До този извод стигна състав на АССГ по дело на Николай Неделчев срещу отказ на Върховна касационна прокуратура (ВКП). Информацията е поискана със заявление от 20 април 2022 г., в което са систематизирани 7 въпроса, свързани с въвеждането на преписки в електронната деловодна система на Прокуратурата на Република България (ПРБ):
- Съществуват ли общи, централизирани за цялата ПРБ правила, въз основа на които преписките се въвеждат в електронната деловодна система на ПРБ?
- Кой отговаря за въвеждането и за последващи корекции? Прокурорите, прокурорските помощници или деловодителите/служителите?
- Кой има право на достъп след първично въведен номер на преписка, т.е. кой може на по-късен етап да я „засекрети“?
- Какви формални (или неформални) критерии се следват при „засекретяването“ на дадена преписка? Намира ли това опора в закона и ако да – посочете точно и конкретно законовата разпоредба. Ако не, посочете съответната нормативна уредба или подзаконов нормативен акт, който регламентира коя преписка да е видима/невидима за външния потребител.
- Имат ли право отделните прокурори на дискреция и собствена преценка, коя преписка да бъде публична и коя – не? Ако не се следва обща за цялата ПРБ уредба, то кои/какви критерии, неформални вътрешни правила и/или субективни преценки се прилагат при вземането на решение за/против публичност?
- Ако има общи за цялата ПРБ правила, уредби, инструкции или указания, от кого са подписани те, на коя дата са подписани, обнародвани ли са някъде и къде точно?
- Моля, да ми бъдат предоставени в цялост наличните правила, уредби, инструкции или указания, регламентиращи поставените от мен въпроси. Доколкото те регламентират административната дейност на Прокуратурата, и следва да са изходящи от нейното висше ръководство, то считам института на следствената тайна за кардинално неприложим.
С решение от 3 май 2022 г. заместник на главния прокурор при ВКП отговаря, че организацията на деловодната дейност и документооборота в Прокуратурата на Република България (ПРБ) е регламентирана в Инструкцията за деловодната дейност и документооборота в ПРБ, а дейностите по регистрация, обработка и обмен на електронни документи в ПРБ, както и тези за предоставяне на административни услуги по електронен път, са регламентирани в Правилата за електронен документооборот и предоставяне на електронни услуги от ПРБ. На заявителя са изпратени по електронен път сканирани копия на посочените документи, ведно с решението по ЗДОИ, в което е посочено, че тези два акта съдържат всички правила, регламентиращи администрирането на преписки в ПРБ, в това число и правилата, отнасящи се до електронните документи, които са съответно относими към зададените от заявителя въпроси по т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от заявлението, поради което отделен отговор на тези въпроси не се дължи.
С подкрепата на ПДИ решението на заместника на главния прокурор при ВКП е обжалвано пред АССГ с мотив, че същото представлява отказ, тъй като голяма част от въпросите на заявителя са останали без отговор.
С Решение № 6057 от 20.10.2022 АССГ отменя отказа и връща преписката на ВКП за ново произнасяне по заявлението с указания по тълкуване и прилагане на закона.
Съдът отбелязва, че в писмените си бележки по делото ответникът сочи, че ПРБ не разполага с „електронна деловодна система“. Сочи, че всъщност заявителят е имал предвид функционалността „Провери преписка“, която представлява предоставяна електронна услуга, а не деловодна система. Отбелязва, че услугата „Провери преписка“ представлява функционалност на деловодната система на ПРБ. С оглед на това, публикуването на справочна информация за движението по преписки и дела на интернет страницата става автоматично, чрез прехвърляне на данни от деловодната информационна система.
Съдът посочва, че в случая заявителят е искал информация дали съществуват общи правила, въз основа на които преписките се въвеждат в електронната деловодна система на прокуратурата. След като не съществува „електронна деловодна система“, а три автоматизирани деловодни системи, сред които Унифицирана деловодна система – за нуждите на ПРБ, както и Портал за електронни услуги на официалната интернет страница на ПРБ, органът е следвало да изиска уточнение от заявителя по реда на чл. 29, ал. 1 от ЗДОИ каква точно информация иска. При положение че не е съобразил нормата на чл. 29, ал. 1 от ЗДОИ, съдът не приема тезата на задължения субект, че едва в съдебно заседание заявителят е подменил предмета на искането си, заявявайки, че търси информация относно регламентирането на функционалността „Провери преписка“.
От изложеното се налага извод, че ответникът се е произнесъл при съществено процесуално нарушение, по неуточнено по реда на чл. 29, ал. 1 от ЗДОИ заявление, поради което и не може да се прецени дали по същество е предоставил достъп до исканата обществена информация. Оспореното решение следва да бъде отменено, като преписката бъде върната на задължения субект за ново мотивирано произнасяне поотделно по всеки един от въпросите по заявлението по ЗДОИ, като преди това се предостави възможност на заявителя да уточни по реда на чл. 29, ал. 1 от ЗДОИ предмета на търсената информация.
Решението е окончателно.