Информационен бюлетин
Брой 2(14), м. февруари, 2005

Демокрацията няма какво да крие
Гергана Жулева, ПДИ

Така мексиканският президент Висенте Фокс Куесада изрази политическата воля на своето правителство да продължи по пътя на по-голяма прозрачност и твърда политика за прилагането на Закона за достъп до информация в речта си на Третата международна конференция на комисарите по достъп до информация, която се състоя от 21 до 23 февруари, 2005 г. в Канкун, Мексико.

Първите две срещи на комисарите по достъп до информация в Берлин, Германия (2003) и Кейп Таун, Южна Африка (2004) са били скромни събития, на които те, помежду си, са обсъждали свои проблеми или случаи. В Канкун, това можеше да става само в разговорите в кулоарите. На конференцията в Мексико имаше около триста участника от 50 страни, направени бяха 130 презентации, бяха приети две декларации - на комисарите и на неправителствените организации участници в конференцията. Организаторът - Федералният институт за достъп до обществена информация в Мексико, домакин на събитието, отчете пред участниците на конференцията дори похарчените средства за дните на проявата- 500 000 долара.

Трета международна конференция на комисарите по достъп до информация: http://www.icic-cancun.org	Застъпниците от Източна Европа - представители на Чехия, Словакия, България и Румъния

Макар академичните представители да твърдят, че движението за свобода на информацията още не е станало световно и не е толкова мощно като екологичните движения, в Канкун впечатлението беше различно. Там бяха представени всички участници в мрежите за свобода на информацията - комисари, международни правителствени организации, международни неправителствени организации, членове на световната мрежа на застъпниците за свобода на информацията, национални неправителствени организации, много медии и представители на академичните среди.

Политика и граждански натиск - така могат да се характеризират дните на конференцията в Канкун. Много политически речи и много доминиращи изказвания на представители на неправителствените организации.

В кулоарите се разгаря дискусия: комисарите нямат възможност да обсъждат своите проблеми на собствената си конференция, не е ли много агресивно участието на неправителствените организации? А другата теза, че комисарите трябва да знаят за контекста, в който работят, трябва да знаят, че натискът към откритост и демокрация се засилва, също имаше горещи привърженици. А може би в това се състои разликата между зрелите демокрации и страните, които сега тръгват по пътя на демокрацията и прозрачността. В първите комисарите са гаранти на правото на достъп във вторите политиците и неправителствените организации са тези, които се борят за утвърждаването на тези ценности.

Прозрачността, достъпът до информация, отчетността, борбата с корупцията - това са наистина ценности, които могат да бъдат постигани чрез борба и непрекъснато бдене, те не са веднъж завинаги дадени на нито едно общество - това беше патосът на повечето изказвания.

Дали Третата международна конференция на комисарите за достъп до информация носеше характера на страната-домакин - Мексико, това ще се оцени в сравнение с първите две конференции.

За участниците остава впечатлението за ясно и силно послание, изразено от политиците на Мексико: “Демокрацията няма какво да крие”.