Заявлението е подадено на 12 август 2022 г. до Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ). На 26 август същото е препратено за отговор на Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ). С отговор от 10 септември 2021 г. гл. секретар на МЗ предоставя частичен достъп – информация в обобщен вид за проверката, но отказва да предостави копие от протоколи, доклад и приложение с мотив, че представляват информация с подготвителен характер и несамостоятелно значение – основание за отказ по чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ.
С Решение № 1639/14.03.2022 г. на АССГ отказът на гл. секретар на МЗ е отменен и преписката му е върната за ново произнасяне с указания по тълкуване и прилагане на закона.
Съдът приема, че разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, предвижда, че достъпът до служебна обществена информация може да бъде ограничен, когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации). Освен че не мотивирано кой краен конкретно акт е подготвила тази информация, по аргумент от чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ забраната отпада при надделяващ обществен интерес. Отричането му, следва да бъде мотивирано от административния орган при съобразяване на доводите и твърденията в заявлението на жалбоподателя. Правото на информация е изрично признато конституционно право-чл. 41 от Конституцията на РБ. Последващата му конкретна законова регламентация в ЗДОИ трябва да бъде тълкувана стриктно, а не разширително. Препоръките, съдържащи се в докладите, са от категорията на посочените изчерпателно в чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ примери на служебна обществена информация, свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и нямащи самостоятелно значение - мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации. Възможно е органът да ги съобрази, но той не е длъжен да постъпи съобразно препоръките, поради което те действително нямат самостоятелно значение. Не така стои въпросът с включените констатации за съществуващото фактическо положение във фермата за ценни кожи (от норки), направени по време на проверките и отразени в доклада. Макар и свързани с оперативната подготовка на евентуални актове на министъра, които обаче не са посочени в решението, както съдът вече отбеляза, те имат самостоятелно значение, защото отразяват съществуващото положение на място към момента на проверката, не зависят от становищата, мненията и препоръките на лицата, подпомагащи го при издаването на актовете му и не могат да бъдат изменяни с последващи актове. По посочената причина фактическите констатации, съдържащи се в доклада и констативния протокол от проверката, не попадат в категорията на изброените в чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ.
Решението е окончателно.