Как Беларус престана да показва това, което може да бъде проверено
На 13 август от FactCheck.LT съобщиха, че са обработили автоматизирано целия публичен архив на Статистическата агенция на Беларус (988 публикации, 5 855 984 данни) и са проверили 915 показателя на нейния портал за данни.
В резултат на обработката са направени следните констатации:
- 106 от 915-те показателя на портала са неактивни, като датите им са точно определени, тъй като самият портал публикува „дата на следващата публикация“ за всяка поредица.
- Отпадането на данните се извършва систематично: отчитането във физически единици (тонове, киловатчаса, натоварване на капацитета, обем на търговията) бе преустановено, докато това в парично изражение се запази. Физическите показатели са именно тези, които подлежат на проверка чрез данните от партньорските държави.
- Едва 2,4% от общо 5,9 милиона точки данни са публикувани в таблици, подходящи за машинна обработка. Останалите се е наложило да бъдат възстановени според форматирането на PDF файловете. Формално са отворени, на практика — неизползваеми.
Източник: FactCheck.LT
* * *
Малайзия: Анализ на Законопроекта за свободата на информацията
На 12 август 2026 г. Центърът за право и демокрация (CLD) публикува своя анализ на Малайзийския законопроект за свобода на информацията, който е внесен в парламента през юли 2026 г.
Центърът за право и демокрация приветства предприетите от Малайзия стъпки за приемане на законодателство, което дава на гражданите право на достъп до информация, съхранявана от правителството.
Към момента Малайзия е една от 54 държави-членки на ООН, в които липсва такова законодателство.
Най-сериозните бележки към малайзийския закон са следните:
- Да се разшири обхвата на институциите, задължени да предоставят информация.
- Изискванията за проактивно предоставяне на информация не са задължителни, а са пожелателни и не включват финансова информация.
- Заявителите трябва да кажат поради какви причини искат дадена информация.
- Не са предвидени мерки за популяризиране на правото на информация.
Източник: Centre for Law and Democracy (CLD)
* * *
Епизод 44 на подкаста "Дела и демокрация": "За тайните полети и зависимостите в съдебната система" – разговор на адв. Александър Кашмъов, ПДИ, с Eмил Дечев, юрист, съдия и бивш министър на вътрешните работи
Представяме Ви епизод 44 на подкаста "Дела и демокрация": "За тайните полети и зависимостите в съдебната система" – разговор на адв. Александър Кашмъов, ПДИ, с Eмил Дечев, юрист, съдия и бивш министър на вътрешните работи
Във втората част на разговора ни с Емил Дечев влизаме директно в едни от най-чувствителните теми за българската съдебна система - политическото влияние, прозрачността, конфликтите на интереси и доверието в институциите.
В този епизод разглеждаме:
• Общественият интерес и политическата кариера на Делян Пеевски: Защо публични фигури, политици и заемащи висши държавни длъжности подлежат на засилен медиен и обществен контрол.
• Казусът с частните полети: Защо съвместните пътуванията на политически лидери и конституционни съдии (като случая с Десислава Атанасова) пораждат въпроси относно конфликт на интереси, декларации за имущество и застрашаване на независимостта на институциите.
• Скандалът с вота за ВСС през 2022 г.: Как през официалния вход на ВАС са влезли 28 съдии, а от сградата са отчетени над 200 дистанционни гласа, и какви бяха официалните обяснения.
• Бъдещето на изборите за ВСС: Защо съдебната система остана без сигурна електронна система за дистанционно гласуване и какво означава връщането към хартиената бюлетина.
Водещ: Александър Кашъмов, ПДИ
"Дела и демокрация" e видеоподкаст, посветен на съдебните дела, които съпътстват демократичните процеси в България. Епизодите са резултат от партньорство между „Програма достъп до информация“ и КАЯ ПРО ООД.
* * *
Factcheck.bg осъди „Булгаргаз“ да разкрие доставките и плащанията по договора с „Боташ“
Административният съд София-град отмени отказа на „Булгаргаз“ да предостави информация за реално доставените количества природен газ и извършените плащания по договора с турската държавна компания „Боташ“ за периода 2023–2025 г. Решението е окончателно.
Делото беше заведено след заявление по Закона за достъп до обществена информация на Василена Доткова, редактор в платформата за проверка на факти Factcheck.bg. Тя поиска да разбере колко мегаватчаса природен газ са реално получени по договора с „Боташ“ през 2023, 2024 и 2025 г. и какви суми са изплатени за всяка от тези години. „Булгаргаз“ отказа достъп с аргументи, че информацията е свързана с текущи преговори за предоговаряне на споразумението и представлява търговска тайна.
Съдът обаче приема, че информацията засяга обществения живот и дава възможност на гражданите да преценят как държавно дружество разходва публични средства и какви количества природен газ са получени срещу тях. „Булгаргаз“ е задължен субект по ЗДОИ, тъй като е собственост на Българския енергиен холдинг, който от своя страна е изцяло държавна собственост.
Ключов извод на съда е, че при разходването на публични средства винаги е налице надделяващ обществен интерес, а „Булгаргаз“ не е успял да обори тази презумпция. Според решението разкриването на данните ще повиши прозрачността за това дали публичните средства са разходвани целесъобразно, икономично и ефективно и ще позволи на гражданите да преценят ползите или вредите от договора с „Боташ“.