“ и Фондация „Четири лапи“.

 

За нас това е добър пример как един повтарящ се интерес към обществена информация може да бъде разпознат като обществен интерес и да се превърне в възможност за по-широк разговор. И го направихме в партньорство – с Биологическия факултет на Пловдивския университет и Общинското предприятие „Зоологическа градина“ – Пловдив.

 

Така отговорихме не само на конкретните заявители, а дадохме възможност на всички, които се интересуват от темата, да получат повече информация директно от специалисти и да се включат в разговора.


Можете ли да посочите случай, в който предоставена информация е помогнала да се изясни екологичен проблем или да се предприемат действия по него?

 

Да, мога да посоча два различни примера, при които предоставянето на информация не се ограничи само до отговор на конкретен заявител, а помогна за по-широкото разбиране на даден екологичен проблем и доведе до конкретни действия от страна на РИОСВ - Пловдив.

 

Първият е свързан с качеството на атмосферния въздух в Пловдив – един от най-сериозните екологични проблеми в общината и съответно тема с голям обществен интерес. В стремежа си да осигурим надеждна, актуална и леснодостъпна информация, РИОСВ - Пловдив създаде специален раздел на сайта си, в който публикуваме информация за състоянието на атмосферния въздух, резултатите от измерванията и периодично актуализирана информация за изпълнението на дейностите и мерките, заложени в общинската програма и плана за действие за подобряване на качеството на въздуха. Паралелно с това започнахме по-активно да информираме гражданите чрез медиите къде и как могат сами да проверяват актуалните данни от измервателните станции.

 

Друг показателен случай отпреди няколко месеца е заявление по ЗДОИ под формата на подписка, подписана от 96 граждани с искане за предоставяне на документи и кореспонденция във връзка с процедура за обявяване на нова защитена местност в област Пловдив. След като направихме необходимата преценка и установихме, че няма основания за отказ, предоставихме пълен достъп до исканата информация.

 

В случая обаче направихме и още една крачка. Тъй като заявлението беше подписано от повече от трима граждани, приложихме разпоредбата на ЗДОИ, според която информация, предоставена повече от три пъти, се публикува с цел осигуряване на прозрачност и максимално улесняване на достъпа. Затова публикувахме документите със заличени лични данни на сайта на РИОСВ – Пловдив в специалната секция за информация, предоставена повече от три пъти.

 

И в двата случая подходът ни е един и същ – когато виждаме, че дадена информация представлява по-широк обществен интерес, се стремим тя да бъде не просто предоставена на конкретния заявител, а да бъде достъпна по лесен начин за всички, евентуално засегнати от темата.

 

Какво още бихте подобрили, за да могат гражданите по-лесно да намират и разбират информацията, която ги засяга?

 

За нас това е постоянен процес. Всяка година се стремим да усъвършенстваме сайта си и начина, по който представяме информацията, така че тя да бъде по-достъпна и лесна за намиране.

 

Вече направихме мобилна версия на сайта, защото все повече хора търсят информация през телефона си. Следващата ни задача е да продължим да правим информацията не само достъпна, но и по-разбираема за хора, които не са специалисти в областта на околната среда.

 

Смятам, че когато институцията обяснява ясно какво прави, защо го прави и какви са резултатите, това помага и за по-доброто разбиране на работата на администрацията.

 

За нас прозрачността не е само публикуване на документи. Тя е и готовност да разговаряме с хората, да отговаряме на въпросите им и да им помагаме да разберат информацията, която ги засяга.

 

Полученото отличие „Златен ключ“ ни дава допълнителна мотивация да продължим в тази посока.





-------------------------------------------------------------------------------
 Кампанията за Международния ден на правото да знам 2026 се осъществява в рамките на проект "Достъпът до информация като гаранция за демокрацията“ с финансовата подкрепа на Фондация "Америка за България“. Изявленията и мненията, изразени в нея, принадлежат единствено на фондация „Програма достъп до информация“ и не отразяват непременно вижданията на Фондация Америка за България или нейните партньори.

© 2026 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.

Подкрепи ни, за да продължим!

30 години защитаваме правото на гражданите да знаят. Необходимостта от независима защита на правото на информация обаче не е намаляла. Тъкмо обратното - атаките срещу демокрацията се усилват.