30 юли 2020 г.

Експертни организации, извършващи наблюдение върху правосъдната система, изпратиха писмо до Комисията по човешки права, правосъдие и вътрешни работи и Антикорупционната група в Европейския парламент. В писмото си юристите изброяват редица случаи на нарушаване на върховенството на правото и данни за корупция от последните месеци - аудиозаписите с министър-председателя Бойко Борисов, СМС-те между Владислав Горанов и Васил Божков, разследването на Антикорупционния фонд „Осемте джуджета“ и др. В писмото са включени и действия на прокуратурата, които според авторите са недопустима намеса в политическия живот на страната и погазване на основни принципи на правовата държава.

Юристите, изготвили писмото, настояват за изслушване пред Европейския парламент, на което да бъдат дискутирани проблемите в българската съдебна система като посочват:

Злоупотребата с власт от страна на прокурори и полицейски органи, репресиите срещу критични към властта граждани, собственици на медии и бизнеси, предлаганите дискриминационни и непропорционални ограничения на неправителствения сектор в страната, политическите изказвания на настоящия, а и на предишните главни прокурори и тяхната недопустима намеса в политическия живот на страната, са причината да поискаме изслушване в комисията LIBE, на което да Ви запознаем подробно със ситуацията в България.

Писмото е подписано от "Програма Достъп до информация", "Антикорупционен фонд", "Български адвокати за правата на човека", "Български институт за правни инициативи", "Български хелзински комитет", "Институт за пазарна икономика", "Инициатива Правосъдие за всеки", "Център за мониторинг на правосъдието".

Пълният текст на писмото можете да намерите тук, както и да прочетете по-долу.



ДО
ХУАН ФЕРНАНДО ЛОПЕС АГИЛАР
ПРЕДСЕДАТЕЛ
КОМИСИЯ ПО ГРАЖДАНСКИ СВОБОДИ, ПРАВОСЪДИЕ И ВЪТРЕШНИ РАБОТИ
ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ

Уважаеми г-н АГИЛАР,

Уважаеми членове на LIBE,

   Като представители на адвокатски и експертни организации и като граждани на България и Европейския съюз искаме да изразим дълбокото си безпокойство от процесите по потъпкване на основни права и свободи и основни принципи на Съюза в България. Водени от загрижеността за състоянието на демокрацията в страната, ние настояваме за изслушване на заседание на Комисията LIBE, на което да представим подробно случващото се в България. На мнение сме, че Европейският парламент следва да бъде информиран за това какво се случва в отделните държави членки, особено когато то се отнася да върховенството на правото – един от стълбовете, на които е изграден ЕС и особено в контекста на новия Механизъм за върховенство на правото, който ще се отнася до всички държави членки.

   Български институции, които са натоварени с функциите да ръководят справедливи наказателни и административни процеси, са използвани за избирателно правосъдие, политически и медийни акции, намеса в частни бизнеси и репресия на личности, които имат критична позиция спрямо управлението на страната.

   Отговорно твърдим, че в основата на изброените до тук проблеми стои нереформираната българска прокуратура.

   Моделът, структурата и управлението на българската прокуратура все още не са се еманципирали от модела на прокуратурата на Съветския съюз и на Руската федерация. Във фигурата на главния прокурор има концентрация на огромна и неконтролируема власт. Един от показателните примери за мащабите на този проблем е делото „Колеви срещу България“. ЕСПЧ посочва, че не е предвидена ефективна процедура за отстраняване от длъжност на главния прокурор, както и за ефективно разследване и повдигане на обвинения срещу него и неговото обкръжение, поради което не могат да бъдат проверени доказателства за връзката на тогавашния главен прокурор Никола Филчев с конкретното убийство и предхождащата го институционална репресия[1]. Това дело показва и че главен прокурор, който е безнаказан и безотчетен, може да бъде сериозна заплаха за върховенството на правото в страната.


• Поради липсата на отчетност и злоупотребата с власт от страна напрокуратурата, България беше осъждана многократно в Европейския съдза правата на човека. През 2015 г. специална комисия на ЕСПЧ прие становище относно Българската прокуратура, в което посочва: „В повече от 45 съдебни решения срещу България съдът установява, че властите не са изпълнили своите задължения да проведат ефективно разследване и счита, че тези повтарящи се недостатъци разкриват наличието на системен проблем“.[2] 


• В свой доклад от 2015 г. Комисията GRECO към Съвета на Европаконстатира, че „Като цяло доверието на обществеността вспециализираните органи и системата на наказателното правосъдие оставаниско и чувството за безнаказаност за извършителите на корупция сеувеличава.“ (GRECO 2015)[3]


• През 2019 г. в свое становище Съвета на Европа констатира, че „Девет години след делото „Колеви срещу България“ все още няма развитие относно гарантирането на процедура по независимо разследване срещуглавния прокурор на България“.[4]


• На 24 юни 2020 г. неправителствената организация Антикорупционен фонд публикува журналистическо разследване, озаглавено „Осемте джуджета“[5], което съдържа сериозни данни за участие на ръководството наСпециализираната прокуратура за борба с корупцията и организираната престъпност в отнемане на бизнеси, изнудване, кражба на злато и документни престъпления. В тази престъпна схема участие има и временноизпълняващия длъжността ръководител на Специализираната прокуратураг-н Димитър Франтишек.


• През юни 2020 г. бяха публикувани редица снимки, видеоклипове иаудиозаписи, уличаващи министър-председателя г-н Бойко Борисов и финансовия министър г-н Владислав Горанов в действия, които представляват престъпления по Наказателния кодекс на България. От публичните изказвания на Главния прокурор г-н Гешев стана ясно, че тези улики и доказателства няма да бъдат проверени надлежно и че прокуратурата е заела предварителна позиция, че няма да кредитира с доверие източника на данните. Това противоречи на цялостното поведение и политика, които г-н Гешев демонстрира от началото на мандата, а именно, че никой не е над закона.

• На 7 юли 2020 държавната Национална служба охрана, пазейки г-н Ахмед Доган, не допуска български граждани до публична държавна територия и упражнява незаконно сила срещу тях. На 8 юли Президентът Румен Радев иска свалянето на държавната охрана от г-н Доган и неговия колега г-н Пеевски, поради липса на основание за такава охрана. На 9 юли Главният прокурор нарежда безпрецедентно влизане на прокурорската Служба за защита на свидетели в Президентството на Република България, което е и щаб на Върховния главнокомандващ на въоръжените сили.

• Липсата на проверка на данни за престъпления и налагането на институционален чадър върху определени политически лица, за които има данни за корупция, доведе до това, че от 11 юли 2020 г. започнаха масови протести, с които гражданите изразяват недоволството си от продължаващото завладяване на институциите в държавата от една групировка, която не обслужва обществения интерес, а само своите лични.

Считаме, че ако българското общество не получи обратно усещането за справедливост и върховенство на правото, тази тенденция може да се превърне в улично правосъдие.

Злоупотребата с власт от страна на прокурори и полицейски органи, репресиите срещу критични към властта граждани, собственици на медии и бизнеси, предлаганите дискриминационни и непропорционални ограничения на неправителствения сектор в страната, политическите изказвания на настоящия, а и на предишните главни прокурори и тяхната недопустима намеса в политическия живот на страната, са причината да поискаме изслушване в комисията LIBE, на което да Ви запознаем подробно със ситуацията в България.

Надяваме се на Вашата готовност да ни изслушате. Считаме, че прогласените в чл. 2 от Договора за Европейски съюз ценности – зачитане на човешко достойнство, свобода, равенство, демокрация и върховенство на правото, са поставени пред системни рискове в България и това е проблем както за българските граждани, така и за кохерентното гарантиране на тези ценности в рамките на Европейския съюз като цяло.


С уважение

/ОРГАНИЗАЦИИ ПОДКРЕПЯЩИ ПИСМОТО/:

„АНТИКОРУПЦИОНЕН ФОНД“
Бойко Станкушев, изпълнителен директор
http://acf.bg

„БЪЛГАРСКИ АДВОКАТИ ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА“
Диляна Маркова, изпълнителен директор
http://blhr.org

„БЪЛГАРСКИ ИНСТИТУТ ЗА ПРАВНИ ИНИЦИАТИВИ“
Биляна Гяурова-Вегертседер, изпълнителен директор
http://www.bili-bg.org/2/page.html

„БЪЛГАРСКИ ХЕЛЗИНСКИ КОМИТЕТ“
Красимир Кънев, председател
https://bghelsinki.org/en/home

„ПРОГРАМА ДОСТЪП ДО ИНФОРМАЦИЯ“
Гергана Жулева, изпълнителен директор
http://www.aip-bg.org/en/

„ИНСТИТУТ ЗА ПАЗАРНА ИКОНОМИКА“
Светла Костадинова, изпълнителен директор
https://ime.bg/en/

„ИНИЦИАТИВА ПРАВОСЪДИЕ ЗА ВСЕКИ“
Велислав Величков, председател
https://pravosadiezavseki.com/

„ЦЕНТЪР ЗА МОНИТОРИНГ НА ПРАВОСЪДИЕТО“
Любомир Авджийски, изпълнителен директор
https://cmjustice.com/


______________________________________________

[1] Kolevi v. Bulgaria, no. 1108/02, § 193, 5 November 2009

[2] ECHR 2015, “The systematic problem with the ineffectiveness of the investigation in Bulgaria”, ECHR 070(2015) 03.03.2015

[3] GRECO 2015, GRECO`s Report on Bulgaria

[4] European Council 2019, Kolevi v Bulgaria Roundtable

[5] Anticorruption Fund 2020, The Eight Dwarfs