До този извод стигна състав на Административен съд София-град (АССГ) по дело на Светослав Иванов (София) срещу отказ на директора на СБАЛАГ „Майчин дом” ЕАД.
Със заявление от м. юли 2024 Светослав Иванов иска от директора на „Майчин дом“ следната информация:
1. В колко клинични пътеки, амбулаторни процедури, прегледи, консултации или друг вид медицинска дейност, платена от НЗОК, са участвали всеки един от членовете на Съвета на Директорите на СБАЛАГ „Майчин дом” ЕАД, изпълнителният директор и заместник изпълнителните директори през 2023 г. и през първите шест месеца на 2024 г.;
2. Какъв е размерът на най-високото и най-ниското годишно възнаграждение (с включен допълнителен материален стимул (ДМС) и без включен ДМС) през 2023 г. и към 17.07.2024 г. в лечебното заведение на лекарите;
3. Какъв е размерът на най-високото и най-ниското годишно възнаграждение (с включен допълнителен материален стимул (ДМС) и без включен ДМС) през 2023 г. и към 17.07.2024 г. в лечебното заведение на акушерките;
4. Какъв е размерът на най – високото и най – ниското годишно възнаграждение (с включен допълнителен материален стимул (ДМС) и без включен ДМС) през 2023 г. и към 17.07.2024 г. в лечебното заведение на началниците на клиники?;
5. Какъв е размерът на най – високото и най – ниското годишно възнаграждение (с включен допълнителен материален стимул (ДМС) и без включен ДМС) през 2023 г. и към 17.07.2024 г. в лечебното заведение на служителите от администрацията на болницата, включително на длъжностите Началник на отдел „Административно – правно обслужване“ и главен счетоводител?;
6. Колко са лицата, придобили право на пенсия, назначени на трудов договор в СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД към дата 17.07.2024 г.? и
7. Колко от ръководителите на клиники и отделения в СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД са придобили право на пенсия, съответно са пенсионери?
С Решение № РД-09-87/16.08.2024 г. директорът на „майчин дом“ предоставя информация по т. 6 от заявлението и отказва информацията по т. 1 с мотив, че представлява лични данни, а информацията по т. 2-5 и 7 с мотив, че не създава и съхранява подобна информация.
Срещу решението е подадена жалба до АССГ. ПДИ поема делото преди първото съдебно заседание.
С Решение № 4670/11.02.2025 г. на АССГ, Второ отделение, 50 състав по а.д. № 8839/2024 г., съдия Мария Бойкинова отменя отказа по т. 1, 2, 3, 4, 5 и 7 и връща преписката за ново произнасяне с указания по тълкуване и прилагане на закона.
Съдът посочва, че за да постанови отказ по т. 1 от заявлението задълженият субект по ЗДОИ е посочил, че поради наличието на лични данни информацията не може да се предостави. Видно от т. 1 на заявлението изисква се информация за клиничните пътеки, амбулаторните процедури, прегледите, консултациите или друг вид медицинска дейност, в които са участвали членовете на Съвета на Директорите на СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД, вкл. изпълнителния й директор и заместник изпълнителните директори, и дейност която е платена от НЗОК. Така формулирано искането по т. 1 от заявлението не изисква посочването на конкретните имена или други лични данни, а само посочване на длъжностите от ръководния състав на СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД. Дори и да се приеме, че с исканата информация се засягат интересите на трети лица, следва да се има предвид, че съгласно чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ достъпът до исканата информация се предоставя дори и да се засягат интересите на третото лице и то изрично да е отказало предоставянето на обществената информация, когато е налице надделяващ обществен интерес. В случая в административната преписка се съдържат откази за предоставяне на исканата информация единствено от изпълнителния директор на СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД и д-р В. Дяволов, като за другите членове на съвета на директорите липсват доказателства в тази насока. Отказите на третите лица обаче не са достатъчно основание за да се постанови отказ за предоставяне на обществена информация, тъй като следва да се извърши преценка за наличието на надделяващ обществен интерес, който автоматично изключва правилото на чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ. С други думи с разпоредбата чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ е предвидена възможността за отказ от представяне на обществена информация при наличие на засягане на интересите на третото лице и негов изричен отказ, освен в случаите на надделяващ обществен интерес. В подкрепа на горното е и разпоредбата на чл. 31, ал. 5 ЗДОИ, съгласно която не е необходимо съгласието на третото лице, ако е налице надделяващ обществен интерес от разкриване на обществената информация. Съгласно § 1 т. 6 от ДР на ЗДОИ, „надделяващ обществен интерес“ е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 от ЗДОИ. Анализът на разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ налага извода, че в този случай задълженият субект следва да изложи съображения налице ли е законовото изключение съобразно принципите на чл. 31, ал. 5 ЗДОИ за надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, в изпълнение на която разпоредба задълженият субект по чл. 3 ЗДОИ е длъжен да изложи съображения за оборване на тази презумпция. Това е така, тъй като преценката налице ли е или не надделяващ обществен интерес е елемент от фактическия състав на чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ. До доказване на противното обществен интерес от разкриването е налице, когато информацията улеснява прозрачността и отчетността на субектите относно вземаните от тях решения; гарантира законосъобразното и целесъобразното изпълнение на законовите им задължения; разкрива лошо управление на държавно или общинско имущество или други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица. В случая в оспорената т. 1 от решението липсва анализ относно наличието на надделяващ обществен интерес, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело до неправилно приложение на материалния закон.
Съдът не споделя и извода в обжалваното решение, че информацията от т. 2 до т. 5 от заявлението, касаеща най-високото и най–ниското годишно възнаграждение (с включен допълнителен материален стимул ДМС и без включен ДМС) на лекарите, акушерите, началниците на клиники, служителите от администрацията, включително началник отдел „Административно – правно обслужване“ и главен счетоводител през 2023 г. и към 17.07.2024 г. не е налична в СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД, тъй като не се обработва и съхранява във вида и по критерия, съгласно които се изисква със заявлението. Принципно вярно е възражението на ответника, че така поисканата информация по т. 2 до т. 5 от заявлението, изисква от задължения субект да извърши допълнителни действия и справки за да отговори на въпросите, но това само по себе си не е законово основание за отказ за предоставяне на обществена информация, още повече че органът на основание чл. 30, ал. 1 ЗДОИ е удължил срока за предоставяне на информацията именно с необходимостта от изготвяне на съответните справки от компетентните за това отдели „ФСО“ и „АПО“. Действително информацията за най-високото и най-ниско годишно възнаграждение на ръководния състав и персонала на лечебното заведение може да не се съхранява по този критерий и в този вид, но след като в месечните ведомости за работните заплати се съдържа необходимата информация за размера на месечните трудовите възнаграждения, справка за годишния им размер може да се направи без това особено да затрудни компетентния отдел „ФСО“. Следователно исканата информация във връзка с трудовите или служебни правоотношения при и по повод на заемани длъжности в СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД, макар и съхранявана в друг вид, съществува при ответника, поради което няма пречка същата да бъде предоставена като справка за всяка една от длъжностите, дори и за по-кратък срок, в случай че не може на годишна база. Този извод кореспондира и със становището на оперативния счетоводител, в което изрично се посочва, че във ведомостите за работните заплати се съдържа информация за основните работни заплати, определени със сключения трудов договор, извънреден труд, работа на официални празници и други, както и пера с незадължителен характер като допълнително трудово възнаграждение. С оглед на така изложените мотиви според настоящия съдебен състав няма пречка информацията за трудовите възнаграждения да се предостави на заявителя във вида и за периода, в който разполага задълженият субект, така че да може заявителят да си направи извод за работата на задължения субект, каквато е целта на закона.
По т. 7 от заявлението - колко от ръководителите на клиники и отделения в СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД са придобили право на пенсия, съответно са пенсионери? съдът намира, че търсената информация също е налична и се съхранявана от задължения субект, доколкото задълженият субект е предоставил подобна информация по т. 6 от заявлението, с която също се иска информация за работещите пенсионери в СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД. С оглед горното няма пречка да се предостави такава информация и относно ръководния състав на СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД.
На последно място съдът приема, че не е налице твърдяното от ответника наличие на злоупотреба с право от страна на заявителя с аргумент, че същият и неговата съпруга са подали общо 5 броя заявления за достъп до обществена информация до СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД със сходни въпроси. Основните принципи при осъществяване на правото на достъп на обществена информация съгласно чл. 6, ал. 1 ЗДОИ са: откритост, достоверност и пълнота на информацията, осигуряване на еднакви условия за достъп до обществената информация, осигуряване на законност при тресенето и получаването на информация, защита на правото на информация, защита на личните данни и гарантиране на сигурността на обществото и държавата. Правото на гражданите за търсене и получаване на информация по ЗДОИ по никакъв начин не е ограничено в преценката им кога, колко пъти и при какви обстоятелства да упражнят това свое право, като сезират задължените субекти по ЗДОИ. Правото на достъп до обществена информация трябва да бъде упражнено добросъвестно и с цел постигане на предвидените в закона цели, а не с цел накърняване на права или законни интереси на други лица - аргумент от разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от Конституцията и чл. 6, ал. 1 ЗДОИ. Подаването на жалба срещу индивидуални административни актове, каквито са отказите по чл. 37 ЗДОИ за предоставяне на обществена информация, и с които се засягат неблагоприятно правата и законните интереси на заявителите, е право, което поначало и по принцип е правомерно процесуално действие, тъй като е насочено в защита на гарантирани права. Това право обаче също да трябва да бъде упражнено добросъвестно, като не се изключва възможността както от злоупотреба с това право, така и с възникнало в резултат на него упражняване на съдопроизводствено действие. С разпоредбата на чл. 3 ГПК е въведено задължение за участващите в съдебните производства и техните представители да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави, именно като защита от злоупотребата с право. В случая с подаването на заявление за достъп до обществена информация се слага началото на едно административно производство по чл. 24 АПК, поради което същото не може да се определи като злоупотреба с право. Такава злоупотреба с право би имало ако целта на заявленията за достъп до обществена информация е да се образуват съдебни производства с цел увреждане на интересите на ответника, като се претендира заплащането на разноски за адвокатско възнаграждение, какъвто не е настоящия случай. В подкрепа на горния извод е и разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗДОИ, с която законодателят изрично е предвидил при решаване от съда на въпроса относно разноските да се взима предвид наличието на злоупотреба с право. С други думи законодателят не е ограничил със ЗДОИ броя на подадените заявления за достъп до обществена информация от гражданите, а само е предвидил в случай на установена и доказана злоупотреба с право при упражняване на съответните им процесуални права в съдебните производства, да не им се присъждат сторените от тях съдебни разноски. По настоящето дело не се претендират разноски от жалбоподателя за адвокатско възнаграждение, както и няма данни по делото такива да са поискани и по другите съдебни производства, посочени от процесуалния представител на ответника, поради което не може да се приеме, че с подадената жалба срещу процесното решение се цели увреждане на ответника.
Решението е окончателно.