До този извод стигна състав на Административен съд София-град (АССГ) по дело на Николай Марченко („Биволъ“) срещу отказ на изпълнителния директор на Българския енергиен холдинг (БЕХ).
Със заявление за достъп до обществена информация от 7 юли 2023 г., адресирано до БЕХ, Николай Марченко иска достъп до следната обществена информация:
1. За последните 10 г. и към 30 юни 2023 г., година по година, кои лица са заемали длъжността на членове на Съвета на директорите на БЕХ?
2. За последните 10 г. и към 30 юни 2023 г., кои са били членове на Одитен Комитет на БЕХ?
3. За последните 10 г. и към 30 юни 2023 г., какво е било средното възнаграждение на членовете на Съвета на директорите година по година?
4. За последните 10 г. и към 30 юни 2023 г., какво е било средното възнаграждение на членовете на Одитен комитет на БЕХ година по година?
С Решение № 1 от 19.07.2023 изпълнителният директор на БЕХ предоставил достъп до информацията по т. 1 от заявлението като посочил, че имената на тези лица са публично известни в Търговския регистър (ТР). По т. 2 – членовете на одитния комитет се избирали от министъра на енергетиката, а имената им се публикували на интернет страницата на БЕХ. По т. 3 – възнаграждението на контролните органи се определяло по Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия (ППЗПП), а финансовите отчети на БЕХ били публични в ТР. По т. 4 – възнаграждението на членовете на одитния комитет се определя от министъра на енергетиката.
С подкрепата на ПДИ отговорът е обжалван пред АССГ. По т. 2 – частично и по т. 3 и 4 – изцяло.
С Решение № 6625/03.11.2023 г. на АССГ, Второ отделение, 39 състав по а.д. № 7581/2023 г., съдия Миглена Николова отменя отказа по т. 2, 3 и 4 от заявлението и връща преписката на изпълнителния директор на БЕХ за ново произнасяне с указания по тълкуване и прилагане на закона.
На първо място съдът посочва, че търговското дружество „БЕХ“ е ЕАД и капиталът му е изцяло собственост на държавата (правата на собственика се упражняват от министъра на енергетиката), което означава, че БЕХ е задължен субект по чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) като „публичноправна организация“ съгласно дефиницията по § 1, т. 4, буква “г“ от допълнителните на ЗДОИ.
По същество съдът споделя довода на жалбоподателя, че решението на изпълнителния директор на БЕХ създава привидност за предоставяне, но всъщност не предоставя заявената информация. Действително препратките, направени от ответника по т. 2-4, в никакъв случай не дават отговор на конкретно формулираните въпроси от заявлението. Препратката по т. 2 към страницата на дружеството не дава отговор на въпроса кои са членовете на Одитния комитет (ОК) в последните 10 години (при справка на страницата на дружеството съдът установи налична информация само за действащите членове на ОК). Следователно препратката представлява само частичен отговор на въпроса по т. 2 и правилно жалбоподателят обжалва частично отговора по тази точка (доколкото препратката все пак дава информация за действащите членове). Препратката по т. 3 към нормативни актове и към ТР в никакъв случай не дава отговор на конкретния въпрос (за последните 10 години, година по година, и към 30.06.2023 г. какво е било средното възнаграждение на членовете на Съвета на директорите на БЕХ). От ППЗПП може да се установи само механизма на формиране на възнаграждението и неговата горна граница, но не и средния му размер (този довод е относим и за членовете на ОК). Средният размер на възнаграждението не може да бъде извлечен лесно и достоверно от страна на заявител (не и без специализирани счетоводни познания) и от съдържанието на публикуваните годишни финансови отчети (ГФО) на дружеството за последните 10 години. Всъщност не е сигурно, че дори специализирани познания биха дали възможност да се определи средния размер (година по година) за последните 10 години – само по публично достъпните данни от публикуваните ГФО на дружеството. Препратката по т. 4 не дава никаква информация, доколкото изобщо не са посочени номер и дата на протокола на министъра на енергетиката, с който е одобрен статут на ОК на „БЕХ“ ЕАД. Няма достатъчно данни, за да бъде идентифициран еднозначно документа, респективно препратката обективно е лишена от съдържание.
Съдът намира частичният отказ по т. 2 и отказите по т. 3 и т. 4 за материално незаконосъобразни, за противоречащи на целта на ЗДОИ, както и за постановени в нарушение на формата (доколкото диспозитивът „предоставям“ противоречи на съдържанието на решението).
Преписката следва да се върне на ответника за ново произнасяне по същество по обжалваните т. 2-4 от заявлението, като при новото произнасяне има предвид приетото от него самия в обжалваното решение – че е задължен субект, че информацията е обществена и за членовете на ОК, че е налице надделяващ обществен интерес и че няма основания за отказ от предоставяне по смисъла на ЗДОИ.
Решението е окончателно.