До този извод стигна състав на Административен съд София-град (АССГ) по дело на Николай Неделчев (София) срещу отказ на Окръжна прокуратура - Бургас (ОП - Бургас).
Със заявление от пролетта на 2023 г. Николай Неделчев иска от ОП - Бургас да му предостави постановлението за прекратяване на проверка по негов сигнал на пристанище „Росенец“.
Административният ръководител на ОП - Бургас отказва достъп с мотив, че Законът за достъп до обществена информация (ЗДОИ) е неприложим за подобна информация, налице е специален ред за достъп по Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), който изключва предоставянето на информация без разрешение от съответния прокурор – член 198 от НПК.
С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван.
С Решение № 10699/07.07.2024 г. на АССГ, Второ отделение, 25 състав, по а.д. № 5417/2023 г., съдия Боряна Петкова отменя отказа и изпраща преписката на ОП - Бургас за ново произнасяне и предоставяне на достъп.
Съдът намира за незаконосъобразен изводът на административния ръководител – окръжен прокурор на Бургас, че информацията, поискана със заявлението на жалбоподателя от 24.04.2023 г., не е обществена по смисъла на член 2 от ЗДОИ, поради което и не попада в приложното поле на закона. Съдът приема, че информацията дали е образувано досъдебно производство и произтичащите от това последващи правни действия, е от естество да формира у гражданите мнение за дейността на прокуратурата и убеждение за начина по който тя упражнява правомощията си. Законът – член 7, алинея 1 от ЗДОИ, предвижда забрана за ограничаване на правото на достъп до обществена информация, освен когато тя е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон. Исканата в настоящия случай информация не попада в обхвата на ограниченията по член 7 от ЗДОИ, тъй като не е нито класифицирана информация, нито представлява защитена със закон тайна.
Незаконосъобразен и противоречив на смисъла и на целта на закона е изводът на задължения субект, че достъпът до исканата информация, съдържаща се Постановлението за прекратяване на производството по прокурорска преписка № 9220/2021 г., е ограничен от закона – член 198, алинея 1 от НПК. Съгласно тази разпоредба материалите по разследването не могат да се разгласяват без разрешение на прокурора. В следващото изречение на алинея 1 на член 198 от НПК е наложена изрична забрана за разгласяване на информация, събрана чрез използване на специални разузнавателни средства, извън нейното предназначение за опазване на националната сигурност или за целите на наказателното производство. Тези ограничения и забрани обаче не стоят по отношение на актовете на органите на досъдебното производство – прокурорът и разследващите органи, какъвто акт според нормата на член 199, алинея 1 от НПК са постановленията. Постановлението, с което се слага край на наказателното производство, съгласно член 243 от НПК, е акт на прокуратурата, а не материали по разследването, и съответно по отношение на него е неприложимо ограничението за разгласяване, установено в член 198, алинея 1 от НПК – посочена като правно основание за постановения отказ за предоставяне на достъп до търсената информация. Този извод съдът обосновава и по аргумент от разпоредбата на член 18 от НПК, според която съдът, прокурорът и разследващите органи основават решенията си върху доказателствени материали, които те събират и проверяват лично, освен в случаите, предвидени в този кодекс. Както беше отбелязано, ограничението за разпространение се простира само до материалите по разследването, а не до актовете на органите, които го извършват. Следва да се отбележи, че актът с който се прекратява досъдебното производство, подлежи на съдебен контрол, съгласно изричната норма на член 243, алинея 4 от НПК. От своя страна актовете на съда са публични, което изключва тезата за ограничаване на достъпа до информацията, съдържаща се в съответния, подложен на съдебния контрол за законосъобразност акт на прокуратурата.
Основанията за прекратяване на наказателното производство са изчерпателно посочени в член 243, алинея 1 от НПК, включително, когато прокурорът намери, че обвинението не е доказано. При това информацията, съдържаща се в мотивите на акта за прекратяване на досъдебното производство, може да формира у гражданите мнение за дейността на прокуратурата и убеждение за начина, по който тя упражнява правомощията си. Следователно тази информация е обществена по смисъла на член 2 от ЗДОИ и след като няма ограничения за предоставянето й, е дължима.
Съдът приема също, че по отношение на информацията, съдържаща се в крайните актове на прокуратурата с които се прекратява наказателното производство, какъвто е процесният, е налице и „надделяващ обществен интерес“ по смисъла на параграф 1, точка 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ, доколкото предоставянето й ще спомогне за повишаване на прозрачността и отчетността на задължения субект, какъвто несъмнено е Прокуратурата на Република България.
Решението е окончателно.