Програма достъп до информация и Асоциацията на европейските журналисти - България (АЕЖ) призовават кмета на столичния район „Илинден“ Емил Бранчевски да оттегли съдебните искове за обида и клевета срещу двама граждански активисти, публикували в социалните мрежи критични статуси спрямо негови действия. Гражданите Мартина Мустафова и Христо Николов са застрашени от предявените претенции за неимуществени вреди в общ размер от над 50 000 лева пред Софийския градски съд, които имат характеристики на SLAPP дела, или „дела шамари“.
Двата съдебни иска, всеки в размер на 25 001 лв., съдържат оплаквания от общо пет критични статуса на Мустафова и Николов в социалната мрежа „Фейсбук“, публикувани в периода април-май 2025 г. относно действията на кмета на столичния район „Илинден“.
Припомняме, че на 15 април 2025 г., въз основа на заповеди на г-н Бранчевски, бяха съборени десетки жилища на роми в квартал „Захарна фабрика“. Стотици хора бяха оставени без алтернатива за жилищно настаняване. Събарянето на постройките е в нарушение на наложени привременни мерки от Европейския съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ), издадени четири дни по-рано – на 11 април. ЕСПЧ забрани събарянето на сградите, преди на живеещите в тях хора да бъдат осигурени алтернативни жилища.
Въпреки това кметът Емил Бранчевски взе безпрецедентното за България решение да игнорира наложената от съда мярка, което предизвика както протести на засегнатите граждани, така и остри реакции от страна на Съвета на Европа и правозащитни организации като „Амнести интернешънъл“, Ромската организация за Европа и др. След събарянето ЕСПЧ отново излезе с привременни мерки и искане общинските власти да предложат алтернативни възможности за настаняване на хората, останали без дом.
В отговор на издадената втора мярка от ЕСПЧ кметът на „Илинден“ и общински съветници от ВМРО внесоха доклад в Столичния общински съвет с предложение общината да закупи еднопосочни билети до Страсбург на 12 от протестиращите и техен процесуален представител.
Делата са заведени заради реакции от страна на Николов и Мустафова спрямо документа, квалифициран от редица наблюдатели като подигравателен и абсурден. Христо Николов е написал във „Фейсбук“, че докладът е „явен фашизъм“. Мустафова е определила доклада като „малоумен“ и е коментирала: „…колко неадекватни институции ни управляват, като внасят расистки доклади ей така – за майтапа“.
Тези отправени към противоречивите действия на кмета на „Илинден“ критики и остри коментари на гражданските активисти са мотивирали Бранчевски да пише до съда, че се е почувствал „обиден и опозорен“ и че публикациите са му причинили симптоми на „остър стрес, тревога и безсилие“. Кметът на „Илинден“ настоява да бъде обезщетен и защото е засегнато доброто му име.
АЕЖ и ПДИ не отричат правото на никой български гражданин да търси защита на репутацията си от злонамерени публикации по съдебен път. В същото време напомняме на г-н Бранчевски, че според приетото тълкуване на ЕСПЧ на чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека, влязла в сила за България през далечната 1992 г., свободата на словото се отнася не само до идеи и информация, които се считат за безобидни, но и до такива, които „шокират, смущават, разстройват държавата или отделни сегменти на обществото“. Тази практика е възприета и от българския Конституционен съд още през 1996 г. Според посоченото разбиране политическите фигури се ползват с по-малка степен на защита на личната сфера и са длъжни да търпят критика в по-голяма степен в сравнение с частните лица. Това е така, тъй като те „съзнателно и неизбежно“ са се изложили на „близко наблюдение от медиите и обществото“. Това са изискванията на плурализма и широкомислието, свързани със защитата на свободата на словото, без които демократичното общество не би могло да съществува.
Използваме възможността да призовем отново Министерството на правосъдието да ускори работата си по транспонирането на анти-SLAPP директивата, приета от ЕС през 2024 г. Зачестилите дела-шамари срещу журналисти и граждански активисти у нас са нарастващ проблем и са основателно обект на критика в многобройни международни мисии и доклади. Редно е институциите да осигурят адекватна защита на свободата на словото, вместо да се опитват да заглушават гласовете на гражданите чрез злоупотреба с различни правни процедури.