Наредба 40 на МВР и ДАИТС

Върховният административен съд отмени текст от обжалваната от ПДИ Наредба 40



Със свое решение от 11.12.2008 г. петчленен състав на ВАС отмени решението на тричленен състав от 17.07.2008 г., с което бе отхвърлена жалбата на ПДИ срещу незаконосъобразността на приетата през януари Наредба № 40 на МВР и ДАИТС за съхраняването и предоставянето на данни от мобилните и интернет операторите. Петчленният състав отмени чл. 5 от атакуваната наредба.

С чл. 5 от Наредба 40 се създават три режима на достъп до съхраняваните от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги::
- пасивен технически достъп чрез компютърен терминал на дирекция „Оперативно-техническа информация” при МВР за нуждите на оперативно-издирвателната дейност;
- достъп на разследващите органи, прокуратурата и съда „за нуждите на наказателния процес”;
- достъп на службите за сигурност и обществен ред „в случай на необходимост, свързана с националната сигурност”.

Приемането на Наредбата през януари 2008 г. бе посрещнато с вълна от възмущение и критики от страна на гражданското общество и бизнеса, поради сериозното вмешателство в личната неприкосновеност и кореспонденцията. Според текстовете на самата наредба, тя е приета в изпълнение на европейската Директива 2006/24/ЕО. Съгласно нея т.нар. предприятия, предоставящи обществени електронни мрежи и услуги, са длъжни да запазват данните за всяко мобилно повикване: дата и час, място и страни по комуникацията, както и за всяко електронно съобщение (чрез интернет).

С жалба, подадена на 19 март 2008 г. до Върховния административен съд (ВАС), Програма Достъп до Информация (ПДИ) постави въпроса за законността и конституционността на така приетата наредба. Тричленен състав на Върховния административен съд отхвърли жалбата с решение от 17 юли 2008 г., без да се произнесе по наведените в жалбата аргументи за противоречие с чл. 32 и чл. 34 от Конституцията, както и с чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека.

В своето решение от 11.12.2008 г. петчленен състав на ВАС приема, че нормата на чл. 5 не поставя никакви ограничения по отношение данните, до които се разрешава достъпът чрез компютърен терминал, а изразът „за нуждите на оперативно-издирвателната дейност” е много общ и не дава гаранции за спазване на чл. 32, ал. 1 от Конституцията, че личният живот на гражданите е неприкосновен. Също така, не се поставят условия, препятстващи злоупотреба с възможността да се нарушават конституционно гарантирани права на гражданите. Не е предвидено препращане към специалните закони - НПК, Закон за специалните разузнавателни средства, Закон за защита на личните данни, в които са конкретизирани предпоставките за допускане достъп до определени данни, свързани с личния живот и личните данни на отделната личност.

Съдът е категоричен, че националните закони следва да съблюдават принципа, въведен с чл.. 8 от Европейската конвенция за правата на човека, според която всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговата кореспонденция, а намесата на държавните власти в ползването на това право е недопустима. Националните правни норми трябва да въвеждат разбираеми и ясно формулирани основания, както за достъпа до данни от личния живот на гражданите, така и за процедурата за тяхното получаване. В чл. 5 от наредбата липсва яснота по отношение гарантиране правото на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния живот на гражданите, което обуславя противоречието на нормата с чл. 8 от ЕКПЧ, с текстове от Директива 2006/24/ЕО, с чл. 32 и чл. 34 от Конституцията.

 

Текстът на жалбата, подадена от ПДИ на 19 март 2008 г. е достъпен в PDF формат.

 

Прес съобщение от 25 юни 2008 г.

 

Решение на ВАС от 17 юли 2008 г.

 

"Ако на клетката на лъва пише "слон", не вярвай на очите си" - съобщение от 17 юли 2008 г.

 
Касационна жалба срещу решението на тричленния състав
 
Решение на ВАС от 11 декември 2008 
 
Медиите за делото на ПДИ срещу Наредба 40

Подкрепи ни, за да продължим!

30 години защитаваме правото на гражданите да знаят. Необходимостта от независима защита на правото на информация обаче не е намаляла. Тъкмо обратното - атаките срещу демокрацията се усилват.