В тази връзка, в началото на март 2020 „Последната клетка“ подават заявление за достъп до информация до министъра на земеделието, горите и храните, с което е поискана информация, описана както следва:
1. Копие от Заповед № РД 09-1012 от 13.11.2018 на министъра на земеделието, храните и горите;
2. Копие от протоколите от проведените заседания на работната група, сформирана със заповед № РД 09-1012 от 13.11.2018;
3. Информация за резултатите от дейността на работната група.
С решение от 11 юни 2020 министърът на земеделието, храните и горите отказва исканата информация с мотив, че същата има подготвителен характер и няма самостоятелно значение, поради което е налице основание за отказ по чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ.
С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред съда.
С Решение № 6980/07.12.2020 на АССГ отказът е отменен и преписката е върната на министъра за ново произнасяне с указания по тълкуването и прилагането на закона.
Съдът приема, че Заповед № РД 09-1012 от 13.11.2018 на министъра на земеделието, храните и горите е издадена при упражняване на негово законово правомощие и представлява официална обществена информация по чл. 10 ЗДОИ, поради което и спрямо нея чл. 13, ал. 1 т. 2 ЗДОИ е неприложим.
По отношение на поисканата с т. 2 и т. 3 от заявлението информация, тя действително представлява служебна обществена информация. Обратно на приетото от органа обаче подготвителни документи, които не са свързани с приемането на окончателен акт, а такъв в случая несъмнено липсва, придобиват самостоятелно значение, тъй като единствено въз основа на тях заявителят може да си състави мнение дали реално е налице дейност по изработване на процесния проект за нормативен акт, и то при условие, че са изминали повече от 2 години от сформирането на работната група. След като безспорно няма издаден краен акт, подготвен въз основа на резултатите от дейността на работната група, а на заявителя е отказана поисканата информация по аргумент от чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗДОИ, той фактически се лишава изцяло от достъп за неясно и неопределено отнапред време. Не това е логиката на законовото ограничение и на предпоставената от ЗДОИ отчетност на задължения публичноправен субект пред обществото. Отделно от това информацията за участниците в работната група и протоколите от нейната работа (ако такива са налични) имат самостоятелно значение, тъй като ще позволят на заявителя да си състави собствено мнение относно дейността й по същество (по предмета на проекта) и степента на неговата завършеност.
Следва да бъде посочено и това, че съгласно чл. 13, ал. 4, вр. с чл. 2 ЗДОИ, достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес, а такъв, съответно за законовата презумпция по § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, е налице винаги, когато чрез исканата информация се цели повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3. За съда е несъмнено, че чрез поисканата информация ще се повиши прозрачността и отчетността на дейността на министъра на земеделието и храните пред обществото, а и в мотивите към оспореното решение не са изложени никакви съображения, които да опровергаят законовата презумпция за наличие на надделяващ обществен интерес.
В обобщение: Като цяло поисканата информация е свързана с изготвянето на проект за нормативен акт, а за да бъде дължимото (по чл. 26 от Закона за нормативните актове) обществено обсъждане пълноценно, то обществото следва да има възможност за информирано участие в процесите на вземане на решение. Поисканата информация по т. 1 от заявлението е официална, а информацията по т. 2 и т. 3 от същото е служебна и позволява да се установи кои са лицата, на които държавният орган е възложил изработването на проекта, каква е тяхната компетентност /какви длъжности заемат, каква е професионалната им експертиза (има ли представители на заинтересованите лица и т.н.), съответно какви са определените от министъра срокове за изработването на проекта, предвидени ли са и колко срещи на работната група, на какъв етап на завършеност е изготвянето на проекта.
Исканата информация като краен резултат е насочена към разкриване на отношението на българската държава към защитата на животните в циркове, вариетета и други увеселителни заведения и необходимите професионални умения на лицата, които се грижат за тях. България е член на Европейския съюз, а той е с едни от най-високите стандарти в света за защита на животните.
По изложените съображения съдът намира жалбата за основателна и отменя оспорения отказ.
Решението е окончателно.