Директивата за запазване на данни[1] задължава доставчика на услугата да съхранява съобщителни данни касаещи: телефонни повиквания, факсове, мобилна телефонния (вкл. местоположение) и интернет потребление – трябва да се отбележи, че наблюдаването на използването на интернет разкрива и неговото съдържание.
Това крайно противоречиво законодателство бе прието през 2006, като пътят за него бе проправен от терористичните атаки в Лондон и Мадрид. И двете събития предоставиха на Съвета възможността да представи на ниво ЕС мерки за запазване на данни.[2] Опитите на службите за борба с престъпността и техните политически съюзници да получат по-широк достъп до данни за съобщенията на хората имат дългогодишна история в рамките на структурите на Европейския съюз и страните-членки.[3]
Може би най-добре познатият коментар на Директивата за запазване на данни е този на Европейския надзорен орган по защита на данните, който я нарича „най-сериозно намесващият се в сферата на личната неприкосновеност документ, приеман някога от ЕС, от гледна точка на обхвата и броя на хората, които засяга.”[4] Това изявление подсилва аргументите, отправени от множество организации на гражданското общество, личности и политици.
Крайната намеса на наблюдението и мониторинга, позволени от задължителното запазване на данни, е причината директивата да бъде отхвърлена или отменена със съдебни решения в няколко страни-членки. Това се случи в България,[5] Чехия, Германия и Румъния. Швеция все още не е изпълнила разпоредбите, а скорошното решение на правителството да отложи изпълнението с още една година излага администрацията на риск от глоба до € 68 000 000 от Европейската комисия. Австрия също отказа да въведе директивата, но след като бе изправена срещу Комисията в Европейския съд през 2010, го направи.[6] Белгийското въвеждане на законодателството продължава. Дело заведено от Digital Rights Ireland срещу директивата е в изчакване за разглеждане от Европейския съд.
Опозиция в страните-членки
Полемика относно директивата се разрази наскоро в Холандия, където през юли сенатът одобри намаляването на периода за съхраняване на данните на шест месеца. Същевременно сенатът публикува кореспонденцията си с министъра на сигурността и правосъдието на Холандия за излезлия през април доклад за оценка на директивата. Сенатът смята оценката за „неудовлетворителна”, „неубедителна” и „разочароваща”. Предвид факта, че оценката не успява да демонстрира нуждата и пропорционалността от мерките за запазване на данните, сенатът изрично запита министъра дали директивата не следва да бъде отменена. Сенатът отбеляза също, че и преди въвеждането на Директива 2006/24/ЕО полицейските органи са имали възможност да получават данни за трафика на съобщения, така че бланкетното запазване на данни е едновременно ненужно и неоправдано.[7]
В Германия отмяната на закона за въвеждане на директивата попада под прицела на редица консервативни членове на парламента, защитници на „неограниченото съхранение на данни”. Позовавайки се на терористичните атаки в Норвегия, те се борят за вдигане на забраната за запазването на данни, въведено от ЕС.[8] От другата страна са парламентаристи - поддръжници на по-ограниченото запазване на данни. Някои членове на Свободната демократическа партия поддържат съхранението само на телефонните и интернет данни на „заподозрени по разследвания на престъпления и тероризъм”.[9] Въпреки това мнението, че запазването на данни и засиленото следене на телекомуникациите ще помогне в „борбата с тероризма”, остава непроменено и сякаш отеква из Европа. Ситуацията в Норвегия и неуспехът на полицията и службите по сигурността да предотвратят атаките, породиха многобройни изказвания в полза на засиленото наблюдение в интернет.[10]
На ниво ЕС се запазва стабилно лоби против каквото и да било цялостно преосмисляне на необходимостта от запазването на данни или на начина, по който то работи. Редица страни-членки подкрепят запазването на директивата в сегашния й вид – изнесен наскоро документ, подготвен от Франция, Ирландия и Великобритания излага позицията, че запазването на данни „е изиграло ключова роля в опазването на обществената сигурност в Европа.”[11] Документът прави опит да оправдае сегашното законодателство за запазване на данни на множество основания, като включително сочи определени случаи, в които запазени данни са били успешно използвани. И все пак, може би разрешаването на въпросните случаи да е било напълно възможно и без задължителното бланкетно запазване на всякакви телекомуникационни данни, като се следят заподозрените.
Алтернативна опция представлява процесът, познат като „quick-freeze” /бързо замразяване/, при който полицейските органи могат да осигурят запазването на определени телекомуникационни данни след началото на разследването. Защитниците на бланкетното запазване на данни с лека ръка отхвърлят опциите за по-ниска степен на вмешателство, но проучване на немския парламент „не намира никакъв практически ефект от запазването на данни върху нивото на разкрити престъпления в страни-членки на ЕС.”[12]
Забравете статистиката,
доверете се на водещите новини
Различията между държави-членки бяха отразени на скорошната среща на Работната група за Защита на данните и информационния обмен.[13] След презентация от Европейския надзорен орган по защита на данните, относно оценката на Комисията, редица държави-членки „изразиха подкрепата си за Директивата за запазване на данните, която според тях, е била необходим инструмент за ефективната борба със „сериозната престъпност.” Други държави-членки бяха „по-малко позитивно” настроени към директивата, сочейки опасенията, свързани със защитата на личните данни, както и „липсата на сравними данни” за демонстриране на ползата от запазването.
Тази липса на данни може да доведе до незначителна промяна в аргументацията на подкрепящите бланкетното запазване на данни. Тези, които желаят директивата да остане в сила посочиха, че е трудно „да се осигури законно доказателство за необходимостта от данни от трафика на съобщения”. В този ред на мисли, определени делегации посочиха следното:
[Н]еобходимостта да бъдат съхранявани такива данни не може да бъде оспорена на базата на статистически данни… тежестта на престъпленията разследвани благодарение на данни от трафика на съобщения, а не просто броя на случаите, в които тези данни са използвани, трябва да получат нужното внимание. Количественият анализ трябва да е придружен от качествена оценка.
С други думи, преследването на особено сериозни престъпления, при които запазени данни са използвани като доказателство, ще бъде подчертано с цел да бъдат убедени хората в необходимостта от един инструмент за масово наблюдение. Предстои да видим дали първоначалната директива ще бъде поправена или отменена с оглед по-доброто опазване на правото на лична неприкосновеност и защита на данните, защитени с чл. 7 и чл. 8 от Европейската харта на основните права и правото на лична неприкосновеност, гарантирано с чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека. Спорът запазва място в 18-месечната програма на Съвета, обхващаща периода между 1 юли 2011- 31 декември 2012. Интересно е да се отбележи, че въпреки постановено решение на Европейския съд, според което действителната законодателна основа на Директивата за запазване на данни са нормите относно единния пазар, в работната програма темата е поставена в секция „Вътрешна сигурност”. Опитите на законодатели по света да въведат различни варианти на запазване на данните могат да осигурят основа за нови аргументи в полза на позицията на защитниците на сегашните мерки.[14] Пред техните опоненти стои предизвикателството да организират достатъчно силна кампания, която да преодолее вкоренените институционални аргументи.
Превод: Николай Алексиев
* Mandatory Data Retention: Update and Developments by Chris Jones, © Statewatch – Monitoring the State and Civil Liberties in Europe, Volume 21, no 2, ISSN 0961-7280
[1] Директива 2006/24/ЕО за запазване на данни, създадени или обработени, във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи, позната като Директива за запазване на данни.
[2] Европейски съвет, Декларация за борбата с тероризма, 25 март 2004; Декларация отговор на ЕС във връзка с взривовете в Лондон, 13 юли 2005
[3] Statewatch News Online, Документ на Юропол потвърждава, че ЕС планира „общ подход за прилагане на закона за запазване на данните”, май 2002
[4] Европейския надзорен орган по защита на данните, „Моментът на истината” за Директивата за запазване на данните: ЕНОЗД настоява за ясни доказателства за необходимостта от директивата, 3 декември 2010
[5] В България опитът да бъде въведена директивата през 2008 чрез наредба на министъра на вътрешните работи и председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения бе пресечен с решение на Върховния административен съд от 11 декември 2008. Въвеждането на директивата беше осъществено чрез изменения и допълнения на Закона за електронните съобщения през 2009 и 2010 след разгорещени дебати.
[6] Ян Либенга, Швеция отлага Директивата за запазване на данни на ЕС, заплашва я съд, глоба, The Register, 18 март 2011
[7] Европейска инициатива за дигиталните права, Сенатът на Холандия “разочарован” от оценката на Директивата за запазване на данни, 13 юли 2011
[8] С решение от 2010 Конституционният съд на Германия обяви националния закон, въвеждащ Директива 95/46/ЕО, за противоконституционен.
[9] Джон Стоунстрийт, Членове на немския парламент указват натиск върху министъра във връзка със запазването на данни, Forex Yard, 7 юли 2011
[10] Сайръс Фаривар, Повече следене е необходимо, казват длъжностни лица на ЕС, Deutsche Welle, 26 юли 2011
[11] Франция, Ирландия и Обединеното кралство, Директивата за запазване на данните 2006/24/ЕО, т. 1
[12] Европейски дигитални права, Сенчест доклад оценка на Директивата за запазване на данни (2006/24/ЕО), 17 април 2011, т. 7; виж още Матю Шварц, Запазването на данни от доставчиците на интернет услуги не спомага за разкриването на престъпления, Information Week, 28 януари 2011
[13] Работна група за Защита на данните и информационния обмен, Резюме на дискусиите, 30 май 2011
[14] Австралия понастоящем опитва да наложи строги правила за защита на данните; виж Майкъл Лий, Запазването на данни не е работа за месец, Telestra, ZDNet, 1 август 2011; в САЩ, предложения за запазване на данни срещат силна опозиция, но законодателството наскоро бе прокарано: Деклън Маккълаг, Панел на конгреса одобрява закона за запазване на данни от доставчици на интернет услуги, ZDNet, 29 юли 2011