Информацията е поискана със заявление от януари 2020 и конкретно касае:
1. Всички договори за безвъзмездно временно ползване на автомобили, предоставени от субекти, външни за НСО;
2. Моделът автомобил, дата на сключване на договора, срок на договора и конкретния субект по т. 1.
Началникът на НСО отказва достъп до исканата информация с неясни мотиви за защита на класифицирана информация на основание чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ.
С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ.
С Решение № 2687/21.04.2021 на АССГ отказът е отменен и преписката е върната на НСО за ново произнасяне по заявлението с указания да се предостави информацията от заявлението, която не е класифицирана (ако касае трети лица, да се търси съгласието им); а по отношение на класифицираната информация – да се направи преценка за предоставяне на частичен достъп.
Съдът приема, че страни по договорите за ползване на автомобили следва да са НСО и трети лица. При липса на каквито и да е данни по преписката или по делото, че самите договори са класифицирана информация, за предоставянето на тези договори е следвало да се поиска съгласието на тези трети лица. Съдът посочва, че по отношение на информацията за модел автомобил, дата на договора и лицето, на което е предоставен автомобил, НСО представят по делото списък с гриф за сигурност от октомври 2020, който не доказва, че информацията е била класифицирана към момента на поискването ѝ. Съдът отбелязва, че двукратно е указано на НСО да представи доказателства, че информацията е била класифицирана към датата на решението за отказ. Това не е направено от НСО, поради което отказът с мотив „държавна тайна“ се явява недоказан.
Решението е окончателно.