До този извод стигна състав на Административен съд София-град (АССГ) по дело на Доротея Дачкова („Сега“) срещу отказ на Върховна касационна прокуратура (ВКП).
Със заявление от 18.02.2025 г. Доротея Дачкова поискала от ВКП да й бъде предоставено копие от доклад от проверка на делата по Закона за отговорността на държаната и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу прокуратурата, включително и за тенденциозно образуване и провеждане на досъдебни производства.
Заявлението е провокирано от обстоятелството, че на 12 декември 2024 г. пресцентърът на Апелативна прокуратура - Пловдив е съобщил, че по указание на и.ф. главен прокурор към апелативния прокурор на Пловдив Тодор Деянов е разпоредена проверка на делата по ЗОДОВ, включително и за тенденциозно образуване и провеждане на досъдебни производства. Според съобщението проверката е била възложена на Светлозар Лазаров, прокурор в Апелативна прокуратура - Пловдив, и обхваща периода от 2023 г. и първите шест месеца на 2024 г. Било е съобщено също, че срокът за приключване на проверката е 30 януари 2025 г., като резултатите от нея ще бъдат представени и на и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов.
С Решение № 396/04.03.2025 г. на заместник-главен прокурор при ВКП Елена Каракашева информацията е отказана с мотив, че представлява подготвителен документ, който няма самостоятелно значение – основание за отказ по чл. 13, ал. 2, т. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).
С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ.
С Решение № 23626/09.07.2025 г. на АССГ, Второ отделение, 76 състав по административно дело № 3105/2025 г., съдия Пламен Панайотов отменя отказа и изпраща преписката на ВКП за ново произнасяне по заявлението с указния по тълкуване и прилагане на закона.
Съдията посочва, че исканата информация касае данни, свързани с работата на Прокуратурата на Република България, а дейността на съдебната власт като цяло е обект на повишено обществено внимание. Конкретните проявления от тази дейност на прокурорите не следва да бъдат скрити за обществото. Принципите за публичност и прозрачност изрично са залегнали в чл. 5 от Закона за съдебната власт и в процесуалните закони. Безспорно ответникът няма задължение за допълнителна обработка на информацията, преди да я предостави, тоест не може да бъде задължаван да систематизира и обработва допълнително наличната при него информация само и единствено за целите на ЗДОИ, а следва да я предостави във вида в който разполага с нея. Действително, ЗДОИ не предвижда задължените субекти да създават конкретни справки и/или отчети, като за да се предостави исканата информация, тя трябва да е налична. В случая обаче, след като задължения субект е разпоредил изрично да събира и съхранява търсената информация, свързана с делата по ЗОДОВ, включително и за тенденциозно образуване и провеждане на досъдебни производства, то следва да се приеме, че исканата от заявителя информация е налична и се съдържа в документи, създадени и съхранявани от задължения субект. Обобщаването на данни, относими към търсената със заявлението за достъп по ЗДОИ информация, не представлява създаването на качествено нов по съдържание документ като носител на информация. Изчерпателността, респективно липсата на изчерпателност на предоставената информация, би била относима към преценка законосъобразността на постановения позитивен акт. Нещо повече, ако лицето счита, че предоставената му информация е в недостатъчен обем, може да поиска информация за конкретни обстоятелства, които не са засегнати от издаденото решение за достъп. След като търсената информация е налична и не са налице основанията за отказ по чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ, се дължи предоставянето й. При положение, че в крайния акт от проверката се съдържа информация по конкретни дела и преписки, то следва да се подходи по начин, че да не се стигне до разкриване на лични данни по смисъла на Закона за защита на личните данни, тъй като разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от ЗДОИ изрично въвежда като изключение от приложимостта на този закон достъпа до лични данни.
В оспореното решение липсват мотиви за наличието или липсата на надделяващ обществен интерес, съгласно установената в чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ забрана за ограничаване на правото на достъп до служебна обществена информация при наличието на надделяващ обществен интерес. Липсата на изложени мотиви в изтъкнатата насока възпрепятства упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на оспореното решение по отношение на забрана по чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ. Това нарушение по същността си представлява самостоятелно основание за отмяна на оспорения отказ, тъй като, от една страна, ограничава правото на защита на неговия адресат, а, от друга, възпрепятства осъществяването на съдебния контрол за законосъобразност.
В представената административна преписка липсват данни от страна на административния орган да е извършена преценка за наличието или липсата на надделяващ обществен интерес. Разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ постановява, че достъпът до служебна обществена информация не може да бъде ограничаван при наличие на надделяващ обществен интерес. Наличието на надделяващ обществен интерес е дефинирано в § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ – когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 от ЗДОИ. В настоящия казус следва да се приеме, че тъй като чрез исканата информация заявителят може да си състави мнение относно дейността на Прокуратурата на Република България, в случая е налице надделяващ обществен интерес, който дерогира ограничението на достъпа. Заявителката в административното производство изрично е посочила, че е журналист във в. „Сега“ и в това качество претендира за достъп до поисканата информация.
Решението е окончателно.
Казусът е отразен в публикация на Доротея Дачкова във в. "Сега" от 31.03.2025 г. – "Прокуратурата крие доклад за дела бухалки. Така е игнориран общественият интерес, смята адвокат Александър Кашъмов".