До този извод стигна състав на Административен съд - Плевен по дело на Емилия Първанова (гр. Плевен) срещу отказ на Регионално управление на образованието - Плевен (РУО-Плевен).
На 13 август 2025 г. Емилия Първанова поддава заявление по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) до началника на РУО-Плевен, с което иска да й бъде предоставена информация, свързана с проведен на 7 август 2025 г. втори етап от конкурс за заемане на длъжността директор на Професионална гимназия по хранително-вкусови технологии „Луи Пастьор“, гр. Плевен:
- Копие от протокола с резултатите от проведеното събеседване, включително индивидуалните оценки на комисията
- Копие от аудио-визуален запис от нейното събеседване.
С Решение № 4/27.08.2025 г. на началника на отдел „Административно-правно, финансово-стопанско и информационно обслужване“ в РУО-Пленен отказва предоставяне на достъп до исканата информация. Мотивите за отказ са, че тя не е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Посочено е, че протоколът с резултатите от събеседването и индивидуалните оценки на комисията съдържат лични данни на кандидатите и членовете на комисията. Същите мотиви са изложени и по отношение достъпа до аудио-визуален запис. В заключение е посочено, че защитата на личните данни преодолява правото на достъп до обществена информация.
С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред Административен съд - Плевен.
С Решение № 3592/27.11.2025 г. на Административен съд - Плевен, II състав, по административно дело № 742/2025 г., съдия Николай Господинов отменя отказа в частта по т. 1 за протокола и индивидуалните оценки и задължава РУО да се произнесат отново в 14-дневен срок при съобразяване с мотивите на съдебното решение. В частта по т. 2 жалбата е отхвърлена. При този резултат жалбоподателката е осъдена да заплати 590 лв. (половината от претендираните 1200 лв.) съдебни разноски на РУО.
Според съдията исканата в разглеждания случай информация по т. 1 от заявлението, а именно протокол с резултатите от проведеното събеседване, включително индивидуалните оценки на комисията, разкрива белезите на служебна обществена информация, т. е. такава, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации, за предоставянето на която не съществуват пречките по чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ. Съгласно константната съдебна практика, искането за предоставяне на копие от документ е равносилно на искане за достъп до съдържащата се в документа информация, като в този смисъл дали се иска конкретният материален носител на информацията или се иска описателно самата информация е ирелевантно за дължимостта й, ако са налице останалите предвидени в закона предпоставки за нейното предоставяне.
Съдът счита, че в разглеждания случай надделяващият обществен интерес се презумира, тъй като с исканата информация обективно се допринася за повишаване на прозрачността и отчетността в дейността на РУО пред обществото, във връзка с провеждане на конкурси от вида на процесния. Тъй като ответникът твърди, че във въпросния протокол се съдържат лични данни, но не е представил същия по делото, поради което съдът не може да направи преценка на горното, за пълнота на изложението следва да се посочи, че ако това действително е така, то ответникът е следвало да съобрази разпоредбите на чл. 31, ал. 1 - ал. 4 от ЗДОИ и да предостави исканата информация в обем, съобразен с наличието или липсата на съгласие на засегнатите лица, респективно със заличени лични данни, а не да постановява отказ за предоставяне на същата. Горното налага отмяна на обжалвания административен акт в тази му част и връщане на преписката на ответника за ново произнасяне.
По отношение т. 2 от заявлението, съдът намира оспореното решение за правилно. От една страна съдът намира, че доколкото жалбоподателката е поискала копие от аудио-видеозапис от нейното събеседване, проведено на 07.08.2025 г., не се касае за обществена информация по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ. Това е така, защото жалбоподателката е участник в това събеседване и лично е възприела обстоятелствата, които са документирани от този запис, с оглед на това в него не е налице неизвестна за нея информация, даваща й възможност да си състави собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти, което да е различно от вече съставеното й такова на базата на личните й възприятия.
Освен това ответникът се позовава на чл. 31, ал. 3 от Наредба № 16 от 1.07.2022 г., която разпоредба регламентира унищожаване на направените аудио-визуални записи два месеца сред провеждане на конкурса. От приложената по делото кореспонденция с жалбоподателката е видно, че същата е уведомена за резултата си от втория етап на конкурса на 08.08.2025 г., с оглед което към датата на съдебното производство, респективно към датата на изготвяне на настоящето съдебно решение, е изтекъл предвиденият в наредбата двумесечен срок, а ответникът е заявил още с отговора на жалбата обстоятелството, че процесните аудио-визуални записи са унищожени.
С оглед горното и по аргумент от чл. 33 от ЗДОИ, доколкото органът вече не разполага с поисканата му информация, то той не би могъл и да я предостави.
Решението на съда е окончателно.