40 години от аварията в Чернобил
Своевременният и пълен достъп до информация може да спаси живота на гражданите и да защити общественото здраве. Криенето на информация е белег на държавническа безотговорност и нанася огромни щети на хората.
Именно затова изследването „Българският Чернобил“ на проф. Димитър Вацов е ценно и важно. Базирано на архивни документи и протоколи от разпити, книгата е първото детайлно фактологично изследване по темата.
Изданието проследява не само реакцията на българската държава след 26 април 1986 г., но и защо българите се оказват сред най-тежко облъчените с радиация народи, въпреки относително ниските нива на замърсяване, достигнали страната.
За първи път са събрани и анализирани:
- Диспропорцията между замърсяването на околната среда и облъчването на хората – според данни на МААЕ България е едва осма по замърсена територия, но според ООН е сред най-засегнатите по облъчване на населението, включително децата.
- Закъснялата и подвеждаща реакция на властта – официалното признаване на опасността идва едва седмица след радиационния облак, а мерките са отменени преждевременно.
- „Вторият радиационен пик“ (1987) – уникален за България феномен, при който чрез замърсени фуражи, влезли в хранителната верига, се увеличава облъчването на населението.
- Двойният стандарт на режима – докато за населението се твърди, че „опасност няма“, за номенклатурата се вземат специални защитни мерки.
- Колективната отговорност – книгата проследява конкретни решения, институции и фигури.
Повече за книгата чете в портала kultura.bg.
* * *
3 май – Световен ден на свободния печат
Световният ден на свободата на печата e обявен от Общото събрание на ООН през декември 1993 г. по препоръка на Генералната конференция на ЮНЕСКО. Оттогава 3 май, годишнината от приемането на Декларацията от Виндхук, се отбелязва по целия свят като Световен ден на свободата на печата.
3 май напомня на правителствата необходимостта да спазват ангажимента си към свободата на печата. Това е и ден за размисъл сред медийните професионалисти относно въпросите на свободата на печата и професионалната етика.
Това е възможност да:
- Oтпразнуваме основните принципи на свободата на печата;
- Oценим състоянието на свободата на печата по целия свят;
- Защитим медиите от атаки срещу тяхната независимост;
- И отдадем почит на журналистите, които са загубили живота си при изпълнение на служебния си дълг.
Световна награда за свобода на печата на ЮНЕСКО/Гилермо Кано
Световната награда за свобода на печата „ЮНЕСКО/Гилермо Кано“ е учредена през 1997 г. в памет на Гилермо Кано Исаза – колумбийски журналист, убит пред офиса на вестника си „Ел Еспектадор“ в Богота, Колумбия, на 17 декември 1986 г. Тя се връчва ежегодно и е финансирана от фондация „Гилермо Кано Исаза“ (Колумбия), фондация „Хелсински Саномат“ (Финландия), „Намибия Медия Тръст“ и фондация „Демокрация и медии“ (Stichting Democratie & Media).
Световната награда за свобода на печата на ЮНЕСКО/Гилермо Кано за 2026 г. бе присъдена на Съюза на журналистите в Судан в знак на признание за ролята, която организацията е изиграла в осъждането на целенасочените нападения срещу журналисти в продължаващия конфликт в страната.
Откакто през 2023 г. избухват сблъсъците в Судан, „Синдикатът“ е регистрирал 32 смъртни случая на журналисти, 556 нарушения срещу медийни работници, както и прекратяването на дейността на множество вестници и радиостанции, което превръща Судан в една от най-опасните държави за журналисти.
„Членовете на Съюза на суданските журналисти проявиха изключителна смелост и непоколебима всеотдайност. Въпреки огромните предизвикателства, ден след ден те продължават да предоставят точна и спасяваща живота информация на своите общности точно когато това е най-необходимо. Тяхната всеотдайност е силен пример за всички нас и е от жизненоважно значение за истината, отчетността и мира.“
Халед Ел-Енани, генерален директор на ЮНЕСКО
През 2026 година държавите по света отбелязват 3 май с различни събития.
По повод Световния ден на свободата на печата Европейският съюз за радио и телевизия организира конференция в Швейцария, на която ще бъде разгледано състоянието на журналистиката в Газа и ще се обсъди какво е необходимо, за да се възстанови безопасното, независимо и устойчиво отразяване на събитията в една от най-опасните за медиите среди в света.
Националното събитие в Украйна посветено на Световния ден на свободата на печата (WPFD), е организирано от UNESCO Antenna. То ще подчертае ролята и приноса на жените журналисти, които съставляват по-голямата част от медийните професионалисти в страната. Работейки в трудни условия на продължаващата война, жените журналисти продължават да отразяват събитията от фронта, да разследват военни престъпления и да осигуряват достъп до надеждна информация за украинското общество и международната общност. Събитието събира представители на медиите, гражданското общество, международните организации и публичните институции.
Офисът на ARTICLE 19 за Мексико и Централна Америка е домакин на събитие с фокус върху регионалния диалог за свободата на печата в Латинска Америка и Карибите. Ще бъде отбелязана и 20-годишнината на ARTICLE 19 в Мексико и ще бъде представен докладът на ЮНЕСКО „Световни тенденции в свободата на изразяване и развитието на медиите: Глобален доклад 2022/2025; Журналистиката: изграждане на мирен свят“.
На 3 май в Стокхолм Репортери без граница, PEN клубът в Швеция, ABF Стокхолм и Шведският съюз на писателите организираха демонстрация в подкрепа на свободата на словото. Целта е да се защити свободата на печата и свободата на изразяване, да се повиши осведомеността относно репресиите срещу журналисти по целия свят и да се изрази солидарност с лишените от свобода писатели и репортери. Участниците подчертава загрижеността си относно свободата на изразяване на фона на засилващия се натиск върху медиите.
На 7 май Исландската национална комисия за ЮНЕСКО и министерството на културата ще проведат среща, посветена на състоянието на свободата на словото и медиите по света. Гост-лектор ще бъде Гуилермо Канела, ръководител на Секцията на ЮНЕСКО за дигитална политика и управление. Той ще представи доклада „Световни тенденции в областта на свободата на изразяване и развитието на медиите. Журналистиката – строител на един мирен свят“. Докладът, който обхваща четиригодишен период, прави преглед на състоянието на медиите и свободата на изразяване и подчертава значението на силни и независими медии за демокрацията по целия свят. В него се разглеждат също така въздействието на изкуствения интелект и предизвикателствата, пред които са изправени журналистите и медиите в световен мащаб.
Източник: https://www.unesco.org/en/press-freedom/around-world2026
* * *
„Сигурност на журналистите“ – среща на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа в Берн
Важни аспекти, свързани с атаките срещу журналисти, искове срещу тях при злоупотреба с право (SLAPP), защитата им в дигиталния свят, международно преследвани журналисти и други, бяха обсъдени на срещата в Берн на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), проведена на 15 и 16 април 2026 г. Срещата бе проведена под знака на проекта на ОССЕ „Сигурност на журналистите“ (Safety of Journalists).
Събитието бе открито от посланик Jan Braathu, представител на ОССЕ за свободата на медиите. Той подчерта увеличаващите се предизвикателства пред свободата на медиите и работата на журналистите, опасностите от атаките срещу журналисти и SLAPP исковете, следенето на журналисти и проблемите, произтичащи от липсата на приоритетната им защита от престъпни посегателства. Домакините представиха Швейцарския план за действие за адресиране на проблемите, свързани със сигурността на журналистите.
Директорът на ПДИ Александър Кашъмов представи доклад за делата – шамари и последиците то тях за свободата на изразяване, медийната свобода и сигурността на журналистите. Бяха представени основните проблеми и препоръки за адресирането им.
Експерти фокусираха вниманието на аудиторията върху въпросите, свързани с международното преследване на журналисти, и проблемите, произтичащи за медийната свобода от Big Tech и AI.
Присъстващите представители (focal points) на държави от ОССЕ представиха актуални аспекти от националната ситуация. Доклад изнесе и представителката за България Полина Стойнова от Министерството на правосъдието, която подчерта напредъка по процеса на изготвяне на законови изменения и допълнения, свързани с въвеждане на директивата на ЕС относно SLAPP делата. Сред близо 40 участници в събитието, единствено ПДИ и Европейския център за свобода на печата и медиите (ECPMF) бяха извън представителите на държавните институции и служителите на ОССЕ.
На срещата присъстваха представители на Австрия, Албания, България, Гърция, Естония, Испания, Люксембург, Португалия, Словакия, Сърбия, Украйна, Финландия, Хърватска, Чехия, Италия, Малта, Турция, Полша, Латвия, Босна и Херцеговина и др.
* * *
Събитие на анти SLAPP коалицията CASE
Представители на неправителствени организации от различни европейски страни, както и международни организации, се събраха на събитието на анти SLAPP коалицията CASE, чийто български член е Асоциацията на европейските журналисти - България (АЕЖ - България).
На срещата присъстваха и представители на български неправителствени организации, членове на националната работна група против делата-шамари, съпредседателствана от АЕЖ-България и ПДИ.
Представители от Унгария, Франция, Хърватия, Великобритания, Полша, Италия, Румъния и други представиха етапа, на който е законодателната инициатива за въвеждане на анти SLAPP директивата във всяка една от държавите.
Александър Кашъмов, изпълнителен директор на ПДИ, представи проекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, който бе обявен за обществено обсъжданена 16 април 2026 г. и ще въведе в българското законодателство директивата за делата-шамари.
Участниците обсъдиха различни форми и инициативи за информиране на обществеността във връзка с крайния срок за въвеждане на директивата – 7 май 2026 г., както и други възможни аспекти на бъдещо сътрудничество за борбата за спиране на злонамерените атаки срещу свободата на словото.
* * *
Два нови епизода на подкаста „Дела и демокрация“
Епизод 36: “Журналистически материали, Законът за достъп до обществена информация и “дела шамари” – разговор на адв. Александър Кашъмов, ПДИ, с Цветелина Соколова, Mediapool.
Журналистката Цветелина Соколова от Mediapool, която стои зад редица задълбочени анализи и разследвания в сферата на икономиката и публичните финанси.
Разговорът в епизода е за прозрачността на управлението, ролята на медиите и как се разказват сложните теми за държавните разходи и обществените поръчки, корупцията и прозрачността. Специално внимание се обръща на това как журналистите използват Закона за достъп до обществена информация, за да стигнат до данни и документи в сфери, където числата и конкретиката са решаващи. А също за "делата шамари" (SLAPP), които се използват за натиск върху издателите и за сплашване на журналистите, когато истината е неудобна.
Епизод 37: “Ще спрат ли „делата шамари"? – разговор на адв. Александър Кашъмов, ПДИ, със заместник-министърът на правосъдието Андрей Георгиев.
На 16 април Министерството на правосъдието предложи ключови промени в Гражданския процесуален кодекс, които въвеждат специално производство за защита срещу „делата шамари“ (SLAPP дела) – стратегически искове, използвани за натиск, сплашване и заглушаване на журналисти, активисти и граждани.
Проектът е публикуван за обществено обсъждане със срок до 18 май.
В епизод 37 говорим за това:
- Кога съдът се превръща в инструмент за натиск и как демокрацията може да бъде защитена?
- Как ще работи новият механизъм за ранно прекратяване на неоснователни дела?
- Какво е неоснователност на иска?
- Къде е границата между право на иск и злоупотреба със съдебната система?
"Дела и демокрация" e видеоподкаст, посветен на съдебните дела, които съпътстват демократичните процеси в България. Епизодите са резултат от партньорство между „Програма достъп до информация“ и КАЯ ПРО ООД.