Със заявление от януари 2020 Мила Чернева иска от ДКК да й бъде предоставен достъп до информация за разходването на сумата от 500 млн. лв., отпусната с ПМС № 142/13.07.2018, за ремонт на язовири. Конкретно е поискана следната информация:
1. Възлагала ли е ДКК ремонти на язовири в България на друга организация или дружество, дъщерно или не, и ако да, коя/кое?;
2. Документите, свързани с възложените по т. 1 - договори, протоколи и всякакви други, касаещи процеса;
3. Размерът на сумата, част от отпуснатите с Постановление № 142 от 13.07.2018 от Министерски съвет 500 млн. за ремонти на язовири, която е прехвърлена от ДКК на друго дружество и кое е това дружество;
4. Започнатите ремонти на язовири с име, населено място, изпълнител, сума и включени дейности по ремонта към 17 януари 2020;
5. Сключените договори с изпълнител по т. 4 към 17 януари 2020;
6. Изразходваната или разплатена към 17 януари 2020 сума от 500-те млн. лв., отпуснати с Постановление № 142 от 13.07. 2018 година от Министерски съвет.
В законоустановения 14-дневен срок отговор не е получен, поради което с подкрепата на ПДИ мълчаливият отказ на директора на ДКК е обжалван пред АССГ.
С Решение № 3962 от 17 юли 2020 АССГ отменя мълчаливия отказ и връща преписката на директора на ДКК за изрично произнасяне по заявлението.
Съдът приема, че исканата информация за разходването на сумата от 500 млн. лв., отпусната с ПМС № 142/13.07.2018, за ремонт на язовири, е служебна обществена информация, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации. Съдът отбелязва, че е допустимо предоставянето на информация под формата на писмена справка, когато в същата са систематизирани конкретни данни, налични за определения период в администрацията на задълженият субект.
Съдът посочва, че според правилото на чл.38 от ЗДОИ задълженият субект е длъжен изрично да се произнесе в законоустановения срок по подаденото пред него заявление за достъп до обществена информация, с акт в който, при хипотезата на отказ, мотивирано да посочи кои са фактическите и правни основания, поради които не е възможно предоставяне на търсената информация.
Единствената призната от ЗДОИ възможност за процедиране при получено редовно заявление за достъп до информация е да се постанови решение за предоставяне или за отказ за предоставяне на достъп до поисканата информация, за което да бъде уведомен заявителят. След като закона изисква изрично произнасяне на задължения субект, то неговото мълчание винаги се явява незаконосъобразен отказ.
Решението е окончателно.
Казусът е отразен в статията на Мила Чернева във в. „Капитал“ от 21.07.2020 „Съдът: ДКК трябва да каже как харчи 500-те млн. лв. за ремонти на язовирите“.