Информацията бе поискана от Димитър Стоянов (BIRD) още през лятото на 2023 г. Първият отказ на Министерство на финансите (МФ) бе отменен с решение на Административен съд София-град (АССГ) от месец януари 2023 г., което е отразено в бюлетина на ПДИ.
През м. март 2024 от МФ отправят искане към Димитър Стоянов да уточни предмета на исканата информация, което той прави в 12 точки:
- Какви задължения е поела България към Суверенния фонд на Оман, за да се откаже от иска си без право да го предяви отново?
- Кой е водил преговорите със Суверенния фонд на Оман. от страна на България по повод „оттеглянето“ на иска?
- По какъв механизъм България е обезщетила Суверенния фонд на Оман? Кои държавни институции и/или дружества с държавно участие са част от този механизъм? Участвала ли е България в механизъм, по който е било договорено между страните България да обезщети Суверенния фонд на Оман?
- Има ли трети физически и/или юридически лица, извън ищеца и ответника, включени в механизма за обезщетение на Суверенния фонд на Оман?
- На каква стойност се оценява обезщетението/механизмът на обезщетението, което е получил, за да се откаже от претенциите си?
- Какъв е размерът на обезщетението, платен от България, което е заличено от т. 82 от арбитражното решение?
- Какви са съответните дялове в разходите за арбитраж, заличени от т. 81 от арбитражното решение?
- Пълен текст на т. 5 от арбитражното решение – за обществото е важно да знае, какво е твърдял ищецът?
- Имена на свидетелите и авторите на експертния доклад, заличени от т. 20 от арбитражното решение
- Имената на свидетелите и авторите на докладите, заличени от точка 24 от арбитражното решение
- Точен списък на всички доказателства, заличени от т. 24 от арбитражното решение и
- Пълен текст на доказателствата, приложени от България, които са цитирани в т. 24.
С решение от 19 март 2024, издадено от началника на кабинета на министъра на финансите, отново е отказан достъп до исканата информация. Относно исканията по т. 1–7, формулирани в уточнението към заявление по ЗДОИ, в решението на МФ е заявено, че институцията не разполага с исканата информация. Относно исканията по т. 8–12 от уточнението към заявление в решението се заявява, че съгласно разпоредбата на чл. 48 от Конвенцията за уреждане на инвестиционни спорове между държави и граждани на други държави, приета, ратифицирана от Република България и обнародвана, българската държава е задължена за конфиденциалност. На следващо място се твърди, че исканата информация няма характеристиките на обществена информация. Посочено е и че липсва съгласие на трето лице – Държавен резервен фонд на Султанат Оман /Оманския фонд/. Според решението липсва надделяващ обществен интерес. Отделно са изложени съображения за защита на личните данни. Твърди се, че гражданите не могат от исканата информация да си съставят мнение за дейността на министъра на финансите. Че е налице банкова тайна по чл. 62 от Закона за кредитните институции и професионална тайна по чл. 63 от същия закон. Сочи се, че цитирания § 24 от арбитражното решение съдържа не изброяване на доказателства, а препратки към номерация на приложения /каквато и да е разликата/.
С подкрепата на ПДИ и вторият отказ е обжалван пред АССГ.
С Решение № 19950/15.10.2024 г. на АССГ, Второ отделение, 82 състав по а.д. № 3694/2024 г., съдия Вената Кабурова отменя отказа по т. 8–12 от заявлението, връща преписката в тази част на МФ за ново произнасяне с указания за предоставяне на достъп и отхвърля жалбата в останалата част.
Съдът стига до извода, че административният орган неправилно е отказал достъп до съхраняваната от него информация по т. 8-12 от въпросите, формулирани от жалбоподателя. Търсената информация е свързана с образуваното арбитражно дело пред Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове съм Световната банка, Вашингтон, САЩ, по оплакване от Държавния резервен фонд на Султаната на Оман срещу Република България за извършени нарушения на договор, сключен между правителството на Султанат Оман. и правителството на Република България за насърчаване и взаимна защита на инвестициите от 03.02.2007 г., в сила от 22.10.2014 г. Общоизвестен е фактът, че посоченото арбитражно дело, касае действия и актове на българските държавни органи, свързани с поставянето под специален надзор на „Корпоративна търговска банка“ АД и отнемането на лиценза ѝ. Съдът споделя изводите на решаващия състав по а.д. № 9272/2023 г. по описа на АССГ (делото, в което е отменен първият отказ на МФ), обективирани в неговото решение по същество на спора, а именно, че неоснователно ответникът се позовава на чл. 48 от Конвенцията за уреждане на инвестиционни спорове между държави и граждани на други държави (Конвенцията), за да ограничи правото на трети лица за запознаване със съдържанието на решението по арбитражното дело. В случая не е налице твърдяната конфиденциалност по отношение на решенията на арбитража, която да е намерила отражения в текстовете на Конвенцията. В тях единствено се регламентира забрана на Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове да публикува решения без съгласието на страните. Това не означава, че достъп до решението не може да бъде предоставен по принцип. Напротив, не съществува забрана посоченото решение да бъде предоставено, особено ако е налице надделяващ обществен интерес по см. на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, какъвто несъмнено има в този случай. Неправилни са изводите за липсата на надделяващ обществен интерес, посочени от административния орган в мотивите на решението му, като фактът, че решението по арбитражното дело е в полза на българската държава, не води до отпадане значимостта на съдържанието на същото за обществото. Предметът на спора по арбитражното дело, свързан с фалита на една от водещите търговски банки у нас в близкото минало, представлява наболял обществен проблем, като всяка информация, способна да изсветли причините за случилото се, е от голямо обществено значение, предвид многото български граждани, претърпели вреди от това събитие.
Ето защо в случая не е налице нито едно от основанията за отказ по чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като търсената информация по т. 8-12 от заявлението: не е класифицирана информация или друга защитена тайна по силата на закон; не попада в приложното поле на чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ; като дори и достъпът до нея да засяга интересите на трето лице и то изрично да е отказало предоставяне на исканата обществена информация, в случая е налице надделяващ обществен интерес от нейното получаване, поради което това ограничение не се прилага. Поради това оспореното решение следва да бъде отменено в частта, с която се отказва достъп до информация по въпроси № 8-12, а на административния орган да бъде указано в 14-дневен срок да предостави исканата информация.
Що се отнася до информацията, поискана с въпроси № 1-6, то предвид твърдяната липса на споразумение към арбитражното решение, то обективно не е възможно да бъде предоставена информация, свързана с него. Относно поисканата информация с въпрос № 7, органът е посочил, че разходите за арбитража, включително и таксите и разноските на Съда, административните такси и преките разходи на ICSID са посочени в § 80 от публикуваното арбитражно решение, който е и цитиран в мотивите на оспореното решение, поради което следва да се приеме, че исканата информация е предоставена. Ето защо, жалбата срещу решението в останалата му част следва да бъде отхвърлена.
Решението е окончателно.