 Стойчо Стойчев |
Стойчо Стойчев е носител на наградата „Златен ключ“ в категорията „Гражданин, използвал най-активно правото си на информация“ по случай Международния ден на правото да знам 2026 за казуса, в който иска информация за охраната на народния представител Делян Пеевски от началника на Националната служба за охрана (НСО). След отказа на НСО Стойчев подава ново заявление. Отново следва отказ с мотив, че търсената информация представлява държавна или класифицирана информация. След обжалване на отказа с помощта на ПДИ Административния съд в Добрич задължава НСО да предостави информацията и въпросът, който многокоратно бе поставян от политици, журналисти и граждани „Колко е струвала охраната на Делян Пеевски, платена от бюджета на държавата?“ най-накрая получи отговор.
Г-н Стойчев, поздравления за наградата Златен ключ. Какво означава тя за Вас?
Благодаря! За мен това е признание, че има смисъл човек да пита и да не се отказва след първото „не“. Обикновено ни обясняват, че нищо не зависи от нас. Е, оказва се, че понякога зависи — стига да си готов да размениш малко от свободното си време за доста кореспонденция с институциите. Приемам наградата и като признание за хората от Програма Достъп до информация и адвокат Александър Кашъмов. Без тяхната помощ пътят щеше да е много по-труден. Ключът е при мен, но вратата я отворихме заедно. Иначе името на наградата е чудесно. Само се надявам някой ден за достъп до обществена информация да не ни трябва златен ключ – и едно обикновено заявление да върши работа.
Подадохте заявление за достъп до информация за това колко струва охраната на Пеевски. Медиите също питаха, но така и не получиха отговор. Очаквахте ли този развой в съдебната зала?
Влязохме в съда с надежда и аргументи. За нас въпросът беше съвсем логичен: щом разходът е от публични средства, гражданите трябва да могат да разберат размера му. Не питахме откъде минава охраната и как е организирана. Питахме колко плащаме. Национална служба за охрана (НСО) отказа информацията, но с помощта на ПДИ обжалвахме и Административният съд в Добрич отмени отказа. Това е важното – институционалното „НЕ“ от НСО се оказа поправимо. А журналистите, които са питали преди мен, са поддържали темата жива. Това е общо усилие.
Искахте информация за година. Има ли продължение?
Само едно уточнение – данните, които станаха публични, са за десет месеца от 2025 година. Посочените разходи за служителите и транспорта събират общо 226 680,57 лева. Казвам „посочените“, защото е важно да различаваме получения отговор от пълната картина. Продължението, за което вече е говорил и адвокат Кашъмов, е да се изясни откога е осигурявана охраната, на какво основание и каква е общата ѝ цена, включително евентуални разходи на Министерство на вътрешните работи. В момента подготвяме ново заявление, но този път за целия период на охраната му. Това са въпроси, по които има още какво да се търси.
Имаше ли момент, в който си казахте „не е ли по-добре да се откажа”?
По-лесно със сигурност щеше да бъде. Но „по-лесно“ и „по-добре“ невинаги са едно и също. В такива случаи човек започва с един прост въпрос, а после се оказва, че трябва да прояви голямо търпение. Това, което ми дава основание да продължа, е простата мисъл: не искам услуга и не моля за привилегия. Упражнявам право. Ако се откажем при първия отказ, на практика оставяме институцията сама да реши дали това право изобщо съществува. А подкрепата на хора, които познават закона и са готови да застанат до теб, има огромно значение.
Какво бихте казали на тези, които се колебаят и считат, че Законът за достъп до обществена информация не работи?
Бих им казал, че разбирам недоверието им. Когато получиш отказ или отговор, който старателно заобикаля въпроса ти, лесно стигаш до извода, че няма смисъл. Но моят случай показва, че резултат е възможен. Понякога трябват настойчивост, помощ и съд. Това не е оправдание за институциите. Те трябва да си вършат работата, без гражданинът да става специалист по право. Започнете с конкретен въпрос, който ви засяга – за улицата, училището, общинския разход. И потърсете подкрепа, ако срещнете отказ. Не е необходимо всеки сам да открива пътя.
Какво бихте пожелали на гражданите, а и на себе си?
На гражданите пожелавам повече увереност, че имат право да питат. Да не започват с „Извинявайте, че Ви безпокоя“, когато искат отчет за собствените си пари. Учтивостта е хубаво нещо, но гражданските права са по-важни. Пожелавам им и повече поводи да вярват на институциите – защото получават ясни отговори, а не защото са ги посъветвали да не задават въпроси. На себе си пожелавам здраве, търпение и да си запазя чувството за хумор. И следващия път, когато попитаме колко струва нещо, да получим отговор, без да се налага да влизаме в съда.
-------------------------------------------------------------------------------
Кампанията за Международния ден на правото да знам 2026 се осъществява в рамките на проект "Достъпът до информация като гаранция за демокрацията“ с финансовата подкрепа на Фондация "Америка за България“. Изявленията и мненията, изразени в нея, принадлежат единствено на фондация „Програма достъп до информация“ и не отразяват непременно вижданията на Фондация Америка за България или нейните партньори.
