Източник: БТА/Полина Славова.
Сто общественици, сред които журналисти, юристи, историци и представители на неправителствени организации, се обединиха в становище срещу закриване на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
Конституционният съд още през 1997 г. постанови, че орган на изпълнителната власт не може да бъде отговорен за отварянето на тези документи, припомни адвокат Александър Кашъмов, ПДИ. „В това предложение на Министерския съвет виждаме точно такъв опит – да бъдем директно противоконституционно вкарани в един канал, който е изкопан още през 1997 г.“
Адв. Кашъмов припомни историята на законодателството – от първия закон през 1997 г., през промените през 2002 г. и вакуума до 2006 г., когато при пълен консенсус е приет сегашният закон. По думите му Европейският съд по правата на човека е приел по делото „Анчев срещу България“, че законът изцяло съответства на високите стандарти на Европейската конвенция за правата на човека. През тези 18–19 години комисията е излязла с 2836 решения, проверени са 540 000 лица, установени са 22 000, а са обявени 18 000, каза дългогодишният член на комисията по досиетата Екатерина Бончева. „От получени 34 000 заявления на граждани и изследователи голяма част са хора, които работят с архива, с филмите, които са в него. Излязоха изключително много книги, много неща бяха казани, които за всичките тези години до приемането на закона и неговата дейност оставаха скрити за хората“, каза тя. Според нея това, което се случва сега, е опит за скриване на минало, което се възпроизвежда и днес.
"Достатъчно е може би да се извадят досиетата на убитите престъпни босове, за да станат ясни връзките между Държавна сигурност и цялата система след това от силови групировки и възпроизвеждането на все същия модел в едни нови условия. Това е модел на паралелна власт. Само че тази паралелна власт, част от която беше и Държавна сигурност през комунизма, беше легална. И във всяко предприятие, във всяка институция, до директора на институцията стоеше партиен секретар. И партийният секретар — паралелна власт, упражняваше власт върху легалната власт. И това всичкото беше легализирано, започвайки от член първи на тогавашната Конституция", обясни доц. Георги Лозанов.
Подкрепи ни, за да продължим!
30 години защитаваме правото на гражданите да знаят. Необходимостта от независима защита на правото на информация обаче не е намаляла. Тъкмо обратното - атаките срещу демокрацията се усилват.
