До този извод стигна Административен съд София-град (АССГ) по дело на Николай Неделчев (София) срещу отказ на ръководителя на Софийска районна прокуратура (СРП).
На 15 май 2023г. Неделчев подава заявление до ръководителя на СРП, с което иска информация за спряното наказателно дело от административен характер срещу лидера на партия „Възраждане“:
1) Кой е наблюдаващият прокурор (име и фамилия) по това дело – и респективно по досъдебното производство?
2) Поискал ли е той/тя имунитета на Костадин Костадинов чрез мотивирано искане до главния прокурор Гешев, за да може делото да продължи в съдебна фаза?
3) Ако го е поискал/а, на коя дата/дати?
4) Има ли писмена резолюция от главния прокурор Гешев в отговор на искането? Ако да, какъв е нейният диспозитив (уважава/не уважава)?
5) Ако няма такова искане до главния прокурор, каква е причината за това?
6) Моля, посочете има ли в момента и други висящи досъдебни производства срещу депутати в СРП – и ако да, колко са на брой и има ли по тях отправени искания до главния прокурор за сваляне на имунитети (и ако да, колко такива искания има). Не е нужно да посочвате имена – така тайната на досъдебното производство ще остане защитена. Под „депутати“ разбирам такива, които са били избирани поне веднъж от началото на 2021 г. насам.
7) Моля, посочете има ли такива дела, които са вече в съдебна фаза (освен това на Костадинов). Ако отговорът е да, моля посочете номер/година на тези дела. Под съдебна фаза разбирам включително и такива, които поне веднъж вече са влизали в съда, но са били връщани на прокуратурата за доразследване (и може и да не са влизали втори път в съда). Пример – Иво Георгиев Русчев от „Възраждане“. Отново, под „депутати“ разбирам такива, които са били избирани поне веднъж от началото на 2021 г. насам.
С писмо от 31.05.2023 г. ръководителят на СРП отказва информацията по т. 1–5 с мотив, че не представлява обществена информация, а такава за конкретни наказателни производства. Съответно достъп до нея се осъществява не по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), а по реда на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и попада в обхвата на следствената тайна по чл. 198 от НПК. Информацията по т. 6-7 е отказана с мотив, че СРП не изготвя статистика по критерии „досъдебни производства срещу депутати“ и няма задължение да съставя такава статистика по искане на конкретен субект.
С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ.
С Решение № 1206/23.02.2024 г. на АССГ, Второ отделение, 58 състав по а.д. № 5715/2023 г., съдия Снежанка Кьосева, отказът по т. 1, 6 и 7 от заявлението е отменен, а отказът по т. 2, 3, 4 и 5 е потвърден.
За да потвърди отказа по т. 2, 3, 4 и 5 от заявлението, съдът приема, че материалите по досъдебното производство, и конкретно актовете на прокурора, съставени в качеството му на орган на досъдебното производство във връзка с предприемането на действия по разследването или на действия, следващи завършване на разследването по реда на глава ХVІІІ от НПК, не съставляват обществена информация по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ. В приложното поле на ЗДОИ попада само онази категория актове на органите на съдебната власт, които представляват част от извършваната от тях административноправна дейност. Актовете на прокурора, съставени и съхранявани по повод извършването на процесуални действия по разследването по конкретни дела, тези които са в пряка връзка с изпълнение на функциите му на орган на досъдебното производство, а не на орган, осъществяващ административноправна дейност, не са източници на обществена информация по чл. 2 от ЗДОИ. Тази информация се търси по друг ред, така както е посочено в оспореното писмо – по реда на чл. 198, ал. 1 от НПК. Изложеното сочи, че отказът по т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от заявлението е съобразен с действащата нормативна уредба. Обстоятелството, че конкретното досъдебно производство е част от спряно наказателно производство в СРС не променя характера на информацията.
За да отмени отказа по т. 1, 6 и 7 от заявлението съдът приема, че в конкретния случай органът се е позовал на Указание за организация на информационната дейност в Прокуратурата на Република България (Указания) и е посочил, че не се води статистика за висящи досъдебни производства срещу депутати. Действително данните по статистическите показатели за отчитане на дейността на прокуратурата по видове надзори и направления се събират и обработват посредством електронни таблици, а показателите, по които се събира статистическа информация, се определят с посочените Указания. Но в Указанията е инкорпорирана само една таблица (т. V.16), а в т.V.16.3 са посочени и други таблици, които не са общодостъпни и не са представени от ответника по делото. Освен това в Указанията, в частта „Обобщена информация за образуването, движението и приключването на преписките и делата в прокуратурата на Република България“ по т. 7 и от т. 18.1 до т. 18.9 са посочени таблици за отчетност на спрени досъдебни производства за различни по вид престъпления, а едно от основанията за спиране на наказателното производство е деецът да е лице с имунитет. Тоест, за да се изготвят посочените таблици, следва да се установи и броят на досъдебните производства срещу лица с имунитет. Изложеното сочи, че от мотивите на оспорения акт не може да се приеме с категоричност, че органът не разполага с информацията, която се търси по т. 6 и 7 от заявлението.
Предвид изложеното, жалбата е основателна по отношение на отказа по т. 1, т. 6 и т. 7 от заявлението. В останалата част по изложени по-горе аргументи жалбата е неоснователна.
Решението е окончателно.