ISSN 1313-6496

Прозрачността е съществено и необходимо условие за една жизнена демокрация

7 среща на Информационните комисари в Отава, Канада

Гергана Жулева

От 3 до 5 октомври 2011 в Отава, Канада се проведе традиционната среща на комисарите по защита на личните данни и свободата на информацията. Участваха представители на академичните среди и водещи международни неправителствени организации в областта на свободата на информация.   

В много страни защитата на личните данни и информацията се осъществява от една и съща независима институция. Ето защо,  първият ден на конференцията бе посветен на проблематиката и ключовите тенденции в защитата на личните данни, а

основните изказвания, свързани с достъпа до информация, маркираха втория ден на форума.

Изграждането на режимите за достъп до информация и международни жалони бе сред основните теми в Отава. Втората съществена тема бе бъдещето на достъпа до информация – конвергенцията между активното публикуване и отвореното управление. Третата тема бе влиянието на технологиите върху достъпа до информация. 

За пръв път в историята на конференциите

на информационните комисари[1] бе предложен текст за резолюция за прозрачност. 22 от 65 комисари приеха резолюция от 5 параграфа, предложена от  комисарите на Германия, Берлин и Словения.

Конференцията на комисарите горещо подкрепи правото на информация, установявано чрез националните закони и по-нататъшното развитие на съществуващото право на достъп до информация.

Всички правителства би следвало да приемат силни закони за свобода на информацията, позволяващи на гражданите да упражняват правото си на достъп до информация.

От съществено значение са ефективния контрол за прилагането и механизма за обжалване.

Държавите и международните организации би трябвало да дават все повече информация за действията си, затова и

конференцията ги окуражи да използват Интернет и да предоставят тази информация чрез активно, структурирано и ориентирано към гражданите и потребителите публикуване. Конференцията подкрепи декларацията за Отворено управление, приета през септември 2011 в Ню Йорк. Предложението на тримата комисари да се призоват страните, които все още не са се присъединили към инициативата „Партньорство за открито управление”, да го направят, отпадна от текста на приетата резолюция.

В първата част на конференцията, свързана с различните режими за достъп и стратегиите за защита правото на достъп, се разискваше ефективния контролен механизъм за упражняването на правата по законите за достъп до информация и преди всичко ролята на информационните комисари и омбудсмани и границите на правомощията им.

Важността на правото на информация за упражняването на други права и необходимостта от признаването на това право като самостоятелно бе тема на следващото обсъждане. Интересно изказване направи водещият европейски експерт Майев МакДонаф, професор в University College Cork, Ирландия. Тя разви тезата, че е време правото на достъп до информация да бъде признато за самостоятелно човешко право, тъй като свързването му с други права може да ограничи получаваната информация и да я постави в зависимост от упражняването на други права.  

Бяха обсъдени и стратегиите на НПО в утвърждаването на правото на информация - използването на награди и антинагради, гражданско обучение, съдебни дела и поддържане на ентусиазма на заявителите да получат цялата информация. 

Значението на достъпа до информация за икономическия растеж също бе тема на обсъжданията. Томас Съсман, директор за работа с правителството на Американската асоциация на юристите, анализира отношението на бизнеса към закона за свобода на информацията. Според Съсман, бизнесът следва да се разглежда като основен съюзник в борбата за свобода на информацията. 

В този панел бе дискутирана и ролята на прозрачността и достъпа до информация за развитие на конкурентна среда и инвестиции. В много страни прозрачността и достъпа до информация допринасят за разваляне на картелите, тайни споразумения, намаляване на изнудванията в частния и публичния сектор, отбеляза директорът на „Прозрачност без граници” Хюгиет Лабел.

Специално внимание бе отделено на прозрачността в съдебната система – достъпа до законодателството и съдебните решения, както и на значението на Wikileaks. Наистина ли това е „краят на секретността” и „глобална дипломатическа криза”? На тези въпроси отговаряха Аластър Робертс, професор по право и публични политики в университета Съфолк, САЩ и  Дженифър Лънч, адвокат от фондация „Електронни Граници”. Според нея засекретяването на трилиони документи и фактът, че  в САЩ 1,4 млн. имат допуск до информация, класифицирана като строго секретна, правят изтичането на грамите обяснимо. Изтичането на информация от този вид води не до по-голяма прозрачност за политиките на правителствата, а до засилване на секретността. Към тази теза се присъединиха и Лора Нюман, директор на Американската програма за достъп до информация в Картър Център, Кевин Дъниън, информационният комисар на Шотландия и Джордж Маклийн от университета на Манитоба.

На конференцията бяха докладвани резултатите от две международни проучвания за прозрачността на правителствата и  националните законодателства в областта на достъпа до информация. В националната класация на първото международно проучване „Питай своето правителство. Кампания с шест въпроса” в което участва и ПДИ, България е на 10 място сред 80 държави. Второто проучване направено от Law and Democracy и Access Info Europe оценява националните закони за достъп до информация. В този рейтинг българският закон е на 21 място от оценените 89.    

Особено актуална в последно време е темата за отворените данни. Необходимостта от свободен достъп до бази данни, които поддържат органите става все по-важно за медиите, бизнеса и гражданите. Там, където държавата не се справя с този проблем, изникват инициативи на нови играчи. НПО са особено активни в този процес. За създаването на такива портали или бази данни с добавена стойност се използва активно и Законът за достъп до информация. Затова и дискусиите в Отава между традиционните застъпници на достъпа до информация и шампионите по създаването на портали за отворени данни бяха оживени.

Традиционните застъпници за достъпа искат, особено в Канада, усъвършенстване на законодателството, докато застъпниците за отворени данни избягват тези дискусии и се насочват към публикуването на добитите данни. Активното публикуване на информация не противоречи на поддържане на търсенето на обществена информация, заяви друг от застъпниците. Стига, разбира се, застъпничеството за отворени данни да не води до правен анархизъм и незачитане на правния режим на достъпа до информация. Информационният комисар на Германия  Питер Шпаар призова дискутиращите към сътрудничество и инкорпориране на подходите на двете групи.  

Заключителната реч

на конференцията изнесе Дейвид Банисар, старши правен консултант на международната организация Article 19 и дългогодишен автор на широко известните доклади за свобода на информацията.

Много от предизвикателствата пред достъпа са на глобално равнище, заяви Банисар. Дневният ред включва застъпничество за повече информация за околната среда, прозрачност на работата на Обединените нации и по-широко признаване на Деня на правото да знам. Всички постигнахме много за 10 години и следва да сме доволни. Имаме едно всеобщо приемане на важността на правото на информация, имаме невероятно увеличаване на държавите със закони за достъп до информация.  

Проблематиката на отворените данни въведе много активисти в областта на свободата на информация, но не бива да се забравя, че данни без контекст са по същество неизползваеми, напомни старшият консултант на  Article 19. Технологичните   средства, колкото готини и секси да са, не могат да отговорят на нуждата  да получиш информация преди всичко, каза още Банисар. Ние трябва да бъдем сигурни, че нуждата от усъвършенстване на законите за достъп, няма да бъде забавяно и отклонявано чрез обещания за открити данни.

Оценявайки важността на „Партньорство за открито управление”, Дейвид Банисар подчерта, че тази инциатива трябва да обърне повече внимание на незаменимия достъп до информация.

Кристалната топка. Предизвикателствата

След 10 години почти няма да има държава в света без някакъв вид закон за достъп до информация, а правото на достъп ще бъде признато като право, както правото на изразяване е признато сега. Дейв Банисар предвижда, че едновременно с това ще нарастват проблемите с достъпа до информация, съхранявана от международните организации. Че все повече страни ще приемат закони за защита на личните данни, но ще останат проблемите с подходящия баланс между достъпа до информация и защитата на личните данни. Според Банисар технологиите са „ една възможност и едно предизвикателство”. Твърде много данни са събрани, но и твърде лесно могат да бъдат разпространявани. Технологиите са един шофьор на търсенето, добави Банисар.

Необходимите следващи стъпки,

според Банисар, следва да бъдат предприети на световна среща на ООН за устойчиво развитие  през 2012, където развитието на нов международен договор за достъп до екологична информация трябва да включва и препоръки към законите за достъп до информация.   

Прозрачността на помощите също е важен приоритет, отбеляза Банисар, споменавайки в тази връзка предстоящата среща в Корея. Банисар смята, че ООН следва да приеме Стандарти за Свобода на информацията. Той призова ООН да признае 28 септември като Международен ден на правото да знам.