До този извод стигна състав на Административен съд София-град (АССГ) по дело на Мария Черешева (гр. София) срещу отказ на Министерство на икономиката и индустрията (МИИ).
На 17 ноември 2025 г. Мария Черешева иска да ѝ бъде предоставена обществена информация относно разрешаването на износа и реекспорта на изделия с двойна употреба за кибернаблюдение. Конкретно е поискано предоставянето на:
„Всички индивидуални разрешения за износ, глобални разрешения за износ и национални генерални разрешения за износ, както и съгласия за реекспорт; и с конкретна подробна информация за техния номер, вид разрешение, количество на изделията и тяхната стойност, местоназначение – държава, наименованието / името на износителя, вида и произхода на продуктите или изделията, крайната употреба и крайния потребител, както и цялата друга налична информация, съхранявана от Междуведомствената комисия за всички категоризирани като „изделия за кибернаблюдение“ съгласно определенията, посочени в Регламент 2021/821, от 1 януари 2019 г. до настоящата дата.“
С решение от 20.11.2025 г. министърът на икономиката и индустрията предоставя обобщена информация, която включва брой и вид на разрешенията, но всъщност без мотиви отказва исканата информация до всички разрешения за износ и съгласия за реекспорт.
С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ.
С Решение № 6150/16.02.2026 г. на АССГ, Второ отделение, 59 състав по а.д. № 12969/2025 г., съдия Зорница Дойчинова отменя отказа и изпраща преписката на министъра за ново произнасяне с указания по тълкуване и прилагане на закона.
Съдията отбелязва, че макар в диспозитива на решението да е посочено, че се предоставя достъп до исканата със заявлението обществена информация, създадена и съхранявана от органа, а именно: посочване на брой разрешения за износ по години и такива за отказ, на каква обща стойност са и за кои държави, то реално не се предоставя точно заявената информация от страна на жалбоподателя, тъй като не е предоставена информацията за „индивидуални разрешения за износ, глобални разрешения за износ и национални генерални разрешения за износ, както и съгласия за реекспорт; и с конкретна подробна информация за техния номер, вид разрешение, количество на изделията и тяхната стойност, местоназначение - държава, наименованието / името на износителя, вида и произхода на продуктите или изделията, крайната употреба и крайния потребител, както и цялата друга налична информация, съхранявана от Междуведомствената комисия за всички категоризирани като „изделия за кибернаблюдение" съгласно определенията, посочени в Регламент 2021/821 от 1 януари 2019 г. до настоящата дата.
От съдържанието на решението не може да се извлече мотив на ответника, който да кореспондира с някое от посочените в Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) основания за отказ, да не предостави поисканата информация в пълен обем.
Съдията отбелязва, че за съда е неясно на кое конкретно основание за отказ, разписано в чл. 37 от ЗДОИ се позовава ответника, дали това е основанието, разписано в чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ, а именно исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон, тъй като в приложението е посочено, че съдържанието на договорите е конфиденциално. Или пък това е разписаното в чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, а именно, че достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация, тъй като е търсено съгласието на това трето лице. Ако органът се позовава на първата хипотеза е следвало да посочи това, както и вида на класифицираната информация, или пък каква друга защитена тайна е поисканата информация /търговска, производствена или др./ и съответно кой закон предвижда това. Също така, в този смисъл е следвало да се изследва въпросът за наличие на § 1, т. 5 ДР на ЗДОИ, а именно в определени хипотези закона предвижда изключение от принципа за наличие на производствена или търговска тайна.
Следва да се посочи, че понятието „чувствителна търговска информация“ не попада в хипотезата на класифицирана или друга защитена информация. А и следва да се има предвид, че не цялата информация, свързана с индивидуални разрешения за износ, глобални разрешения за износ и национални генерални разрешения за износ, с конкретна подробна информация за техния номер, вид разрешение, количество на изделията и тяхната стойност, местоназначение - държава, наименованието /името на износителя, вида и произхода на продуктите или изделията, крайната употреба и крайния потребител, както и цялата друга налична информация в разрешенията, издадени от Междуведомствената комисия за всички категоризирани като „изделия за кибернаблюдение" съгласно определенията, посочени в Регламент 2021/821, от 1 януари 2019 г. до настоящата дата, попада в хипотезата на „чувствителна търговска информация“.
Ако пък се позовава на втората хипотеза, то е следвало да изследва дали е налице надделяващ обществен интерес за предоставяне на поисканата информация, тъй като законът предвижда презумпция за надделяващ обществен интерес, като наличието на такъв интерес е разписан в хипотезите на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ. Ако ответния орган се позовава на тази хипотеза за отказа да предостави информация, то той е следвало да извърши преценка дали е налице надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, още повече, че в заявлението са наведени такива твърдения, тъй като тази преценка е от значение при основанията за отказ.
Съдията намира, че решението не е мотивирано по начин, по който да позволи както на заявителя, така и на съда да разбере какви са причините за ограничаване на достъпа до поисканата информация. Тъй като липсата на конкретни основания за отказ от предоставянето на поисканата информация, представляват липса на проверими мотиви на акта, то за съда е невъзможно да осъществи съдебен контрол на решението и да прецени дали са налице основанията за отказ от тази информация, предвид факта, че тя може да е някакъв вид защитена такава, което няма как да бъде установено без изричното посочване от страна на органа. В конкретния случай липсата на мотиви, води до съществено процесуално нарушение при постановяване на решението, което е основание за неговата отмяна.
Съдията посочва, че категорично темата за износа и трансфера на продукти свързани с изделия за кибернаблюдение от страната ни е от обществена значимост и поради надделяващия обществен интерес не може да бъде ограничаван достъпа до нея. Единственият мотив, на който може да бъде ограничен достъпа до поисканата информация би бил, че информацията представлява секретна информация. Тъй като обаче от една страна органа не се е позовал на това основание за ограничаване, а от друга част от информацията може да бъде заличена, то не може да се приеме, че поисканата информация е секретна.
Решението е окончателно.